След като насърчи безработните младежи да гледат овце, а бедните да садят картофи, Борисов въведе нови стандарти и в най-древната професия.
Автор: Велизар Енчев
Не, не казвам, че мускулестият премиер контролира проституцията. Опазил ме Бог от таз скверна мисъл! Обаче това го твърди председателят на Контролната комисия към Съюза на българските художници проф. Велислав Минеков.
И нямам основание да се съмнявам в думите му, след като видях с очите си и чух с ушите си как министър на културата поощрява проституцията на интелигенцията. Министърът е Вежди Рашидов, за когото министър-председателят е скрит гений в изобразителното изкуство.
Гений, сравним с Пикасо и Гоген, чиито скици от заседанията на Министерския съвет един ден ще се продават за милиони. Поради което височайшата надарена особа трябва да е почетен член на СБХ. Министърът на културата – също.
Решението на СБХ да удостои премиера и културния министър с почетно членство в съюза бе мотивирано с “огромния им принос" за решаване на казуса със сградата на съюза на ул. “Шипка” 6. Пред заплахата от публичен скандал, премиерът отказа да стане почетен член на СБХ.
Предвидената церемония бе преместена в премиерския кабинет и маскирана като среща с ръководството на съюза. След което Борисов скромно заяви: "Един плакет няма да ми придаде каквото и да било. Затова им го върнах. Да го дадат на този, който счита, че това ми е важно. Плакетът струва сигурно 2 - 3 лева".
Според бунтаря Минеков Борисов и Рашидов изпратили писмо, че няма да отидат в СБХ, защото се опасявали от протести и не желаели да бъдат замервани с яйца и домати. "Поради което се е случи следващото, още по-унизително действие, когато членове на Управителния съвет взеха грамотите и медалите под мишница и се запътиха на поклонение в Министерския съвет", каза професорът, пояснявайки, че плакетът на СБХ не струва 2-3 лева, а поне 1000 пъти повече...
Гневната филипика на Минеков достигна апогея си с тез слова: „Награждаване на действащи политици, в предизборна ситуация, срещу очаквани услуги, е проституция“.
Ако това се бе случило преди 60 години, във времената на бащицата на народите Йосиф Висарионович Сталин, едва ли някой би оспорил художествения талант на вожда и би изрекъл ерес, петняща Борисов. По стечение на обстоятелствата, живеем в 2011-а, когато милиони простаци имат правото да си изберат мутра за премиер, но малцинството поне може да възрази. Макар и рядко, думата на един почтен тежи повече от простотията на
стотици невежи.
Гордият интелектуалец, осмелил се да каже, че царят е гол, а придворният му шут Рашидов е срам за гилдията, се нарича Велислав Минеков. Главата му е все още на раменете, понеже бащицата Борисов е завършил академията на СИК, а там зубрят тези постулати: Преди да се елиминират, неудобните и непослушните се профилактират. Което не се купува с пари, се купува с много пари...
Имам лошото предчувствие, че професорът не се поддава нито на заплахи, нито на превъзпитание. Вижте какво говори той и си направете извода какво го чака в държавата на Борисов. „Удостояването на премиера с почетно членство в Съюза на българските художници бе пожелано от Министерството на културата. Решението не е обсъждано в СБХ, а членовете на Управителния съвет не бяха търсени по телефона за одобрение“, обясни председателят на Контролната комисия на СБХ проф. Велислав Минеков.
"Позволявам си самочувствието да кажа, че се чувствам победител", каза триумфално Минеков, убеден, че именно след неговата съпротива, творческата организация на художниците и управляващите се спасили от резил.
Бедни ми, Минеков! Блажени са вярващите в доброто, но опасно наивни са подценяващите злото. Нима си вярваш, че справедливостта тържествува, след като СБХ погази две съдебни решения и отне сградата на „Шипка“ 6 от университета? След като ректорът Иван Илчев малодушно прие, под натиска от премиера и културния министър, сделката „кон за кокошка“.
Професорът по история погази историята и се отрече от възрожденското дарение на университета, направено от братята Евлоги и Христо Георгиеви. За да угоди на една мутра и лоялната му художническа гилдия.
Тодор Живков прелъстяваше художествено-творческата интелигенция с апартаменти, звания, творчески командировки на Запад и летни отпуски в морски резиденции. Ако при комунизма властта купуваше творците, в ерата на бодигарда му творците подкупват властта. СБХ избра натуралното платежно средство и плати с честта си за една сграда.
Така интелектуалната проституция при тоталитаризма се пренесе в капитализма. Но ако проститутката на околовръстното продава плътта си за единия хляб, последователите й на „Шипка“ 6 отдават съвестта си за едната сграда.
В далечната 1995-а, в навечерието на мразовитата Коледа, след която фалираха банки и парите се изпариха, Вежди Рашидов стана мултак. На пищно тържество на корпорацията „Мултигруп“ президентът на групировката връчи приза „Почетен мултак“ на днешния културен министър. Държейки приза с две ръце, опияненият от алкохолни пари творец изрече това: „По-добре мултак, отколкото калтак“.
Без да съзнава, Рашидов издаде секрета на прехода, дал на малцина милиони и отнел на милиони хляба. Тайният код на мутрите с бели якички гласи: Народът в калта, мултаците - във властта. По тази фундаментална причина сикаджията Борисов е премиер, а мултакът Рашидов – министър. Колко ли още?
Анализирай това Тайният код на мутрите с бели якички гласи: Народът в калта, мултаците - във властта.
