Ленти и бухалки за премиера-отличник

Автор: Велизар Енчев

Карл Маркс – на трибуната гордо стоят бизнесмените със замразен бизнес Бойко Борисов, Трайчо Трайков и Росен Плевнелиев, а срещу тях – националноотговорният капитал, трепетно очакващ поредната държавна поръчка и нови потоци държавни пари към частните банки.

Перверзията на срещата е в това, че премиерът, президентът и енергийният бос са сред най-богатите в България, натрупали  милиони  не е от честен бизнес, а от съмнителни концесии с държавата, лобиране за чужди компании, мръсни афери с европари и откровен криминал.

Заел поза на непогрешим месия, министър-председателят възкликна:  опозицията трябва да му благодари, че й върши мръсната работа с вдигането на пенсионната възраст! Защото, заради неговата саможертва, следващите правителства ще си спестят омразата на народа. Народът обаче чу признанието на Борисов и мощно го освирка в любимата му спортна зала „Арена Армеец“. Десет хиляди души ругаеха премиера и подсказаха, че насред българската зима може да ни сполети африканска пролет.  
Статистиката сочи: това е вторият случай на масово охулване на премиера. Преди четири месеца стотици футболни фенове на разградския стадион скандираха такива скандални епитети по адрес на Борисов, че хартията ще почервенее от срам, ако ги изпишем. Тук някой ще попита с основание: защо тълпата ругае премиера, но на избори същите хора гласуват за неговите избраници?

Предлагам някои обяснения за феномена, по-известен като „Стокхолмския синдром“ – абсурдна ситуация, при която жертвата се привързва към мъчителя си и дори го обича. С практиката си болшевишкият класик Йосип Висарионович убедително доказва: не е важно кой гласува на изборите, а кой брои гласовете.

Дали по външно внушение, дали поради вродена интелигентност, Борисов откри гениалната формула за пожизнената диктатура и облада избирателните комисии. Инсталирайки гербери в Централната избирателна комисия и разчитайки на квотата на „Атака“ в ЦИК, ГЕРБ  спести милиони за купуване на избиратели.

Видимата страна на изборния фарс бяха двамата герберски депутати, заплашително висящи над главите на преброителите в Общинската избирателна комисия в зала „Универсиада“. Невидимата са стотиците подменени чували с бюлетини в цялата страна. Което лъсна от отказа на пловдивските съдии да отворят всички чували, след като проверка на случаен принцип показа тотално несъответствие между броя на бюлетините в чувалите и регистрираните гласове в изборните протоколи.

Казано с три думи – Борисов открадна изборите. Затова народните маси са бесни и спонтанно изливат гнева си от наглостта на диктатора. Който хем краде явно, хем иска да е обичан от всички.

С риск да нараня Борисовата суета, смея да питам: кога премиерът управлява държавата, след като трета година има само три занимания – телевизионни интервюта в сутрешните блокове, обедно рязане на ленти по магистрали и в детски градини и следобедно ритане на топка с аверите от Бистрица?  

Какво ли не е този човек - поет, китарист, пожарникар, полицай, кмет, художник, артист, бизнесмен, мъж на годината, политик на годината, футболист на годината, премиер на годината. Той не спи, не яде, а само твори. Свърши с едно, начаса започва друго. Всъщност той човек ли е или е пратен при нас от Господ Бог, като неговия втори син, за да спаси България? Изглежда Господ е българин. Как иначе творението му печели всички избори и е над всички във всичко, което начене?

Премиерът се гордее, че върши мръсната работа на управниците след него. В случая той е безпощадно прав, колкото безпощаден е наемникът за мокри поръчки от групировката СИК. За да не бъда уличен в злословие, ето два авторитетни източника за подлото ми внушение.

Първият е Яне Янев – новият пудел на Борисов. Преди последните избори Яне поиска съдиите в България да изправят на подсъдимата скамейка премиерът, защото бил замесен в поръчкови убийства. Понеже на Янето не може да се вярва за всичко, нека прочетем шифрограми на американското посолство в София от 2006 г., където откриваме това твърдение на Джон Байърли: „...Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл“ и със сериозна контрабанда на метаамфетамини"...

За разлика от други твърдения на янките за наши политици, Байърли цитира и секретната американска служба SIMO, потвърждаваща обвиненията за участие на сегашния премиер в наркотрафика. А ето още един факт, неопроверган от нито една американска институция: доклад на близкото до Барак Обама издание „Кънгрешънал куотърли“ от 2005 г. цитира офицер от ФБР, който казва следното за Борисов: "Администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България.

Какъв ужас - изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен".
Ще прозвучи налудничаво, но съм убеден, че Той истински си вярва, че е най-добър във всичко, независимо дали играе в отбора на СИК или индивидуално практикува футбол, тенис, карате. Манията му да е отличник у нас и харесван на Запад е диагноза, която обаче е нелечима.

Уви, в България, както и в Кремъл през 30-те години на миналия век, психиатрите предпочитат да запазят главата си, отколкото да диагностицират главата на тиранина. Но ако психиатрите предвидливо мълчат, народната мъдрост се произнесе за талантите на Борисов.  И звучи така:

„Цветан Цветанов и Симеон Дянков срещат премиера умислен и разтревожен. Питат го:
- Г-н премиер, проблеми ли имате?
- Всъщност, да – отвръща той.
- И какви са те?
- Чудя се какво да избера: от една страна ме канят на мястото на Бербатов  в „Юнайтед“, от друга Илиана Раева – в нейния ансамбъл.

- Че там какво?
- Това, дето го мога – ленти и бухалки...“


Анализирай това
Манията Му да е обичан у нас и харесван на Запад е диагноза, която обаче е нелечима.

В категории: Анализи , Горещи новини