1. Факторът „страх“ се проявява за първи път толкова осезаемо. Ако го твърдеше само лидерът на ДСБ Иван Костов,
Автор: Ани Петрова
или само Станишев, или алармираха само ненаетите от ГЕРБ социолози – проблемът пак щеше да е много сериозен. И много несъвместим с демокрацията!
Страхът е атрибут на тоталитаризма. И когато политик като боса на ДПС Ахмед Доган казва публично на свой кандидат-кмет: „Ще те обеся, ако ме предадеш“ – това не са празни думи. Това е пример за антидемокрация и доказателство за властта на страха.
В друга държава прокуратурата щеше да се самосезира и да разследва Доган за заплаха за убийство.
2. Цялата държавна машина работи за управляващата партия. Министър-председателят Бойко Борисов, министрите, областните управители – всички те се превърнаха в хвърковата чета за рязане на лентички, за денонощна агитация в своя полза, за извиване на ръце дори в ЦИК и общинските избирателни комисии. Държавната машина докара в София президента на ЕК Барозу и председателя на Европарламента Бусек и ги накара да агитират за ГЕРБ, срамежливо наметнати с алибито, че участват в изнесено заседание на ЕНП.
3. Народното събрание абдикира от задълженията си. По поръка на ГЕРБ и в полза на ГЕРБ председателката на парламента Цецка Цачева го разпусна и така осигури на правителството контрол, а на депутатите от мнозинството – време да обикалят страната и да агитират в полза на ГЕРБ. Извънредното заседание на Народното събрание се превърна в предизборен цирк, което на свой ред не е изненада.
4. МВР демонстративно се превърна в застъпник на ГЕРБ. Не може и няма как да се абстрахираме от това, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. С мотива „Следим за спазване на законността и да не се купуват гласове“ цялата 60-хилядна армия на МВР следеше всички действия на всички партии и действаше „съобразно обстановката“ - кротуваше, когато палеха къщите на Кирил Рашков в Катуница и вардеше сградата на парламента с жандармерия и с автомобили с водни оръдия, когато протестите стигаха до там.
5. Властта не пожали пари, за да разшири властта си. По едно време за ГЕРБ работеха около 60 пиар и социологически агенции и медии, после надхвърлиха 80, а най-накрая усещането бе като в най-силните години на Тодор Живков. Два жълти всекидневника – „Всеки ден“ и „България днес“, бяха специално създадени, за да омаскаряват и клеветят опонентите на ГЕРБ.
Срещу представителите на останалите партии се прилагаха „активни мероприятия“, дезинформации и контрадезинформации, фабрикуваха се сензации или просто се тиражираха лъжи и клевети. Освен това бяха закупени всички които могат да пеят на сцена, дори и тези, които не могат да пеят; направиха се десетки коктейли и всякакви други софри, отпечатаха и разпространиха стотици хиляди плакати, дипляни, листовки; опънаха стотици билбордове.
6. Платената реклама уби правото на информираност. Най-тиражните вестници възкликнаха „Ден година храни“ и продаваха страниците си с усърдието на леки жени пред пенсия. И в същото време практически никой не си даде труда да отбележи като платени десетките интервюта и репортажи, обгрижващи кандидатите на ГЕРБ така, както съветската преса не е обгрижвала Сталин. Онези медии, които се хвалеха, че не взимат пари, в повечето случаи не взимаха и дума от кандидатите на опозицията. Така демокрацията се изроди в право на достъп до платена медийна любов.
7. Изборите се превърнаха в референдум „за“ или „против“ Бойко Борисов. Той самият обаче се възползва от всички лостове и механизми на властта си; от раболепието и верноподаничеството на всички кръгове от обкръжението си; от властта си над медиите.
Според един много стар виц, ако навремето Наполеон е разполагал с медии като българските, светът никога не би разбрал за поражението му край Ватерло. Днес има и други медии – като „Десант“, или като телевизия СКАТ, има десетки сайтове и социални мрежи. Но има и зловещи прецеденти, като взривовете пред „Галерия“ и под колата на Сашо Диков.
8. Махленските кавги затиснаха европейските перспективи пред България. Тон дадоха кандидатпрезидентските двойки на ГЕРБ и БСП, но тонът беше зададен от партийните им лидери. Мнозина сравниха изявите на Плевнелиев и подгласничката му с номерата на зайци, извадени от ръкавите на фокусник.
А главният фокусник на републиката заяви още при представянето им, че им дава 5 години престой в президентството, за да подготвят триумфалното му влизане там в следващия мандат. До тогава Борисов даже щял да се ожени, защото на държавния глава по му отивало да е бракуван.
9. МВнР направи чудеса, за да затрудни гласуването зад граница. И не стига това, ами „изпусна“ в интернет личните данни на хиляди, дали заявления да гласуват в чужбина. То и какво ли може да очаква от посланици, дипломати и чиновници, треперещи за местата си и навели се в очакване да мине поредната лустрационна буря.
10. Жадни за власт местни велможи пак се пребоядисаха. Най-драстичен е примерът с играещия за трети мандат кмет на Варна Кирил Йорданов. Не по-малко скандален е и бракът по сметка между градоначалника на Сливен Йордан Лечков и Бойко Борисов, който оневини Лечков и прокуратурата побърза да го послуша. Десетки кандидат-кметове успяха набързо да сменят партийната си принадлежност за втори-трети-четвърти път или да се впишат във формулата „независим, подкрепян от ГЕРБ“.
Месеци преди изборите – тогава когато ГЕРБ налагаше удобен за тях Изборен кодекс; когато след ветото на президента гласуваха на инат същите текстове; когато със скърцане на зъби се съобразиха с решението на Конституционния съд, който обяви за противоконституционни редица разпоредби на Кодекса – още тогава „стари пушки“ в политиката припомниха, че всяка партия, която се е мъчила да си осигури служебна победа на избори, в крайна сметка ги е губила.
Дали и сега ще стане така ще е ясно чак след балотажите. Ако използваме друга крилата фраза – въпросът не е дали ГЕРБ ще загуби избори, а кога?
