По стара, Йоан Костадинова традиция кметът и ресорният му заместник (на тази снимка – Йорданка Ананиева) се срещнаха с участниците за дежурните подаръци
31 Август 2011, Сряда
Логично е щом нещо се развива, с течение на времето да става по-добро и съвършено.
Автор: Нина Радева, Борислава Василева
Ако растеш, стъпил на десетилетни традиции, няма как да не пораснеш по-зрял, разумен и интересен. Но в България примери за обратното бол. Един от тях е съвсем пресен.
39-ото издание на Международния фолклорен фестивал в Бургас, който завършва днес, спази тенденцията от последните години и вече съвсем удари дъното.
През тази година професионалните състави са едва 4 (!?!), а дефилетата в началото на феста, помнещи стотици участници, вече стабилно заеха мястото си на мил исторически спомен. Защото на 22-ри по главните улици на Бургас преминаха състави от 7 (?!?) държави.
Забравете пищните представления, забравете екзотичните състави от Африка, Далечна Азия, Южна и Северна Америка. Но може би най-жалкото е, че от шестте ансамбъла от чужбина, истински са само три – от Сърбия, Полша и Словакия.
Групата от Казахстан, за чиято изява рекламистите на фестивала проглушиха ушите на бургаските медии, всъщност се оказа нещо като театрална кукловодска група. Чиято фолклорна насоченост е най-вече в традиционно облечените кукли-марионетки.
Съставът от Русия е само певчески, който се изявява на синбек. Живи инструменти няма, затова по време на неговото дефиле в началото цареше гробовна тишина. Гостите от Румъния, пък, изпълняват своите танци на плейбек.
Очевидци и бивши фолклорни деятели, които са се занимавали с Международния фестивал твърдят, че в този свой вид – с три фестивални вечери и едва седем групи, той е напълно обречен. Колкото и Капанският ансамбъл от Разград, и „Странджа” от Бургас да се опитат да измият очите на организаторите.
Незавидно като за 39-о издание, нали? По-възрастните посетители може би имат смътен спомен за издания на феста на стадион „Черноморец”, когато спортното съоръжение пращеше по шевовете. Но, млъкни сърце, това беше при социализма.
Да оставим онези времена, ето пример от днешната пазарна икономика– доста по-младият Фолклорен фестивал във Велико Търново е член на Световната организация на фестивалите, структуриран е доста по-добре и там не са спирали да ходят интересни и екзотични групи.
Докато тук от няколко години умни глави измислиха за участие да се внася такса. Под предлог, че това ще донесе несметни богатства на Община Бургас.
Реки от злато не потекоха към местната хазна, таксите на малобройните участници далеч не надхвърлят техния масраф. А бюджетът, колкото и да е намален, все пак е 70 000 лева.
От отдел „Култура” на общинската администрация обявиха пред журналисти, че групите са малко и изпълнителите са рехави, защото... късно изпратили поканите. На логичния репортерски въпрос „Защо?” беше отговорено с неопределено мънкане и половинчати извинения.
Провалът на организаторите е още по-интересен, ако разгледаме и загадъчното назначение на бившия директор на ансамбъл „Странджа” Стефан Чапкънов за „артистичен директор” на фестивала.
Това се случи преди месеци, напусналият общинската длъжност професор Чапкънов даде язвителна пресконференция, на която надълго и нашироко обясни, че го махат заради вътрешни поръчки и политически игри на новото общинско ръководство и всички партии, които го подкрепиха.
Мегалюбопитно е как скандално освободеният иначе многоуважаван фолклорист изведнъж се оказа „изключително ценен със своите опит и връзки, за по-интересното провеждане на фестивала.” (Цитатът е на заместник-кмета по въпросите на културата и образованието Йорданка Ананиева).
С безспорния авторитет на професор Чапкънов бяха изпратени около 150 покани до различни състави по цял свят. От този брой, забележете, се отзовали само 14 (!?!), а комисията, ръководена от професора, избрала сред тях днешните участници.
Не е тайна за никого, че откакто фестивалът стана платен, желаещите от година на година рязко намаляват. И той става все по- и по-непривлекателен. Контрааргументите, разбира се, са общоизвестни – криза е, общината няма пари, трябва всеки да си плаща, за да се покаже, и все в този дух.
Как се справя с лошото кризисно време горепосоченият великотърновски фестивал, това ръководството на „най-добрият град за живеене” би било добре да попита. Все пак говорим за един от най-старите фолклорни форуми в Европа.
Специалистите твърдят, че единственият шанс бургаският фест да оцелее е да бъде премахната таксата за участие и той да направи опит да се върне към Световната организация (нещо, за което изобщо не са сигурни, че вече е възможно).
И с организирането му да се занимават професионалисти, музикални мениджъри, а не доморасли активисти и реваншистки настроени светила от миналото.
В противен случай – оскъдни песни и танци на народите. На плейбек.
