На сблъсъците пред джамията в София Главното мюфтийство отвърна с кампания „за самоопазване” на българските мюсюлмани
18 Юни 2011, Събота
Само месец след сблъсъците пред софийската джамия, където Волен Сидеров се опита да вдигне повехналия си от навеждане рейтинг, Главното мюфтийство се възползва от атакисткия подарък и обяви джихад на неверниците.
Автор: Велизар Енчев
В специално изявление Главното мюфтийство обяви, че започва кампания „за самоопазване” на българските мюсюлмани, след като неизвестен извършител нанесъл побой над мюсюлманин в ранното утро на 12 юни.
В писмо до министъра на вътрешните работи мюфтийството сигнализира за "няколко поредни случая на нападения на молещи се, проследяване и опити за побой на мюсюлмани след молитва, словесни закани и групи, които наблюдават режима на джамията".
Декларацията завършва с безпрецедентен ултиматум, разкриващ истинската цел на активното мероприятие. Защитавайки „честта и достойнството на исляма“, главният мюфтия Мустафа Хаджи призовава изповядващите исляма към „активно посещение на джамията за молитва и набиране на доброволци, които да дежурят в "Баня Башъ" през нощта".
За да поддържа пропагандния огън, още на следващия ден говорителят на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов заяви в БТВ, че мюсюлманите трябва да се защитят, за да се предотврати гражданска война.
Ако бяхме правова държава, в която полиция, следствие и прокуратура си вършат работата, след подобни публични закани на която и да е верска общност, нейните ръководители ще попаднат под ударите на закона.
В който е записано, че разпалването на етническа и верска вражда е углавно престъпление, към което се числи и формирането на отряди за самозащита на религиозна основа.
В България обаче законите се прилагат не според престъпното деяние, а според ранга на престъпника. Колкото си по-близък до властта, толкова си по-защитен от съдебно преследване, ако си погазил закона. Колкото си по-нужен на премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов, толкова си по-недосегаем за прокуратурата. На 20 април 2011 г.
Софийският апелативен съд вписа като главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и така отмени решението на Софийския градски съд, отказал на Хаджи да бъде обявен за легитимен шеф на вероизповеданието. През февруари т.г. Мустафа Хаджи бе преизбран за главен мюфтия на извънредна национална мюсюлманска конференция, на която присъстваха американският посланик Джеймс Уорлик, посланиците на Иран и Сирия и представители на Министерския съвет и президентството.
Последните двама бяха в ложата на почетните гости и прочетоха поздравителни писма от президента и премиера, изцяло подкрепящи конференцията. Свикана в нарушение на устава на Главното мюфтийство, оглавявано от неудобния на властта Недим Генджев, конференцията всъщност изпълни волята на турския премиер Ердоган. Който при последната си визита в София демонстративно посети Мустафа Хаджи и така показа, че Недим Генджев е недолюбван от Анкара и трябва да бъде отстранен.
Как Турция да обича Недим Генджев, след като през лятото на 1989 г. той осъди намесата на турската държава във вътрешните работи на НР България и обвини Анкара в съпричастност към терористичните актове на железопътните гари в Буново и Пловдив?
През май 1989 г. Генджев прие в кабинета си акредитираната в Белград индийска журналистка Ашима Басу и даде двучасово интервю за индийската преса, в което отправи пророчески послания: Изселническата вълна към Турция е провокирана от турските власти, за да дестабилизира българското правителство и легитимира като бъдеща политическа сила терористите, взривяващи вагони с деца и майки.
Сравнявайки муджахидините в Афганистан с родните терористи, Недим Генджев посочи ислямския тероризъм като чумата на XX век. Година по-късно се роди Движението за права и свободи на Ахмед Доган, което издигна паметник на извършителите на кървавия атентат на гара Буново.
В широко тиражираното в Индия интервю Недим Генджев порица и антибългарската истерия на сръбските и македонските комунисти, управляващи Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и водещи кампания срещу България заради „непризнатото македонско малцинство“ и ...заразените със СПИН български турци“.
Безумната клевета бе дело на скопския вестник „Нова Македония“, заради която българската дипломация реагира, но получи зашеметяващ отговор: „Това твърдят преминалите българо-турската граница изселници от България и ние напълно им вярваме“...
Сравним ли заплашителната декларация на Главното мюфтийство от 13 юни 2011 г. и подклажданите от Турция събития отпреди две десетилетия, налага се впечатлението за нова турска намеса. Заплахата на Главното мюфтийство да създаде ислямски бригади за самозащита дойде само няколко часа, след като в Анкара обявиха изборната победа на ислямиста Ердоган.
В същото време Главното мюфтийство гради твърденията си за побой над посетител в софийската джамия само на показанията на пострадалия, внушавайки без никакви доказателства версията за сблъсък на верска основа. Удобно забравяйки, че в столицата всекидневно се регистрират поне десетина физически саморазправи на битова основа.
Може да прозвучи конспиративно, но 13 юни е най-удобен за обявяване на бунтовна декларация на „угнетените“ български мюсюлмани. Какъв по-хубав подарък може да даде на Ердоган българският му резидент Мустафа Хаджи в деня на изборния триумф на турския неоосманист? Тук обаче по-опасно е друго: за първи път Главното мюфтийство влиза в ролята на военнополитически щаб на българските мюсюлмани.
Защото призивите за масово посещаване на джамията като протест и организирането на ислямска милиция за самозащита е антиконституционна политическа дейност, подриваща държавността и взривяваща етническия мир.
Който е слушал дръзкото слово на Хюсеин Хафъзов в БТВ, той забеляза с каква страст говорителят на мюфтийството внушаваше опасността от гражданска война, ако „мюсюлманите в Родопите или Лудогорието се почувстват притиснати и решат да отговорят със същото“.
Няколко часа по-рано Ердоган произнесе речта на победата в Анкара, повтаряйки неоосманистката догма на външния си министър Ахмед Давутоглу: „Мюсюлманите в съседните държави са най-близките братя на турската държава и ние стоим зад тях“.
На следващия ден турско-сирийската граница стана арена на незапомнена хуманитарна и бежанска криза. Обсебени от идеята да възкресят претенциите на османските султани да се грижат за поробените мюсюлмани в съседните страни, Ердоган и Давутоглу призоваха „изпадналите в беда сирийски братя-мюсюлмани да потърсят спасение в Турция, която няма да им откаже гостоприемство и е отворила вратите си за бежанците от режима на непослушния президент Башар Асад".
По време на "голямата екскурзия" през лятото на 1989 г. турският президент Тургут Йозал също отправяше подстрекателски призиви към сънародниците в България „да заминат за майката-родина, която ще ги подслони така, както квачката се грижи за своите пиленца".
Дали главният прокурор ще се осмели и извика в прокуратурата главния мюфтия Мустафа Хаджи и говорителя му Хюсеин Хафъзов, за да дадат показания и отговорят на три въпроса:
На какво основание организирате незаконни отряди за самозащита? Защо подклаждате верско напрежение с призивите за масово посещение на софийската джамия като протест? Има ли външна намеса в делата на Главното мюфтийство?
Може пък този път главният прокурор на България да се загрижи за отечеството, без санкцията на своите патрони Борисов и Първанов.
Блажени са вярващите!
Анализирай това
Призивите за масово посещаване на джамията като протест и организирането на ислямска милиция за самозащита е антиконституционна политическа дейност, подриваща държавността и взривяваща етническия мир.
