Ето и сводката за нивото на река Дунав в сантиметри – пардон, обърках темата заради многото общо – разбирайте: сводката дали ще строим АЕЦ „Белене“ . Мерната единица в случая е „думи на килограм“, източниците: Бойко Борисов, „Атомстройекспорт“ и независимата агенция БГНЕС.
Към вторник по обед данните от сводката са следните: министър-председателят
Борисов коментира, че ако централата ще струва 8-10 милиарда евро, той няма да я плати. Ние искаме да направим сигурна и евтина централа, такава, каквато е по джоба на българските граждани, каза той при откриването на ново хранилище за старите досиета на „Държавна сигурност“. И за да не останете с впечатление, че има вероятност казаната дума да е хвърлен камък – ще си играем на нерви с руската страна! Анонсът какво ще правим с голямата лоша атомна мечка пак е на премиерът Бойко Борисов и е своеобразен отговор на едно вече огласено писмо на началника на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса в „Атомстройекспорт“ Алексей Калинин до генералния директор на Росатом Сергей Кириенко.
Какво още имаше в сводката?
Москва скърца със зъби
Хайде да си поговорим за корпоративно управление, защита на секретната информация, вътрешноведомствена сигурност, връзки с ФСБ (Федералната служба за безопасност) и Кремъл, дипломация на натиска и активни мероприятия. Ще ви дам жокер: говорим за Русия, за „Атомстройекспорт“ (АТЕ) и Росатом. Втори жокер: там понятията „дилетантщина“, „самоинициатива“ и „изтичане на информация“ не съществуват. Просто не съществуват! На „Лубянка“ гарантират за това.
А сега вече да обсъдим и оперативната обстановка. Представете си я буквално в тъмнината на театралната сцена. Прожекторът осветява луксозно дървено писалище. Зад него директорът на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса Алексей Калинин пише мейл до генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко. Драматизмът е като в известната картина на Репин „Казаци пишат писмо на султана“.
Уважаеми Сергей Владиленович,
С приключването на януари настъпва критична точка за взимането на решение за реализирането на проекта Белене, пише Калинин. И понеже мейлът видимо е за обществена употреба, а не за лична информация, надълго и нашироко уведомява Кириенко, всезнаещият експремиер на Русия, че „днес АЕЦ Белене е най-конкурентоспособният в сравнение с останалите проекти и има фиксирана, по желание на българското правителство, цена за строителството.
, пише Калинин. И понеже мейлът видимо е за обществена употреба, а не за лична информация, надълго и нашироко уведомява Кириенко, всезнаещият експремиер на Русия, че „След интродукцията следва и същественото: ръководството на националната електрическа компания на България избягва да подпише допълнение номер 12, въпреки по-рано постигнатите договорки да се подпише този документ с Атомстройекспорт (АСЕ) през декември 2010 г., което открива възможността да се подготви площадката за заливане с бетон, насрочено за септември 2011 г.
Защо трябва да се бърза
Това е много важен въпрос, както за руснаците, така и за българите. Става въпрос за технологични срокове, международна конюнктура, оскъпяване на строителство с вече договорена крайна цена и фючърсна, т. е. на зелено продажба на ток. Защо трябва да се бърза? На първо място, защото в строителството на АЕЦ след „а”-то идва „б” и след като си ги казал – няма спиране чак до „ь” и „я”. Преведено на прост дюлгерски с елементи на радомирски и трънски, това значи, че така нар. „заливане на площадката с бетон” както и изливането на основите на реакторите е непрекъсваем процес – почнеш ли веднъж, спиране няма чак до края. Плюс уточнението, че бетонът трябва да се втвърди при плюсови температури.
От гледна точка на руснаците нещата в това направление стоят така: Заливането на площадката с бетон трябва да почне през септември 2011 г.; Ако НЕК най-късно до 31 март не подпише допълнение № 12, АСЕ дори да се договори с българските строителни фирми по-късно, няма да може да осигури наливането на бетон в основата на реакторното отделение на първи енергоблок на АЕЦ през 2011 г., тъй като българските подизпълнители няма да имат време да разгърнат строителните си бази и да закупят нужната тежка техника. По-нататъшно отлагане на сроковете за реализация на проекта, освен че ще го оскъпят допълнително, що доведат и до загуба на такова конкурентно преимущество, като изпреварващото му пускане в експлоатация в сравнение с останалите проекти в региона. Всичко това е директно свързано с възможността за ефективен износ на бъдещата електроенергия, а следователно и със сроковете за възвръщане на инвестицията.
Писмото на Калинин видимо е писано за пред публика и неслучайно бе огласено от агенция БГНЕС без шефовете й да се страхуват, че ще им бъде търсена отговорност за разгласяване на фирмени тайни.
Що се отнася до българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, то Калинин отива много по-надалеч. Според руснака, „Трайков директно демонстрира своето пренебрежително отношение към вече съществуващите инвеститори – финландската компания „Фортум“ и френската „Алтран Техноладжис“. През ноември 2010 г. специално пристигналите в София ръководители на тези компании са били накарани да чакат няколко часа в пълна неизвестност във връзка с това дали въобще ще се подписват документи за създаване на проектна компания „Белене“.
Следващият гаф на министъра е още по-голям. „По настояване на Трайков беше проведен конкурс за финансов консултант на проекта, който уж трябваше да осъществи реструктуриране на неговата финансова схема – разказва Алексей Калинин. – С оглед на това, че победа в този търг спечели софийският филиал на банка HSBC, неразполагаща с опит в такива проекти, то се създава впечатлението за съзнателно забавяне на старта на проекта, защото специалистите на филиала ще се нуждаят от три до шест месеца, за да навлязат в същността на въпроса”.
Защо си тръгнаха германците от RWE
Отговорът се изплъзва от устата на видимо добре информирания шеф на отдел в „Атомстройекспорт” Алексей Калинин: „Може да се каже, че сега на нас ни става ясен истинският мотив RWE за излизане от проекта (германците възнамеряваха да финансират 49 % от станцията). Възможно е, че именно такъв "бизнес" стил на общуване, придружен с нарушаването на всички приети протоколни норми и правила, се превърна във фактор за признаването на България от редица германски енергийни компании в зона неблагоприятна за инвестиции”.
Руснаците обаче са калкулирали нещата така, че печалбата им от тяхното евентуално излизане от проекта „Белене” да е по-голяма от загубите: „Колкото и да ни се струва парадоксално, неизпълнението на договорните ангажименти от българската страна и договорите са от полза преди всичко за АСЕ, защото така създалата се от българската страна еднозначна съдебна перспектива по търсене на неустойки ще ни позволи да получим над 200 милиона евро (докато плановата печалба по проекта Белене беше само 150 милиона евро). Въпреки че съдебният процес ще отнеме най-вероятно няколко години, той е по-изгоден, отколкото получаването на по-малка норма на печалба, реализирайки проект не благодарение, а въпреки желанието на българските преговарящи”.
Като не ще София, да дадем на Анкара
Суперсекретната кореспонденция между Калинин и Кириенко завършва с няколко ефектни финални фрази:“...вече е ясно , че строителството на АЕЦ Белене ще се придружава от политически рискове, създавани пред АСЕ от министерството на енергетиката на България, а също така от постоянната заплаха за загуба на делова репутация пред европейските партньори. В тази връзка, моля да се дадат на АСЕ следните поръчения: Да се подаде в арбитража подготвения по-рано иск по отношение на Националната електрическа компания на България за плащане на неустойки. Да се уведоми консорциума Арева-Сименс за прекратяване на руските плащания на работите по проекта Белене. Да се предаде поръчаното през 2008 г. оборудване на реактора и турбините за използване при изграждането на АЕЦ „Аккую“ в Турция“.
Така става ясно, че руснаците имат не само резервен ход, но и бизнес застраховка: докато съдят НЕК в арбитража – забележете: с подготвения по-рано иск за плащане на неустойки – те ще уредят с оборудване изгражданата от тях турска АЕЦ „Аккую“.
За българските данъкоплатци остава досегашната сметка от милиард и нещо, налети в „гьола Белене“, загубата на около 10 000 работни места, почти гарантираното плащане на неустойките към руснаците, както и пропуснатите ползи от строежа на Втора атомна.
Така изглежда на този етап сводката за строежа на АЕЦ „Белене” в килограми думи. Те са омешани със съзнателно изтекла фирмена кореспонденция; подквасени с поредната размяна на мнения, позиции и емоции между президента Първанов и премиера Борисов; оставени „леко” да висят в безвъздушното пространство, за да могат да бъдат припознати както от подръжниците, така и от враговете на АЕЦ „Белене” – защото идват избори – и като цяло са толкова популистки, че повече няма накъде.
