Не е зле на така наречените управляващи да им се припомня от време на време (а на сегашните и по-простичко да им се обяснява),
Автор: Валентин Фъртунов
че историята винаги се повтаря. Като изчистиш разни цветни или сиви детайлчета и подробности, историческата структура е спираловидна и всяко завъртане води пак до същата точка, само че на един етаж по-горе.
В този смисъл, безнаказаност историята не познава. Това е същността и на народната мъдрост „Бог забавя, но не забравя”. Ще рече, това, че правителствата от няколко петилетки усърдно са крали и разграбвали държавицата ни и все още нито един премиер от последните двайсет години с цялата му свита не е в затвора, нищо не значи. Сиреч, не значи, че всички те няма да се окажат там след някое и друго време.
Даже, за по-простичко и разбираемо, бих оцифрил възможностите, пред които днешните и вчерашни управляващи са изправени. Като дори бих заместил българската дума „възможности” с модната чуждица „опции”.
Българските политически разбойници са изправени пред само двенки опции. Ще рече 50 на 50.
Или Третата българска държава ще бъде затрита окончателно и този път завинаги от цитираните вече управляващи и след петнайсет или двайсет години няма да я има дори и като географско понятие.
Или коравият ни народ ще издържи всичката гавра и бруталност на собственото си политическо семе, издигнало слугинажа пред западните господари и тоталния национален грабеж до своя лична мисия, и в един прекрасен ден ще ги сграбчи всичките политически измекяри за дебели гуши и ще ги изправи пред един безпощаден съд, който едва ли ще мери с грамчета индивидуалната им вина.
Петдесет на петдесет. Да, може да стане първото, може да успеят да бутнат отечеството в гроба, който му копаят. Не е невъзможно. Даже е вероятно. Но само на 50 процента. Ами ако вземат, че се случат другите 50 процента и отечеството като едно яко инатливо магаре се запъне и вземе, че прескочи ямата?! К`во правите тогава?
Казвам всичко това, защото не минава ден или седмица да не ни плеснат в лицето поредната си дивотия, нагло и безочливо, с една очевидна вътрешна убеденост в безнаказаността си. Примери с лопата да ги ринеш, затова ще взема най-последните два.
Случаят със заграбването на национален парк „Пирин” – откраднала частна фирма десетки хектари държавна земя и то в скъпия за сърцето на всеки българин Пирин.
Вместо да щракат белезници, да се описват и запечатват фирмаджийските офиси и да се предприеме всичко, което ясно и точно е описано в действащия НПК, баш-министърът ни започва спешно да прекроява законите, за да отърве престъпници, които следва да бъдат обвинени в присвояване в особено големи размери!!! (В същото време, ако аз си скова една колиба в парка, познайте от едно какво ще ми се случи!)
Опитът за заграбване имотите на пощите чрез мръсна приватизация – е, отмениха изкарването им от забранителните списъци – засега, щото идват избори. Познайте обаче какво ще се случи през ноември...
Та не забравяйте, ако не успеете да я усмъртите България, какво ви чака – защото Бог забавя, но не забравя!
