Когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи.
Автор: Велизар Енчев
Може да звучи революционно, но дворците на цар Киро отдавна трябваше да бъдат опожарени. Макар и късно, Катуница откри първия закон на Великата френска революция: На терора се отговаря с терор.
Щом полицията брани циганските барони, а прокурори и съдии са техни адвокати, народът е в правото си да се брани и раздава правосъдие. Последното вбеси елита, скрит в резиденции в Бояна и Банкя. Бледолики мутри и мутреси изведнъж осъзнаха, че могат да последват съдбата на Луи XVI и Мария Антоанета.
Че народната гилотина над мургавия цар може да се стовари и върху техните глави. Че по примера на горящия Лондон, българските бунтари ще изпепелят покоите на Първанов и Борисов, ще сринат сарая на Доган, ще пометат именията на знайни и незнайни олигарси.
Катуница не е Кайро, нито цар Киро е Хосни Мубарак. Но египетската революция показа, че пагубни за всяка диктатура са спонтанните бунтове. Когато гневът от трупано безсилие прелее, стихийният метеж помита всичко и танковете не могат да помогнат. Рано или късно, сега или след сто години, евреи и араби ще се помирят.
Защото и едните, и другите преоткриха библейската истина: Хлябът е един за всички, пролятата кръв не ще утоли жаждата, няма да пресуши пустинята. Макар и мъчително, евреи и араби могат да живеят в мир, ала бедни и богати никога няма да са под един покрив.
Етническият сблъсък разтресе родната олигархия, но животинският й страх е от социалния бунт. Колкото и да е страшен, етническият конфликт се овладява с дулата на репресивната машина. 22 години държавата е разграден двор за циганските банди, но е крепост за елита.
Етническата война е пагубна само за народа, който е единственият потърпевш от циганизацията и ислямизацията на България. Затова властта е в паника не от етническата, а от гражданската война. Война, която ще обезглави партиите на престъпния преход и ще роди своя Робеспиер. Затова президентът и премиерът отсякоха в един глас: Полицията изпусна ситуацията в Катуница!
Ако на 24 септември 2011 г. Борисов бе главен секретар на МВР, той би обстрелвал с гранатомет Катуница и би покосил всеки, посегнал на имотите и мерцедесите на цар Киро. Все пак да не забравяме как през 2002-а любимият на медиите полицейски генерал хладнокръвно екзекутира барикадирал се в къщата си гражданин.
Защото не се предаде пред телевизионните камери, за да може мачото на мадридския цар лично да му закопчее белезниците. Суетата на Борисов прикрива най-страшното у този човек – бруталното незачитане на другия и фанатичната вяра в собствената непогрешимост. Сега разбирате ли защо пожарникарят обожава стоманените десници на Сталин и Мао и ги има за свои кумири?
В Катуница, Пловдив, Варна и София гневни младежи заплашиха олигархията: Искаме свободата си и правата си! Освободете ни от циганския терор, осигурете ни правото на бъдеще. Иначе сами ще се освободим и със собствените си ръце ще си върнем своето, заграбено от вас! В тази война няма победители, но ние и без това сме победени.
А най-опасен е този, който няма какво да губи.
Ако главният прокурор реши да инкриминира тези слова, нека първо прочете речта на Никола Саркози пред Световния икономически форум в Давос. Предусещайки идващия социален бунт, френският президент бие камбаната – не от любов към ближния, просто не иска нов щурм на Бастилията. Саркози търси нов път, за да спаси и себе си, и преялия с власт и пари световен елит.
Тази реч трябва да е настолно четиво както на челия само „Оцеола“, така и на Първанов и Борис Велчев. Ето посланието към българските олигарси на загрижения за капитализма французин:
„Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които не са приемливи, защото не създават богатство и работни места.
Има възнаграждения, които са непоносими, защото не отговарят на заслугите. Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена. Глобализацията роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника, в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо“.
Трябва да си умствено ограничен и душевно осакатен, за да не разбереш смисъла на това послание: Гигантският сблъсък между елитите и масите е неизбежен, ако господарите не се покаят и не въздадат социална справедливост. И ако българските капиталисти си въобразяват, че са недосегаеми и тяхната полиция ги пази, тази заблуда ще им струва не само дворците, но и главите.
Ако днес горят цигански палати в Катуница, утре ще пламнат Борисовите и Първановите феодални владения, а фирмите им с подставени собственици ще бягат на офшорни острови.
Пропастта между бедни и богати се задълбочава дори в Германия, Франция и Великобритания, смятани за сигурните крепости на капитализма.
Защото и там едрата паразитна буржоазия обсеби властта и капитала, оставяйки трохи за дребната буржоазия и работниците. Погледнем ли структурата на доходите през последните десет години, откроява се един извод.
Паралелно с капсулирането на елитите в Западна Европа, тревожно се разширява пропастта между богати и бедни. Разликата в доходите между тях се увеличава със скоростта на светлината. А в България и Румъния процесът на изострящо се неравновесие напредва с още по-голяма скорост.
„Докога ръководните класи в Европа ще удържат натиска за промени, проявяващ се все по-енергично сред широките маси в страните им? И преодолима ли е зейналата между елитите и обикновените европейци бездна“, пита италианският наблюдател Ернесто Гали в анализ за „Кориере дела сера“.
Отговорът на този въпрос пролича в Холандия, Дания и Унгария - там народът избра правителства, крепени от социалния гняв и съобразяващи се с етническата критичност към ромите и верската нетърпимост към исляма. А във всички социологически сондажи лидерката на Националния фронт Марин льо Пен измества президента Никола Саркози от Елисейския дворец.
Платените клакьори наричат гнева на народа популизъм. Обаче фатално грешат, защото са слепи за неизбежното възмездие срещу елитите. Същите хищни елити, подчинили социалната справедливост на кастовата си алчност и подменили ценностите на хуманизма с халтурата на капитала.
Първанов и Борисов са вкопчени в бандитския капитализъм, защото само той им гарантира политическо оцеляване и имотен комфорт. Затова подопечният им главен прокурор разпореди на окръжните прокурори: Образувайте бързи наказателни производства срещу рушителите на обществения ред! Но къде бяха пловдивските прокурори, когато цар Киро обсебваше общинска земя в Катуница и строеше незаконния си хотел в Пловдив?
Ето защо Катуница пламна. Безсилието пред всемогъщата държавна мафия роди дивата ненавист на измамените. Ето защо разбунтувалите се младежи в София скандираха през парламента: Българийо, събуди се! И повече от всякога съм сигурен: Когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи и си върне свободата.
Анализирай това Гигантският сблъсък между елитите и масите е неизбежен, ако господарите не се покаят и не въздадат социална справедливост.
