Има ли нещо общо между джакузито на Митьо Пищова и магистралите на Борисов?
Автор: Велизар Енчев
Този неприличен въпрос налага и следващият: А кое е различното между двете икони на съвременна България, в която простак е синоним на премиер?
Когато Митьо Пищова хвърля на гладните кебапчета и кюфтета, а на сакатите дарява бастуни и патерици, жестът му трогва и разсмива. Понеже зад великотърновския кръчмар и ценител на женска красота наднича симпатичният мерак да надмогнеш провинциалната скука и надскочиш себе си.
Вгледаш ли се в психо-физическите характеристики на двамата, веднага откриваш: роденият в Банкя Борисов е шопско копие на старопрестолния зевзек – болен за слава, масивен като трикрилен гардероб, безпардонен като Алековия герой във Виенската баня. Но за разлика от Пищова, момчето от Банкя е успял маргинал, изминал пътя от пожарникар до премиер.
И от птичи поглед се вижда, че магистралите на Бойко са като виртуалното джакузи на Митьо – за водния му харем сме слушали какви ли не подвизи, но никой не е виждал прелъстените манекенки.
Тях ги няма, никога не ги е имало, а ако случайно са до Пищова, значи гледате нагласена тв сапунка. Такива са и двайсетте километра герберски магистрали, с които ни продъниха ушите.
Само пропуснаха да кажат, че 80 милиона лева за километър асфалт на АМ „Люлин“ е световен рекорд по оскъпяване в пътното строителство. Затова Борисовите магистрали и джакузито на Пищова са близнаци по безбожната си цена и манията за величие на техните собственици.
Говоря за маниите на елита, още съм в цивилизационен шок от второто тв шоу на Бойко Борисов и Юлиян Вучков. Докторът по физзарядка на бойния състав на народната милиция и професорът-театрал изиграха блестящо театро.
В което Вучков разпалено упрекна премиера, че издигнал Росен Плевнелиев за президент, вместо той да се кандидатира. „Превъзхождаш го, Бойко! Ти ще го захлупиш, ще потъне в сянката ти!“, изпадна в екзалтация професорът, който преди години наричаше госта си „мутра“.
Премиерът може да простее, но не е прост. Със самочувствие на непоклатим авторитет, той стресна професора с великодушното откровение, че Плевнелиев го превъзхожда – с визията си за бъдещето, със знаенето на езици. Само не поясни дали и банковите сметки на германския възпитаник конкурират богатството на премиера, оценявано на 300 милиона.
По-малко и не може да бъде, след като премиерската половинка Цветелина Бориславова официално има 300 млн. лева. Тежко облъчен от заслепяващата премиерска аура, Вучков забрави да пита за парите на Цветелина. Сигурно си спомни Борисовата мъдрост, че женските пари са змийски кости. Което е напълно разбираемо за човек в наведено положение.
Гледах „телевизионната легенда“ и се питах дали не сънувам. Дали това е същият Вучков, който някога ми звънеше през ден и уверяваше с дисидентски патос: „Енчев, в тази държава само ние громим мутрата Бойко. Аз съм по-добрият, но ти вървиш по моя път “...
Фемоменът „Вучков“ е тъжна притча за достойнството на интелигенцията. Оцеляла при тоталитаризма, но позорно споминала се при демокрацията. Значи било вярно: никога не е късно да се продадеш – дали за пари, дали за слава, дали за двете, или от едната суета. Ето как в държавата на мутрите обезцени всичко – даже и пълзенето пред властта.
Както Борисов заплаши в Добрич, че ако го дразнят с шистовия газ, ще подпише на инат договора с янките, така и Вучков ни облъчи на инат с герберската си любов. Знаех, че изгарящата любов лесно минава в омраза. Но след като професорът мина козметичния курс по пълна промяна открих обратната истина – и силната омраза към идейния враг може да се обърне в любов. Което не става с пари, ставало с много пари.
Изглежда премиерският инат е заразителен, след като и външният министър на инат заплаши Холандия с контравето в ЕС. Щото холандците имали нахалството да ни спрат за Шенген, дори ни винят, че сме най-корумпираните в Европа. Което е гнусна лъжа, разбира се.
Културният министър отдавна прегърна ината на своя принципал. Закри дузина театри и оперети на инат на гилдията, после оряза бюджета на филмаджиите и накрая на инат направи Музей на социалистическото изкуство. Където прогнилият социализъм е закотвен за вечни времена.
„Заедно с Борисов изстрадахме Музея на социалистическото изкуство“, каза на откриването му Вежди Рашидов. По това време бодигардът на Тодор Живков обхождаше реликвите на комунизма, с ръце в джобовете и пазен от яки и нискочели охранители. Почти като Първия.
Една музейна сцена поразително копираше лентите на Хичкок, в които абсурдът е убийствено реалистичен – докато премиерът сипе каруцарски бисери за комунизма, свещеник служи молебен, а фолклорен състав вие кръшни хора и ръченици. И не стана ясно дали присъстваме на панихида или сватба.
На Десети ноември комунистът Борисов напуснал Школата на МВР и хвърли партийната книжка – напук на БКП, изменила на идеала и сменила името си. Напук на демокрацията влезе в СИК, а после направи ИПОН, защото парите не стигат – нито за хляба, нито за Цветелина. Напук на сикаджиите стана генерал – за да им натрие носа и откъсне опашката си. На инат на тройната коалиция станал премиер – за да събори барбекюто на Доган, вземе имотите на Симеон и вкара Станишев в затвора.
Господи, през каква Голгота е минал нашият премиер! А ако и Митьо Пищова поеме по трънливия път на Борисов? Опазил ни Бог!
Анализирай това Магистралите на Борисов са като виртуалното джакузи на Митьо Пищова – за водния му харем сме слушали какви ли не подвизи, но никой не е виждал прелъстените манекенки.
