Доскоро бях убеден, че министерстването на Соломон Паси е падението на българската дипломация.
Автор: Велизар Енчев
Този човек ни вкара в иракската война, обещавайки да си върнем 300 млн. долара дълг. Паси постла килимчето пред американските бази, гарантирайки реки от обществени поръчки, които ще потекат след настаняването на янките в Ново село, Безмер, Граф Игнатиево, Атия.
Оказа се, че съм се лъгал. След като Ивайло Калфин господства четири години в белокаменната сграда на МВнР, мястото му зае синият кадър Николай Младенов. В името на демокрацията, дясната ръка на Надежда Михайлова се отрече от синята идея, прегърна милиционерите от ГЕРБ и през 2009 г. стана военен министър.
След европейския провал на кандидат-комисарката Румяна Желева, Младенов оглави дипломацията. Случайно или не, първият му публичен дебют като външен министър бе в Атлантическия клуб на Паси, където каза: „Фронтът на националната ни сигурност минава през Афганистан“. Само не поясни колко плащаме за афганистанския фронт, където всяка година изтичат 80 млн. лева.
Телевизионен гаф го уличи като самодържец, непонасящ опозицията и всяко чуждо мнение. Гостувайки в правителствената Би Ти Ви, външният министър нарече „боклуци“ критиците на ГЕРБ, защото мислели различно от кабинета. Премиерът не скастри арогантния си министър, даже го похвали, че не цепи басма на черногледците.
По стандартите на Младенов атлантическата ни ориентация налага да сме верни съюзници на щатите и помним уроците от „студената война“. Затова и България трябва да има комисия за политическа благонадеждност, проверяваща лоялността на дипломатите към новия световен ред.
Дали поради външно внушение, дали от престараване, Младенов даде тон за българския „лов на вещици“. Заедно с премиера, външният министър ултимативно поиска посланиците-ченгета немедлено да се завърнат в страната. Забравяйки, че половината от тях са изпратени в странство при управлението на ГЕРБ.
По ирония на съдбата отворените досиета на посланиците съвпаднаха с разкритията на "Уикилийкс" за васалите в българската дипломация. Логиката на Младенов бе съкрушителна – прочетените досиета на дипломатите не са държавна тайна, но оповестените доклади на американците за софийските будоари са антидържавен акт.
Изживяващо се като Държавния департамент, външното ни министерство остро реагира: „Публикуването на конфиденциална информация рискува да затрудни международните отношения. Този акт е вреден и обслужва интересите на хора, работещи против партньорството между Европа и Америка".
При приемането на закона за дипломатическия служител Младенов призна, че дипломатите не са опора на българите в чужбина. „Искам дипломатите ни да не се срамуват да правят неща, за които техните чуждестранни колеги не се замислят”, обяви външният министър.
Месец след тези клетвени слова, гръцките власти арестуваха българските моряци на кораба „Ина“ и ги обвиниха в контрабанда на цигари. Вместо незабавно да реагира и поиска освобождаването на невинните моряци, външното министерство си наложи пълно мълчание.
Сякаш става дума за чужди поданици, а не за невинни български граждани, изпаднали в беда. Така ГЕРБ пое по пътя на Иван Костов, който в далечната 1997 г. изостави медиците в Либия с думите: „А ако са виновни?“
Проследим ли действията и бездействията на премиера и външния министър, блесва гузната им съвест. Номенклатурното минало тежи като воденичен камък на герберите, събуждащи се всяка сутрин с надеждата, че няма да бъдат разкрити, че нацията е късопаметна. Ала досиетата на МВР и ДКМС са безпощадни. Прочетете сравнителните биографии на Борисов и Младенов, за да разберете какви тъмни тайни крият:
1985 г. Бойко Борисов току-що е завършил Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР и става преподавател по психофизическа подготовка на оперативния състав, обучавайки студенти във факултет „Държавна сигурност“.
Николай Младенов, който е на 13 години, живее и учи в Холандия, по-късно в Индия, където баща му – Евтим Младенов, е радист в българското посолство. Евтим Младенов е кадрови служител на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС).
1987 г. Бойко Борисов ръководи катедра във ВИПОНД и обучава офицери за Държавна сигурност и Народната милиция. В този период Борисов подготвя курсантите за участие във Възродителния процес.
Николай Младенов влиза в 114-а Английска гимназия в София, като внук на активен борец против фашизма и капитализма. Проявява се като активен комсомолец.
1989 г. Бойко Борисов, произведен в чин „майор“, се включва във Възродителния процес, като командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибиране на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция. За тази си дейност е отличен по партийна линия.
Николай Младенов става комсомолски секретар на Английската гимназия.
1990 г. Бойко Борисов напуска МВР, след като отказва да се деполитизира и не приема преименуването на БКП в БСП. Основава охранителната фирма „Ипон-1" ООД. Фирмата се занимава и със силово застраховане.
Николай Младенов е приет във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, специалност „Международни отношения”, преименуван в Университет за национално и световно стопанство (УНСС). Баща му е служител в Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на ПГУ-ДС.
1991 – 1995 г. Бойко Борисов става съдружник с лица от подземния свят, като Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата. От лятото на 1991 г. „Ипон“ поема охраната на Тодор Живков. През 1992 г. Бойко Борисов и Цветелина Бориславова регистрират съвместните фирми „Сириус-2", „Химтекс" АД и още 20 подобни дружества. Бащата на Бориславова е кадрови служител на ПГУ-ДС, работил в САЩ и Румъния.
Николай Младенов е студент в УНСС, установява първи контакти със Съюза на демократичните сили (СДС) по линия на студентското движение.
1996 г. Бойко Борисов регистрира фирмите „Интербулпред“ АД и „Тео Интернационал" АД, с уставен капитал от 1 млн. лв. След година „Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо" и „Мелник" във фабриката й в Крайморие. Някои от тях са свързани с групировката СИК. В съдружие с Цветелина Бориславова основава фирмата „Прахайм" ООД – Червен бряг, произвеждаща сапуни. Личното му богатство вече е над 1 милион.
Николай Младенов, който не е служил в българската армия, заминава на специализация във Великобритания, където получава магистърска степен по военни науки в Кралския колеж и защитава дипломна работа на тема „Израелските ядрени сили”.
1997-2002 г. Бойко Борисов продължава успешния си бизнес, в съдружие с бивши служители на тайните служби и с лица от престъпния свят. Фирмата „Ипон“ става водеща в охранителния сектор, в който още властва бухалката. С идването на власт на Сакскобургготски през 2001 г., на когото той е охранител, бодигардът е назначен за главен секретар на МВР.
В началото на 2002 г., с указ на президента Първанов му е присъдено генералско звание. С влизането на Борисов в МВР, Цветелина Бориславова поема СиБанк от Славчо Христов – сервитьор на Иван Костов и съсед на настоящия премиер в Банкя. Банковите сметки на КАТ преминават в частната СиБанк.
Николай Младенов успява да избегне влизането в българска казарма, след завръщането си в България през 1997 г. Веднага заема директорския пост на фондация „Отворено общество”, където е до края на 1998 г.
За кратко е програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. С помощта на Надежда Михайлова, през 2001 г. влиза в Народното събрание от Варненската листа на СДС. През 2006 г. Международният републикански институт на САЩ – офис на ЦРУ, го командирова като съветник на иракския парламент.
Сега разбираме защо външният министър изръси това, а премиерът го поощри: „По-добре неопитни дипломати, отколкото обучени в СССР“. Заради петната в биографията, които се чистят с верноподаничество към новия Голям брат.
Понеже е с гузна съвест, Младенов мрази себеподобните. Иронизирайки миналото на президента, първият ни дипломат написа в „Туитър“: „Добре че има Гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят".
Да вадиш нож на умряло куче не е върховен героизъм. Но как да изневериш на комсомолското си минало, когато громеше световния империализъм, всеотдайно служеше на БКП и рапортуваше пред генералния секретар Тодор Живков? Днес врагът е световният комунизъм, партията-майка е ГЕРБ, непогрешимият вожд e Бойко Борисов.
Затова ли скачахме по площадите, затова ли беше преходът? За да ни управляват милиционери и комсомолски секретари.
Анализирай това
Днес врагът е световният комунизъм, партията-майка е ГЕРБ, непогрешимият вожд e Бойко Борисов.
