В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен,
Автор: Валентин Фъртунов
че това са били „най-дългите 40 минути в живота” мус изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе.
Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.
„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит.
„Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно, отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”.
„Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.
Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие, намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен.
„За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на "Ал Кайда" е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено.
Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света.
От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама.
Поне не в този случай и не на този континент. Защото така, както е тръгнало, сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност.
Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря.
Нека за минута-две оставим настрана въпросът кой точно е Осама бин Ладен и се спрем на доста тривиалното на пръв поглед и също на пръв поглед невъзбуждащо възражения твърдение, че един терорист заслужава съдбата си, като под това се има предвид – да бъде измъкнат посред нощ от леглото и пред погледа и под писъците на 12-годишната му дъщеря да му пръснат мозъка, гръмвайки го в окото.
Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник...
Можем ли?
Можем.
А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата?
Не, не може.
Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама.
Това е, просто и ясно. Останалото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя...
Но понеже всички, и най-вече самият Обама, непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дом Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама.
Защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция:
Невинен до доказване на противното,
което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ.
И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото, и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач.
Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията?
Къде са западните ценности?
Какво се случи на всеобщата Харта за правата на човека?
Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама.
Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост, обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпроса защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г., едва сега американците го нападнаха?
Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви.
От всичките тези анализи и обяснения обаче не ни става с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда.
Тази заповед според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент.
Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент.
Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти.
Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите.
Вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят”. И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона...
Впрочем на сайта пък на СиЕнЕн, с дата 16 септември 2001 г., е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември!
Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..
Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември.
От мен толкова, останалото е тъжен размисъл за това кой трябва да отиде на лекар...
