Иванка Иванова* пристигна в редакцията на ДЕСАНТ с интересна история. Тя твърдеше, че е станала жертва на недопустим психологически натиск, докато пробвала късмета си за нова работа. Веднага след преживяването махнала с ръка с типично нашенското „тук е така”, после решила, че това е чисто унижение и за него трябва да чуят повече хора.
Иванка отишла през месец февруари на Летище Бургас, да подаде документи за една от обявените свободни позиции за работа. След като търпеливо изчакала на огромната опашка и подала набора с бумагите, получила номерче, с което й казали да се върне в стаята в края на коридора. Стая, в която отивали абсолютно всички кандидати за работа.
Там я посрещнали две дами с любезното „Дайте си личната карта!” и обяснението, че са служителки на пенсионно-осигурителен фонд „Съгласие”.
Последвала агресивна по смисъл и напоителна като информация реклама „Ние сме 15 години на пазара, при нас е най-изгодно, сложете тук вашия параф и всички ваши вноски до момента, от Националния осигурителен институт ще отидат автоматично в „Съгласие”, ние сме от същия холдинг (?!?) с предприятието, в което кандидатствате за работа, така че всичко е сигурно” и още от този сорт...
Докато горното било поднесено в изобилен словоред, другата дама (която също не се представила с име и презиме, твърди Иванка Иванова) попълвала мълчаливо и експресно заявление за прехвърляне на партидите, натрупани в НОИ към фонд „Съгласие”.
Иванка се окопитила от информационно-рекламния шок с въпроса „Ами, какво ако... „. На който получила светкавичен отговор „Да фалираме? Абсурд! Това е все едно държавата да фалира!”
За около 15- тина минути, разказва тя, докато била в стаята, минали 15- тина души, измежду които само двама не подписали. Тя и един младеж, който нещо се колебаел.
На нея било обяснено, че няма проблем, ако по-нататък иска да си смени доброволно избрания втори фонд за осигуряване, но „сега тъкмо има нотариус подръка, а после трябва сама да си го търси.”
След като станало ясно, че Иванка изобщо не смята да стане член и няма да подпише договора (междувременно подготвен), заявлението, под което иначе поставила параф, било скъсано и хвърлено в коша. Пред нея, за да види, че няма нещо тайно.
На изпроводяк тя забелязала, че на всички подписали, било заветно подшушнато „да звъннат през месец май, за да си поговорят”.
Младата жена обяви в прав текст пред вестника, че смята всичко това за брутално използване на надеждите на стотината млади хора, кандидатствали за работа на Летище Бургас.
Тръгнала си с такова убеждение, отнасяйки със себе си вместо визитна картичка календарче на гореспоменатия фонд, с написан върху него мобилен телефон.
„Никой никого за нищо и по никакъв начин не е притискал. На ден раздавам десетки визитки, затова често се случва да оставям телефонния си номер върху рекламни календарчета”, обясни за „Десант” Величко Црънкова – регионален представител на пенсионно-осигурителен фонд „Съгласие”. Тя заяви, че е напълно нормално и в реда на нещата на всеки, започващ работа на ново място да бъде предлагано да се включи в такъв фонд, „за да е спокоен, че ще бъде осигуряван коректно и неговият работодател да не го ощетява.”
Госпожа Црънкова обяви, че пълната прозрачност е гарантирана с уникалния акаунт и потребителски номер, с които всеки член на фонда може постоянно да проверява къде отиват неговите пари, как се натрупват и с какви средства разполага той. И препоръча на всеки, който се съмнява да погледне на кое място по успеваемост и стабилност сред останалите частни пенсионни фондове стои „Съгласие” и какви печалби реализира.
А сключването на договор винаги става със заверка от нотариус, напълно законно и в реда на нещата.
„Няма нищо скрито-покрито, офисът на фирмата е в уважавана търговска сграда в центъра на Бургас”, любезно заяви дамата.
На въпроса на вестника получихме официално становище на ръководството на Летище Бургас. То е, че „от аерогарата никога не са възпрепятствали нито една организация да дава каквато и да било информация на нейна територия.” Оттам изброиха няколко такива случая с участието на застрахователни дружества, банки и дори Бюрото по труда, което представило свои ваучери.
Пакетът с документи за кандидатстване за работа се подава при служители на летището, „които по никакъв начин не могат да задължат кандидата да отиде в някаква стая, още по-малко, пък, да подпише каквото и да било.”
А Иванка Иванова сподели, че от февруари насам постоянно си задава въпроса, ако беше потвърдила с подпис, че става член на пенсионен фонд „Съгласие” дали нейните шансове за работа на Летище Бургас щяха да се увеличат.
* името на жената е променено по изрично настояване
