За нея съобщават и аналите на Третия кръстоносен поход
Автор: Яна Славянска
Често най-големият град в Родопите – Асеновград, е наричан Малкият Йерусалим, заради десетките християнски култови сгради,разположени в околностите му. Никой досега не е преброил колко е точният брой на неговите църкви, манастири и параклиси, но се смята, че цифрата е някъде между 50 и 100.
На този фон, покрай съществуващата една джамия, сега се изгражда и друга, която макар и все още в строеж, ясно се вижда, че ще е много внушителна.
И все пак символът на града е прочутата Асенова крепост, издигаща се върху самотна скала, надвесена над шосето, водещо към Смолян. Непристъпният терен е привлякъл вниманието на хората още в древността.
Първи укрепление върху него още през V-ІV в. пр. Хр. изграждат траките. След тях районът е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Археологическите находки показват, че българската крепост датира от втората половина на ІХ в.
Първите писмени сведения се откриват в Устава на Бачковския манастир. Неговият основател Григорий Бакуриани е записал в устава дарените от него имоти на манастира, сред които е и крепостта Петрич. Величието на тази твърдина е пресъздадено подробно и от много византийски, наши и чуждестранни автори.
За нея съобщават и аналите на Третия кръстоносен поход. По време на следващия поход на кръстоносците пък в нея е обсаден рицарят Рение дьо Три. Тук е пленен и злополучният болярин Иванко, известен като убиецът на цар Асен. В нея се укрива и един от синовете на султан Баязид по време на разразилата се с брат му борба за власт.
Крепостта непрекъснато минава от едни ръце в други. След битката при Клокотница тя попада в пределите на българската държава и е възстановена и укрепена от цар Иван Асен ІІ. Той увековечава това събитие с осемредов надпис на български език, който може да се види и днес на една от скалите и гласи:
„В година 6739 (1231), индиктион 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и на други народи, постави Алекси севаста и изгради този град”. Този надпис в по-ново време става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият до нея град – преименуван от Станимака в Асеновград.
По време на управлението на Асеневите наследници крепостта отново попада във властта на византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър отново я присъединява към владенията на българската държава. След падането на България под турско робство тя загубва своето стратегическо значение на гранично укрепление и е разрушена.
Нейното име за последен път се споменава през 1410 г. от Константин Костенечки...
Макар и в руини, зидовете на древното укрепено селище Петрич, носещо днес името Асенова крепост, са частично реставрирани и са включени в списъка със 100 национални туристически обекти.
До него се стига пеша или с кола, като е добре да бъде посещавано с подходящи обувки, тъй като обхождането на крепостта се извършва по доста излъскани от времето каменни стъпала и пътеки. Най-запазената сграда е църквата „Света Богородица Петричка”, която след 1991 г. функционира като действащ православен храм.
