Официалното налагане на цензурираната версия за случващото се с арестуваните в Гърция българските моряци от кораба „Ина“
Автор: Диана Славчева
представлява грубо погазване на свободата на словото у нас. Безпрецедентната медийна мъгла, която все повече се сгъстява над случая, на практика демонстрира параноичния страх на управляващите от разкриването на истината.
И досега бяхме свидетели на не една манипулация и изопачаване на фактите в угода на силните на деня от продажни медии, но непрогледното информационно затъмнение и гротескно изкривяване на действителността в казуса с бедстващите в южната ни съседка моряци минава всякакви граници.
Не само съдбата им е обект на т. нар. „демократична цензура“ – най-модерният вид ограничение, което по дефиниция не забранява директно, а избирателно пропуска информацията или старателно поддържа информационен хаос в обществото.
Глашатаите от родните средства за масова информация явно добре са си научили урока и си държат устата здраво затворена и що се отнася до организаторите на контрабандата, станала причина за задържането на екипажа на кораба.
Никой от борда на нашенската добре смазана медийна машина за политически пиар дори не смее да предположи, че въртящите руля на властта у нас са затънали здраво в заблатените плитчини на криминалния трафик. Сакън – как ще има такова нещо!
Това, хора от правителството да са замесени в подобно крупно международно престъпление – ама моля ви се, абсурд!
Налага се единствено внушението, че арестуваните в Гърция стари морски вълци от кораба „Ина“ – всичките в пенсионна възраст, като изпечени контрабандисти самосиндикално и хладнокръвно сами си организирали трафика на папиросите... Чудно е въобще как някой се връзва на тази версия.
Но тази тактика отдавна е на въоръжение сред родната политическа върхушка. Нека само да си припомним реакцията на Костов, когато тикнаха медицинските ни сестри в либийския затвор. „Ами ако са виновни“ – многозначително изрече той и им обърна гръб, а след него и цялата ни дипломация се направи на ударена и остави медиците ни да гният в арабските килии близо 8 години.
Но какво са виновни сега нашите моряци, че търсейки спасение от мизерията, на стари години са попаднали на мутренско коритото, плаващо под флага на бедна африканска държава, без да подозират в какво ще бъдат замесени.
Засега единствените подводни камъни, на които се натъква правителствената цензура в опитите си да прикрие истината за случилото се на борда на „Ина“, са предаванията, информационните емисии и публикациите в телевизия СКАТ и в „Десант“, които дават гласност на действителните факти.
Опитът на роднините да привлекат вниманието на обществеността чрез пресконференция бяха грозно изманипулирани от медиите и представени изопачено.
Но да турим пепел на всичко останало. Най-страшното всъщност е, че в тези игрички на управляващите е заложен човешки живот.
