Капитализъм по нашенски: Президент-милионер, премиер-милиционер
20 Ноември 2011, Неделя
Дни след изборите, опиянени от победата гербери вече пренаписват биографиите си.
Автор: Велизар Енчев
Някои от тях го правят пред очите ни, без капчица угризение. Че Бойко е най-младият комунист в школата на МВР, Плевнелиев – комсомолски секретар в Пиринскo, а Цветан Цветанов – постови в Седмо главно управление на ДС, това нито е тайна, нито впечатлява и най-свирепите антикомунисти. Даже сините талибани преглътнаха алените гербери и ходатайстваха за ГЕРБ пред ЕНП. Това е дясното у нас – реват като магаре срещу ченгетата, ала подвиват опашка, ако ЕНП им скръцне със зъби и нареди да крепят милиционерския кабинет.
Онзи ден ген. Атанас Атанасов кански изрева срещу Фандъкова, щото назначила за зам.-кмет по финансите някой си Дончо Барбалов. Грехът на този несретник бил, че е син на най-младия генерал от ДС. Странен човек е Атанасов – самият той е младши прокурор при комунизма, но сега се изживява като Светата инквизиция за комунистите. Нека обаче го попитам: Като си такъв инквизитор, защо през 2006-а изтегли от съда иска на ДСБ за касиране на кмета Борисов и така му спаси кариерата?
Тези въпроси се отнасят и за Иван Костов, и за Мартин Димитров, които полегнаха на комсомолеца Плевнелиев, случайно да не спечели комунистът Калфин. Сякаш има разлика между мислещия като германец и калфата на американския посланик Байърли. И Плевнелиев, и Калфин са десни политици и точно това вбесява сините, съзнаващи, че милиционерите от ГЕРБ и милионерите от БСП обсебиха дясното и бутат към пропастта синия файтон.
Дали в СДС и ДСБ си дават сметка, че продължават ли да облайват споминалия се комунизъм и илюзорната ДС, което май е единствената им кауза, след две години ще гледат през крив макарон парламента и ще бистрят политиката в Ганкиното кафене?
Но да се върна на Плевнелиев и Борисов, които ме изумиха с гьонсуратлъка си. Да ме прощават езиковите естети, но няма по-точна дума за хамелеонщината им. Както комсомолци се кълняха като римски легионери и обещаваха да ликвидират врага с партиен билет, така и новият държавен глава обеща да измете посланиците-агенти. Циркът стана в ЦИК, където Плевнелиев получи документа за президент. Слушах тирадата му за ченгетата и сякаш виждах лика на външния министър.
Е, как няма да си приличат двамата, след като Плевнелиев е щатен секретар на ДКМС в Пиринска Македония, а Младенов е последният комсомолски секретар на Английската гимназия в София. Как да не мразят ченгетата, когато Плевнелиев-баща е инструктор в Окръжния комитет на БКП в Благоевград, а Младенов-баща – шифровчик от Първо главно управление на Държавна сигурност. След като взеха меда от комунизма, след 1989-а номенклатурните чада перат семейните биографии и жилят на поразия колегите на бащите си – от гузна съвест или заради вярата в новите идеали.
В ЦИК Плевнелиев каза, че мрази задкулисието в дипломацията, но не обели и дума за задкулисието в местната власт – там ГЕРБ издигна 35 кметове с досиета. Новият кмет на Русе е Пламен Стоилов – щатен служител на Трето главно управление на ДС. На изборния митинг на герберите в дунавския град кандидат-президентът прегръщаше своя кмет – старши разузнавач в ДС, както Живков целуваше Брежнев.
В Русе Плевнелиев запуши носа си и забрави за два часа идеологическата хигиена. Заради Борисов, естествено. Който през юли 2009-а обеща да отвори досиетата, лукаво пояснявайки: „Лично аз нямам нищо против агентите, ако те споделят с мен миналото си“...
Следвайки този циничен принцип, премиерът направи агента Ваньо Танов шеф на митниците, кадесаря Гребенаров – областен управител на Бургас, офицера от ПГУ-ДС Минко Герджиков – зам.-кмет на София, служилите в ДС Павел Димитров, Любомир Христов, Стефан Дедев и Румен Иванов – депутати от ГЕРБ.
С основание наричат това двоен стандарт. Аз го определям и като опитомяване, при което опитомяващият казва на хората от бившите служби: Стоите ли зад мен, сте добри ченгета. Иначе ви чака опозоряване – чрез Комисията по досиетата, и лустрация – при следващия състав на Конституционния съд, в който ГЕРБ ще има мнозинство.
И друго ме смути, гледайки в ЦИК Плевнелиев, до чието ляво рамо стоеше партийната секретарка от Плевен Цецка Цачева. Пред нея той се закле, че на 22 януари 2012 г. ще подпише укази за отзоваване на посланиците с досиета. Откъде обаче той знае какво ще е решението на Конституционния съд по казуса с дипломатите? А ако КС отхвърли лустрационния закон на Николай Младенов, ще пусне ли новият президент укази, погазващи Конституцията?
Плевнелиев е изпечен лицемер, но Борисов е двойно перде. В „Панорама“ премиерът пак облада Бойко Василев и оплю ченгетата така: „...Тези, които правеха Възродителния процес, тези, които сменяха имената на хората, генераторът на всичко това бе Държавна сигурност. Помните го...“
Помним, Бойко, помним! Как да забравим, че в разгара на Възродителния процес командваше боен батальон в Лудогорието. Уважавам институциите, но премиерската реплика е симптом за тревожна диагноза. Нормален човек не би атакувал с аргументи, които ще му се върнат като бумеранг. Като го гледам как се променя и мутира в демократ, случайно обърне ли се палачинката, Борисов пак ще развее червения байряк. Дотогава ще гони комунистите, ще мачка демократите и ще проповядва атлантическите ценности.
Настървеността, с която комсомолци и милиционери загърбват миналото си и клеймят старите колеги, говори, че има и по-лошо от комунизма – антикомунизмът на комунистите. Този извратен модел е наш феномен, защото СДС бе заченат ин витро в лабораторията на Луканов. Понеже не родихме българския Лех Валенса, ще се задоволим с антикомунисти от калибъра на Бойко, Росен, Цецка и Цецо. Това избрахме – това получихме!
Анализирай това Това е дясното у нас – реват като магаре срещу ченгетата, ала подвиват опашка, ако ЕНП им скръцне със зъби и нареди да крепят милиционерския кабинет.
