Едно от най-любимите на зрителите предавания на телевизия СКАТ – „От българско, по-българско”, навърши 5 години. Дебютът на тази самобитна сцена за българското народно творчество е на 28 януари 2006 г.
„Да сме заедно, за да ни има” и „България – ведно” си казва екипът в този отдалечен вече с една петилетка зимен ден, а Соня Чакърова грабва микрофона и запява Кайчо Каменовата песен от Монтанския край. След нея Лъчо Кирилов запява
Бистришката песен на баба си Лаза, в която шопско и македонско се преплитат над София. След две предавания Силвия Димитрова привнася от родното си Аспарухово край Варна и добруджански напеви. Началото е толкова живо и истинско, че от апаратната едвам успяват да се справят с възходящата градация на фразата на артистичната водеща Галя Асенова. „Фолклорът е моята лудост” – обича да казва тя и днес, 5 години след началото на предаването твърди, че тази „лудост” е заразна.
Доказателство за това са хилядите писма на зрители, безбройните телефонни обаждания от целия свят, поканите за най-различни празници и начинът, по който екипът е посрещан „С добре дошли” във всяко кътче на България.
„Като че започнахме вчера. Тръпката на първото предаване „на живо”, подборът на изпълнителите, репетициите с оркестър от музиканти-нотисти... И така неусетно изминаха пет години” – връща се към милите спомени Галя Асенова.
Преди началото на третото предаване, следствие на голямото напрежение, тя си позволила да апострофира шефа на софийския офис на телевизията Данчо Хаджиев с думите: Разберете, че за мен всяко предаване и първо и последно”! С присъщото си чувство за хумор той й отвърнал, смеейки се: „Ти гледай да не е последно...” и така завинаги пречупил максимализма на водещата, който не винаги е най-добрият съветник за едно живо предаване.
Пет години Галя и професионалистите от екипа припознават българската идентичност, залагайки на традиционното начало и безкомпромисно не допускат кич или белези на модернизъм да притъпят усещането за красота и естетика в изконното българско фолклорно творчество.
Пет години „От българско, по-българско” събира наред с най-известните ни певци, музиканти, танцьори и формации, безчетно число никому неизвестни дарования, независимо от възраст, длъжност и образование. Единственото изискване да бъдат допуснати пред телевизионната камера е – да могат. И „който може, го може”. Доказва го всяко едно издание на предаването. А ако някои от по-възрастните гостенки недочуват оркестъра, от студиото ги оставят да си пеят онази – старата, неподправена, вечна песен, направо изливаща се от извора... Според изчисленията на екипа през тези пет години повече от 6000 баби са „минали” с оркестър „Цветница” пред камерата.
Най-труден е последният оглед преди ефира – разказва Галя Асенова. – Винаги в стаята си държа лакочистител – за някоя девойка, дошла с лакирани нокти. А ако „хвана” талантлива девойка с „фигурални” чорапки под бабината носия, с кротка, но настоятелна молба я карам да обуе плетените чорапи. И с високи токчета не пускаме, когато се изпълнява някой традиционен обичай – категорична е водещата.
Наградата за всички, които създават „От българско, по-българско”, е да видят, че младите изпълнители, които са издирили, постигат върхове в творческото си развитие. Като Ива и Тоника Андрееви от тетевенското село Глогово, които смаяха света в Болоня с „Руфинкината”...
„Иска ни се да вярваме, че сме нужни на хората – и за отмора, и за радост, и за дълбоки човешки вълнения, които ни сближават и повдигат градуса на топлината дори в онова малко селце, в бедната къщичка, в която парите за дърва от пенсията пак няма да стигнат” – пожелава си емоционалната, винаги усмихната водеща на петгодишното вече предаване.
Честит юбилей и от нас. Поклон пред смайващия ви ентусиазъм и самоотвержената ви мисия да съхраните българското и да изпълните ефира с неподправената красота на родния ни фолклор.
