Ако мислите, че реформите в образованието у нас са приключили, намирате се в много дълбока заблуда. И аз споделях вашето състояние, но от два дни вече съм нащрек. Очаквам поредните простотии, обещани от заместник-министъра Милена Дамянова. Да, същата, за чието назначение в герберското правителство никой не даде никакво смислено обяснение. Министърът Сергей Игнатов я изкоментира с „Тя е много любознателен човек, което смятам, е добре за човек на нейния пост”.
Което предизвика вълна от неистов кикот у българите, които все още използват главата си за нещо друго, освен за ядене, пиене и пушене.
Дамянова обясняваше по БНТ с усмивка блага и прищевна, че „предстои много сериозна дискусия по темата, с широко обществено участие и участие на специалисти, защото от 1995 година в Европейския съюз е решено образователните стратегии да се променят на всеки 10-13 години с оглед на динамичното развитие на съвременния свят”.
Бре!
Че то и у нас горе-долу оттогава не са спирали
гаврата с училището,
която наричат „реформа в образованието”. Последно четох някъде, че в някои учебници по музика имало или щяло за има и чалгарски изпълнения. Супер! Така никой не може да обвини автора на помагалото, че е старомоден и залита по социалистическата естрада на Васил Найденов, Лили Иванова и Емил Димитров. (Нищо, че техните песни и до ден днешен се пеят, а пошлотиите на ония с пластмасовите цици вървят най-добре на 4-5 ракии).
Мислех, че учебниците по математика няма как да станат мъчни и неразбираеми, защото там всичко е ясно – условие, алгоритъм, решение. Не съм бил прав, обаче (аз по смятане от средното училище имам 3 с огромни мъки, всъщност). И там било голяма борба чий фундаментален труд е по-ценен за обучение на хлапетата и затова се виждали всякакви причудливи математически шедьоври. Но, като цяло в тази точна област промените са най-малко и слава Богу, защото е фундаментална.
Яка мацаница
е положението с „разказвателните” предмети, обаче. Там върху главите на горките средношколци (и без това закърмени с простотия и чалги от първи клас) се изсипват такива „политически коректни” текстове, че се оказва, че българската история, над която са се потили в училище техните майки и татковци, е някаква друга, на съвсем друг народ.
Пример: На моя племенник, носещ името на цар Калоян, госпожата му казала, че няма такива неща като „робство, турско робство и такива работи”. Казвало се „владичество по нашите земи”. Затова на нашия Калоян/Добротица изобщо не му е интересно какво е ставало по родните му места и след училище не чете книги, а джитка на компютъра игрички за извънземни чудовища, които нападат космически станции. За хронология изобщо няма смисъл да го питате. Не знае кога царят, чието име носи, е разбил плячкаджийската паплач на Западна Европа, наречена „цветът на рицарството”.
Явно съм бил голям наивник да мисля, че новите управляващи ще продължат цирка в останаллите министерства, без да пипат образователното. След като го оглави учен-египтолог, беше уволнена заместничката му Милка Коджабашиева. Заради това, че беше препоръчала на учителите да определят етническата принадлежност на учениците, без да се допитват до самите тях и техните родители. А това било обидно. Сякаш учителят, който е класен на децата, няма представа кой като какъв се определя.
Старата номенклатура
Коджабашиева, обаче, беше свалена заради дразнещо превратното разбиране за „верска и етническа толерантност”. Което според разбирането на сегашното правителство означава „сакън, да не би да не се харесаме някому, ей го, след 2 години избори идат пак”.
На нейно място беше спусната по партийна линия подредената на последно място в листите на ГЕРБ за евроизборите през 2007 година Милена Дамянова. Преводач с унгарски, френски, английски, руски и китайски език. Чийто огромен принос в областта на българското училище е участие в разработването на управленската програма на партията в образованието. Помолете пак премиерът да ви каже, че при неговото управление свои хора не се бутат напред.
Явно след синята идея за учение, след червената, жълтата, тройнокоалиционната, сега школото трябва да премине и през
герберските експерименти.
Боже, толкова ли е сложно? Децата са „табула раза”, казал го е още Ян Амос Коменски. Чиста дъска, върху която учителят пише. Каквото напише върху тях, това нещо след двадесетина години ще се нарича „гражданин”. Навремето имаше злостни коментари за училището по време на социализма, стъпило на идеите на Людмила Живкова за „всестранно развита личност”.
Дъщерята на първия се била вдъхновявала от упадъчни, далекоизточни философии, не било практическо и така нататък. Много си беше практическо, даже. Който искаше да учи занаят – в СПТУ. Който иска техничар – техникум. Повече ти се удава говоренето – гимназия.
(Приятел ми е разказвал как в училище, славещо се с не толкова умни възпитаници, подготвяни да зидат, мажат и леят кофраж, учителят по литература не пускал никого, без да му изрецитира поне една глава от „Илиада”. Дори и най-семплата душичка от курса декламирала и насън насън „Тъй рече Калхас, пророкът и седна...”
Помня как в началото на 90- те, тогавашният началник в националната телевизия Георги Кузмов (скоро пак го цитирах в свой коментар за българския хайлайф, с извинение) обясняваше след завръщане от Америка „Страхотни са! Естествени, насочени в една посока, за друго не мислят! Докато ние... ние сме едни такива... ужасно интелигентни, помиярски интелигентни!” Какъв ли човек би изрекъл такива думи за своите сънародници?
Сега, когато вече са положени всички усилия и са постигнати желаните резултати българският ученик да излиза от училище все по-тъп и тъп, подобни радетели на „западната целенасоченост” би трябвало да са супердоволни.
Ако се сещате, преди години един колега се опита да разпали обществен дебат „Защо трябва да се използва кирилицата, след като интернетицата и чатицата стават все повече популярни?”
Я казвайте честно, така повече ли ви харесва:
AZ SAM BALGAR4E.
