„Искаме да сме честни с вас, затова в програмата ни няма да откриете гръмки обещания – тя е реалистична и честна, аз лично съм зачеркнал всички твърдения, които могат да ви заблудят, като представят желаното за гарантирано“. Тези тежки думи изрече Бойко Борисов месец преди неговата партия да спечели изборите и оглавеният от него кабинет да положи клетва в парламента. Тези му слова докоснаха сърцата на милиони българи, съзрели в неговото лице дългоочакваният
нашенски Робин Худ, дето накаже лошите, ще раздаде справедливо възмездие на всички, които са ограбвали народа и хазната, и ще възцари благоденствие и просперитет на изстрадалата ни нация. Година и половина след съдбоносното му обличане в правителствената власт, вече за всички е очевидно, че царят, пардон премиерът, е гол! А покрай него вече не се опитват да прикрият срамотиите си дори зад смокиново листо и останалите негови съратници във властта.
Паметта на хората понякога е твърде къса, също както на лъжата краката. Кой да си спомни край избирателните урни как в едно свое интервю, дадено само половин година преди вота, бащата на бойните изкуства у нас и треньор по таекуондо на бъдещия премиер Валерий Найденов разказа, че е изгонил именития си възпитаник от бойния клуб заради... „клюкарство, лъжи и интриги“?!
Мъдрият ни народ отколе е прозрял, че „вълкът козината си мени, но нрава – не“. Ролята на козината в случая с премиера изиграха неговите, „професионални“ да ги наречем, превъплъщения – като редови пожарникар, охранител, главен секретар на МВР, столичен кмет и сега в кожата на министър-председател. Нравът му да лъже обаче се запази непроменен през годините.
Списъкът със случаите, в които казаното от него днес, става точно обратното утре, е безкраен. А маниерът му да върти и суче обясненията си по килифаревски, няма аналог в цялата световна история. На интригантските му способности пък би завидял дори и легендарният кардинал Ришельо.
Да си припомним само с какво лукаво задоволство Борисов каканижеше в началото на тази година как „всеки министър, зам.-министър, началник на служба, всички са и ще бъдат подслушвани“, как иска „вицепремиерите да се мразят и да са скарани, за да е сигурно, че никой и отникъде не покровителства нищо“ и как „ще разчепка до последно“, ако МВР покровителства определени фирми, твърдейки категорично в същото време, че „няма покровителствани фирми“.
Броени дни след тези му изявления наяве излезе стенограмата от разговорът му с Ваньо Танов, в който лично от премиерските уста чухме как нарежда да не се закача Мишо Бирата, а в края на месеца до ушите ни стигна и опитът му за кадруване в митницата на софийското летище, където ходатайства да бъде възстановено на работа „едно момче, къде рита топката с мене бе, там от Аерогарата“.
И се почна едно увъртане –
ама записите са манипулирани, ама то оригиналният носител е унищожен, ама всъщност в бирената фабрика всичко си е било наред... В крайна сметка целокупният простосмъртен български народ така и не разбра кое е лъжа и кое истина, автентични ли са разговорите, или са водени само като текст за рап парче.
Както тъне в пълно неведение дали Цветелина Бориславова още скланя глава до премиерското рамо, или напротив. Преди година първият мъж в държавата кокетно заяви пред журналистите, че само пред нея се отчита къде спи, но миналата седмица сподели в ефир пред проф. Вучков, че вече три години не съжителства с въпросната дама.
Непосредствено след като гръмна експлозивът пред редакцията на вестник „Галерия“, както обича да е на всяка манджа мерудия, министър-председателят побърза да обяви на всеослушание, че „Никой освен тези хора нямат интерес от взрива“.
Няма и седмица по-късно запя друга песен в ефира на bTV и обвини ДАНС, че не можело те да кажат, че това не е тяхна работа. Защото те откъде знаели „дали това не е терористичен акт, дали е криминално деяние“? Каквото и да е, има версии – гласеше
рефренът на новия му хит.
Борисов не пропусна да се ожали от телевизионния екран, че темата за него е приключена, защото имал да прави магистрали, зали, инфраструктура, екология и „какво ли не му е на главата всеки ден“.
Като стане въпрос за магистрали, премиерът е във вихъра си – хем строи неуморно, хем ръси щедро лъжливи обещания. Само за аутобана „Люлин“ няколко пъти се заплюваха различни пускови срока. На 18 декември м. г., докато инспектираше пътния възел „Драгичево“, той се закле, че магистралата ще е готова до 10 януари и ще бъде пусната пробно.
Като не пропусна да уточни някои доста смущаващи подробности: „Паралелно с това ще довършваме тунели, там където има такива малки работи, но ще може да се ползва и някъде около месец май, като се затопли, където има да се преасфалтира и да се направи, ще я спрем за няколко дена и тогава ще издадем и строителните разрешения“! И след като на нарочената за рязането на лентата дата това не се случи, в заседанието на министерския съвет на 27 януари т. г. Борисов лаконично определи нов срок за това събитие:
„След един месец ще открием „Люлин“ –
рече той и остави поданиците си в трепетно очакване на последния епизод от тази магистрална сапунка.
Всъщност подобно отлагане или отмятане от обещаното в стил „търчи-лъжи“ е безспорно най-любимия патент на цялото сегашно правителство. Да си спомним само колко пъти финансовият министър ни внушаваше, че излизаме от кризата, че няма бюджетен дефицит и прочее врели-некипели.
На принципа „Тука има – тука нема“ премиерът жонглира и с новините на турски език по националната телевизия. В средата на декември 2009 г., само час преди предварително уговореното вече връчване на събраната от СКАТ подписка срещу турската новинарска емисия, премиерът и Волен Сидеров в дует на един глас обявиха, че са се разбрали да започнат процедура по насрочване на референдум.
Тогава лидерът на РЗС Яне Янев едва не се обзаложи в кулоарите, че до седмица Борисов ще се откаже от тази идея. Не позна обаче. Бившият пожарникар се отметна от предложението само три дни след това, провеждайки скоропостижен разговор с турския си колега Ердоган. Месец преди това Бойко се тупаше в гърдите, че бил поръчал социологическо изследване за мнението на българите по въпроса, чиито резултати щял да предостави на СЕМ. И повече дума не се чу за това никъде, а всички наши запитвания в пресцентъра на МС за повече информация за съдбата на тази анкета се сблъскаха с мълчание.
Премиерските акробатики с мисли, идеи и слово направиха разногледи и
„феодалните старчета“ от БАН.
В средата на ноември м. г. Борисов ги изненада с проект за закон, с който някои от научните институции ще преминат към държавата, а други – към университетите. Но в края на януари т. г., само ден след като президентът заплаши, че ще наложи вето върху него, на извънредно заседание на парламентарната образователна комисия премиерът побърза да обяви, че ГЕРБ ще оттегли законопроекта си и сърцераздирателно оповести „Не искам да разпарчетосаме БАН“.
Като добър ученик на бившия си работодател Тодор Живков, който щом обявеше, че цената на тока няма да се вдига, това значеше, че твърдо ще се вдигне, и Бойко на през юни миналата година успокои народа, че предложението за увеличение на електриката още не е обсъждано от кабинета, но „най-вероятно ще откажа“. В резултат от 1 юли ел. енергията поскъпна средно с 2 % в цялата страна.
В духа на поведението си ала Буратино, в средата на август 2010 г., докато режеше лентата на разширението на варненската улица „Девня“ (която междувременно в първите дни на Новата 2011 г. взе, че пропадна), лидерът на ГЕРБ гарантира, че
„ще усвоим над 50-60 % от еврофондовете“.
Само четиридесетина дена след това, той се изцепи пред бившия премиер на Испания Хосе-Мария Аснар, че целта, която правителството си поставя до края на мандата си, е „усвояването на близо 98 % от европейските средства“. Както е тръгнало, направо вървим към световен рекорд – да употребим ефективно над 100 процента от отпуснатите ни от ЕС пари. Това, че засега тяхната реализация е едва 8 %, май хич не плаши душите наши!
Нещо повече, премиерът-слънце дава заявки за още по-грандиозни свои планове, като този, който развя като байрак на срещата със Световната банка на 10 август м. г. в София, че в следващите три години – „това съм го обещал“, изтъкна той – България до средноевропейска държава „ще я докарам“! След малко повече от месец – на 20 септември, в разговор с представители на българската общност в САЩ поотложи светлото бъдеще на родината за след... 6 години. Очевидно вярвайки непоколебимо, че ще сграбчи безапелационно и следващия мандат.
Може би и затова така уверено бутна пенсиите, заплатите и данъците във фризера, отлагайки вдигането на възнагражденията и свалянето на фискалните тегоби за „след като мине кризата“. А изпълнението на шумно рекламираните обещания, че ще се вдигне добавката за старост на хората над 75 години, както и вдовишките надбавки, кротко бе отложено за 2013 г., когато ще се зададат следващите парламентарни избори.
Страниците на вестника няма да ни стигнат да изброим всичките откровени будалкания и гаври с доверието на електората, извършени само за година и половина управление от възхвалявания „до дупка“ в слугинажните медии премиер.
Не по-малко колоритен в това отношение е и
активът на дясната му ръка Цветанов.
Така и до ден днешен няма задоволително обяснение за внезапното нарастване на имотното му състояние. Обясненията му в парламента много наподобяваха приказките на един депутат, който в годините на прехода бе натрупал състояние, спестявайки стотинки от закуските си. Пък и най-представителните си апартаменти твърдеше, че бил „купил“ от димитровградския бизнесмен Тодор Бояджиев на ниска цена, защото били само с акт 14. Същият персонаж се оказа негов близък семеен приятел. Но местните колеги на Бояджиев убедено твърдят, че всъщност той ги е подарил на вицето, с което си обясняват защо именно неговата фирма „Ти Ви Би“ ще осъществява проектите на грандоманските паркове в Кърджали.
Преди броени дни петчленката на ВАС потвърди заповедта за премахването на прословутото „барбекю на Ахмед Доган“, разконспирирано като незаконен строеж. Но какво стана с изграденото без строително разрешение „барбекю на Цветан Цветанов“ в семейната му вила в с. Шума, което разкриха колегите от в. „Галерия“. Отиде ли някой представител на контролните органи да измери колко в действителност е разгънатата площ на видимо огромната масивна къща, чиято квадратура вицепремиерът е декларирал в размер на скромните 100 кв. м.
Но очевидно лъжите на властимащите не правят впечатление никому, докато показните им акции направо взимат акъла на избирателите.
За вилата на министър Плевнелиев
на морския бряг край Черноморец също никой не се зае да проверя кой му е дал разрешение да променя както му хрумне бреговата линия и изобщо как се е сдобил със собственост на този парцел, при положение, че той е бил досега публична държавна собственост? За сметка на това всички вдигаха глави към небето, следейки с възхита прелитането на „Хвърковатата чета на НАП“, предвождана лично от Плевнелиев, която трябваше да засече от въздуха всички незаконно застроени тузарски и луксозни имоти и после да изтръска от тях милиони за данъци и евентуални глоби.
В крайна сметка някакви пари влязоха в общинските бюджети, но не и в държавната хазна. А досега не се е чуло някъде да е бутнат поне един „заснет“ незаконен строеж – нито край язовир, нито край море.
След толкова много нагло изречени лъжи, е обезпокояващо странно как така нареченият „лош материал” продължава да аплодира в зомбиран екстаз управляващата върхушка и да съзира съмнителни добрини в делата й. Как да си обясним почти непоколебимо високия рейтинг на премиера и неговата свита, който според последните проучвания на „Галъп” е спаднал само с някакви мизерни 5 %. И то, при положение, че страната ни почти ежедневно се тресе от нечувани скандали, които в реалните демократични държави биха съборили и най-обожаваното правителство.
По всичко личи, че българите още са на светлинни години от каквото и да било гражданско общество. Робската психика така се е загнездила в националното ни съзнание и очевидно нищо не е в състояние да я изтръгне от него, щом на фона на всичките тези неоспорими лъжи 45% от хората още не могат да преценят дали премиерът Борисов е покровителствал незаконно бизнесмена Мишо Бирата.
За сравнение – в предаването „Дискусионно студио” на СКАТ във вторник главният редактор на „19 минути” Борис Ангелов разказа как вътрешния министър на Англия преди две години се раздели с поста си по причина, че се обадил да ходатайства, ако може с предимство да извадят с няколко дни по-рано от законния срок задграничния паспорт на бавачката на отрочетата му!
Е, засега си ние продължаваме да си битуваме като тъмни балкански субекти и ако продължаваме ревностно да пазим този си манталитет, едва ли скоро ще бъдем приети с уважение в Шенген или въобще някъде другаде по белия свят.
