Правителството най-после си призна: България няма национални приоритети в Турция, Сърбия и Македония.
Автор: Велизар Енчев
София безрезервно подкрепя еврочленството на Анкара, Скопие и Белград, неоосманизмът, македонизмът и великосръбският шовинизъм вече не са ни врагове.
Коя е причината за такова силно, даже шокиращо твърдение? Отговорът се крие в официалното съобщение на Външното министерство от 25 май т.г., в което четем следното:
„Обявеният от МВнР конкурс за нови консули в Ниш, Битоля и Одрин завърши без резултат. Комисията, която отсява кандидатите, не е препоръчала нито един за тези три поста на външния министър Николай Младенов. Причината е, че никой не е събрал достатъчно точки от изпита и събеседването, а и броят на кандидатите е много малък, за да се направи добра селекция. За трите дестинации ще се организира нов конкурс“.
Писал съм много за успехите и провалите на дипломацията и разузнаването ни, но за първи твърдя: това съобщение е доказателство за капитулацията на балканското направление в МВнР и НРС. Защото е публична тайна, че от 20 години консулите в Турция, Сърбия и Македония са кадрови дипломати, тясно обвързани с разузнаването. Каквато е практиката на всички европейски страни.
Това е тайна, за която никой не говори, но от която всички управляващи се възползват. Защото консулът в чужда страна е не само дипломат, но и неофициално полицейско аташе, работещо както по криминалния контингент на своята държава, така и по съответното малцинство в страната на пребиваването.
Сигурни източници в МВнР твърдят, че за първи път от 20 години насам Националната разузнавателна служба и Военното разузнаване се отказват от прикритията си в Одрин, Ниш и Битоля. А тъй като подготвените кадри по турска, сръбска и македонска линия са предимно в разузнаването, единици са желаещите „чисти“ дипломати, които ще се втурнат да вършат къртовската работа в консулствата в Турция, Сърбия и Македония. Малцината кандидати от МВнР за трите поста си дават сметка: работата в тези балкански страни е тежка, неблагодарна и придружена с тероризиращ контрол и денонощно наблюдение от местните полицейски служби.
Турците не допускат консулството ни в Одрин да развива активна дейност сред българските изселници, ако тази дипломатическа активност не е подчинена на интересите на турската държава. Не по-леко е положението на българския консул в Битоля, подложен на ограничения, които парализират работата му с изявяващите се като българи македонски граждани.
А те са все повече. В Ниш ситуацията е направо трагична, тъй като нашият консул там се приема като враг, изпратен да бунтува българите в Западните покрайнини.
До този момент само кадрови служители на разузнаването бяха готови да работят в тези три града, поемайки всички несгоди и рискове на неблагодарната балканска дипломация. Ако някой псевдодемократ възрази на написаното дотук, ще му кажа, че софийските консули на всички балкански държави са офицери на своите разузнавателни служби. Без никакви изключения!
След като Николай Младенов обяви война на старите ченгета в МВнР, започна връщането на консулите ни по света, уличени във връзки с шпионските служби на Народна република България. На журналистически въпрос има ли смисъл от такава безразборна кадрова сеч и не е ли по-добре да прочете всяко досие, след което да се произнесе, външният министър Николай Младенов отговори: „Като чуя такива думи, вдигам кръвно и виждам в червено”.
Понеже тази тема не ми е безразлична, тъй като истината е свещена, а и защото някой трябва да запуши устата на Младенов, ето какви са мотивите и кои са извършителите на погрома върху консулския апарат в българската дипломация. Зад безмилостната сеч в МВнР стоят три фактора – тандемът „Бойко Борисов-Николай Младенов, Националната разузнавателна служба и военното разузнаване, което от 10 години носи безличното име „Военна информация“.
Тези три институции имат различни мотиви за чистката в МВнР – премиерът и външният му министър желаят да наместят свои хора на освободените от ченгетата места, докато НРС и Военното разузнаване ще заменят старите шпиони в посолствата с нови лица.
Сега да сложим пръст в раната и разобличим лицемерието на властниците и подопечните им служби.
По сведения на работещи в отдел „Кадри“ на МВнР, а и по мои лични наблюдения, от 20 години поне една трета от кадрите във Външното министерство са щатни служители или сътрудници на НРС и Военното разузнаване. Този ненормално висок процент няма нищо общо с прокламираното изчистване на МВнР от ченгетата. Просто едни ченгета сега ще заменят други ченгета в белокаменната бастилия на Външно министерство.
Тогава да запитаме: Защо едни ченгета се опозоряват, а други се прикриват? По какви критерии НРС и Военното разузнаване отварят досиетата на дипломатите в ООН и ЮНЕСКО, а скриват папките на посланиците във Вашингтон и Париж, например? И как става този мръсен номер – враговете на ГЕРБ в дипломацията се осветяват и опозоряват като тоталитарни ченгета, докато приятелите на Бойко Борисов се укриват като достойни разузнавачи?
Според член 32 от Закона за досиетата не се оповестяват публично документи, чието разкриване "би увредило интересите на Република България в международните отношения, или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".
Когато Комисията по досиетата отправи официално запитване за миналото на един дипломат към НРС и ВИ, и ако двете служби желаят да скрият дадено лице, те внасят мотивирано предложение в комисията.
Тя взема решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Неотдавна председателят на комисията Евтим Костадинов каза, че по този член има няколко скрити лица. Но те били „пренебрежително малко - някъде един-двама".
Ако член 32 е за малцина богоизбрани шпиони, параграф 12 от заключителните разпоредби в закона позволява масово укриване на агенти. Според него не се проверяват за принадлежност към ДС лица, които са били или още са на длъжност „началник на отдел“ или „началник на сектор“ във Военното разузнаване и в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.
Така военното и цивилното разузнаване могат да скрият министър, депутат и дипломат. Всичко зависи от преценката на НРС и военното ведомство, както и от класическото обстоятелство кой е приятел на шефовете на двете тайни служби. Тук за държавническо отношение и принципност изобщо не може да се говори.
Евтим Костадинов бе принуден да признае, че сред проверяваните дипломати има десетина, които не са разсекретени именно заради прилагането на член 12. Думите на Костадинов ме провокираха, затова реших да разговарям по телефона с говорителя на МВнР, задавайки горните въпроси.
Весела Чернева отговори лаконично:
„Нямам информацията, че една трета от МВнР е вербувана от НРС и Военното разузнаване. Но трябва да се прави разлика между бившите служби и съвременните разузнавателни служби на България...“
Защо обаче демократичните тайни служби абдикират от Одрин, Битоля и Ниш? Поне за мен обяснението е едно – балканската политика на Бойко Борисов и вярното му протеже Николай Младенов напълно изключва водене на самостоятелна дипломация в Турция, Македония и Сърбия. Това демотивира младите дипломати, търсещи по-атрактивни и спокойни места за работа.
Приемам, че ченгетата от ДС са лоши и нямат право да работят на Балканите. Но защо новите ченгета бягат от турското, македонското и сръбското направление, ако са истински патриоти? Просто защото патриотизмът е вече мръсна дума както в МВнР, така и в НРС и Военното разузнаване. Да си патриот в дипломацията и разузнаването през 2011 г., означава да си неблагонадежден.
Патриотизмът по мярката на Борисов и Младенов задължава дипломатите да са лоялни на Брюксел, да се кланят на Вашингтон и уважават интересите на неоосманиста Ердоган, македониста Груевски и сръбския националист Тадич.
Школуваните днес ченгета в САЩ и Великобритания копират едно към едно нихилизма на завършилите московски академии на КГБ. В Москва нашите разузнавачи учеха съветски интернационализъм, забраняващ шпионирането на сръбските и македонските комунисти, които трябваше да привличаме във Варшавския договор. В секретните школи в Лондон и Ленгли не допускат да шпионираме управляващата ислямистка партия в Анкара, защото Турция е член на НАТО.
Нищо ново под слънцето. Дано поне МВнР не реши тримата нови консули в Одрин, Битоля и Ниш да са турчин, македонец и сърбин. В името на светлото евроатлантическо бъдеще.
