Като сме безделници, да не сме без празници. Макар че най-сладко се люпят семки на работа... Снимка Николай Недев
27 Май 2011, Петък
Наскоро родни медии оповестиха изследване на „авторитетното“ британско издание „The Economist“, което определило България за най-мързеливата страна в света.
Автор: Лъчезар Лисицов
Според англичаните, у нас се почивало най-много - заради 13-те ни официални празници, полагаемия годишен отпуск – по 20 дни, и многото болнични – по 22 средно на година. В резултат на това българинът мързелувал средно по 55 дни (без да се броят съботите и неделите), на фона на 48 - във Франция, и 42 – в Германия.
Коментарът на „The Economist” бил, че не е изненадващо, че България е най-бедната страна в ЕС.
Не е ясно кой точно е българският първоизточник, който е цитирал и превел информацията от английския печат. Факт е обаче, че тя бързо наводни родната интернет преса.
Че сме мързеливи, мързеливи сме. Като цяло. Известен факт е, че трудът у нас не е на особена почит, което не ни пречи да го отпразнуваме и него – разбира се с активна почивка на 1 май.
Празнуваме и културата - на 24 май, и будителите – на 1 септември. В един и същ месец почиваме и за Съединението, и за Независимостта си. Всенародно се излежаваме и за армейския празник – на 6 май, въпреки че младите мъже вече не знаят що е то казарма след отмяната на наборната военна служба.
А бе, дето има един лаф от времето на комунизма - като сме безделници, да не сме без празници. И друг популярен лаф: „Учи, (мама,) да не работиш!“. Друг е въпросът, че в нормалните държави на изучилите се началници обикновено им се налага да бачкат повече от подчинените си.
Тая година обаче оливането е тотално! То бива бива почивки, ама толкова много сливания и преливания на делници и празници никога не е имало. То не беше 3-6 март, 6-8 май, 21-24 май...
Следващият купонджийски месец е септември – първо от 3 до 6-и, после от 22 до 25-и - пак ще ходим до морето... на Гърция, Турция, пък може и на нашето – които сме по патриоти. Нищо че нямаме парички, все ще мръднем нанякъде с колата. Пък после ще му мислим до заплатата... или до аванса.
Не ми е известно дали по света има подобна практика - да се сливат почивни дни, след което да се отработва в събота. У нас обаче за разлика от почивките, които активно оползотворяваме, отработването хич не ни е на ниво.
Публична тайна е, че в делничните съботи на практика не се работи. Подобно е положението и в последния ден преди поредния 3- или 4-дневен празник, особено ако е петък.
Тогава до обяд всичко, що е държавно, е „off” - както казват англичаните (от „The Economist”). То не че и нормалните ни петъци не са пълен „off”. Уж петък бил майсторски ден, ама к'во значи майсторски ден, щом майсторът почива - трудно би могъл някой да обясни.
Наскоро пък се появи група във Фейсбук - „Сряда - Малкия Петък“. Е, и в сряда ли, бе! Частникът, разбира се, най-добре може да планира работното време – своето и на подчинените си – при него делници и празници особено не важат. Друг е въпросът, че частният бизнес до голяма степен е зависим от безделните държавни институции.
Проблемът при нас е, че вместо държавата да се свие и да остави бизнесът да диша свободно, тя отново започна да се дуе като балон и да си измисля всевъзможни вратички за повече почивки и отпуски.
Сегашното – уж дясно правителство, увеличи значително разходите за бюрократите си за 2011 г., без обаче да вдига заплатите. Което трябва да означава още повече паразитни писарушки, които безмилостно ще експлоатират „майсторските“ петъци и безчетните празници и болничници.
Впрочем, има една огромна, не лошо заплатена и перманентно почиваща си, поради тяхната нереформираност, армия от военни и полицаи, които иначе ползват не 20, а много повече дни, като полагаем платен отпуск, стигащи дори до 50. Униформените, разбира се, няма как да безделничат чак толкова дълго, поради което и се налага отпускът да им се заплаща от общата хазна.
В никой случай не бива да пропускаме и една друга широка и все по-нарастваща специфична група българи - циганите, които гонят вече милион души и представляват около 15% от населението на страната. Тъй като те в общия случай нямат работа – съответно нямат и празници. Или по-скоро те живеят в един нескончаем празник, вероятно поради което и общността им се увеличава с бързи, чак плашещи, темпове.
В края на краищата – ние сме южна нация, а на юг не е прието да се работи твърде много. От друга страна обаче имаме фрапиращите (южни) европейски примери с Гърция, Португалия и Испания и техните прословути следобедни сиести. Тези държави са изправени пред изключително тежка икономическа ситуация и дори пред национален фалит, и са на път да повлекат цялата европейска общност.
Няма как обаче да не бачкаш и да поддържаш висок стандарт на живот. Това не е възможно. Все още светът не е достигнал такова ниво на механизация и автоматизация на труда.
Що се отнася до нас - редно е да се вслушаме в работодателските ни организации, които от няколко години негодуват заради перманентното сливане на празници със съботи и недели и заради лъжливото отработване след това. Крайно време е да прекратим тази своеобразна българска сиеста, съчетана с майсторски петъци и техните малки побратими – другите мързеливи дни на седмицата.
Айде нека първо се научим да работим, пък после да мислим и за повече почивка.
Анализирай това
Сегашното – уж дясно правителство, увеличи значително разходите за бюрократите си за 2011 г., без обаче да вдига заплатите. Което трябва да означава още повече паразитни писарушки, които безмилостно ще експлоатират „майсторските“ петъци и безчетните празници.
