В третата година от управлението на ГЕРБ народът прозря една очевидна истина – Бойко Борисов е уникална личност и България
Автор: Велизар Енчев
е все по-тясна за неговия исполински ръст. След като насмете европейските лидери с призива да изравнят заплатите и пенсиите с българските социални помощи, премиерът се захвана с европейската отбрана, полиция и правосъдие.
На заседанието на правителството на 28 декември 2011 г. Борисов предложи европейските държави да имат обща армия, за да бъдат спестени милиони евро. Стенограма от заседанието на правителството разкрива интересен детайл, свидетелстващ за управленческата култура на Борисов. В самия край на заседанието, когато министрите вече стават от работната маса, премиерът започва спонтанна тирада, за да развие фундаменталната си идея за европейска армия.
Ето как звучат мъдрите Му мисли: “Не е ли по-лесно, по-евтино да обединим въоръжените си сили? Защо всяка държава да купува хеликоптери? Защо всяка държава да купува танкове, да купува фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не?", пита премиерът и веднага се обръща към военния министър с въпроса дали знае колко пари ще се спестят, ако този проект се реализира.
Без да изчаква мнението на Аню Ангелов, той си отговаря сам: „Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане"...
Както много пъти досега, министър-председателят е неподготвен, даже неграмотен. Което отдавна не изненадва нито българите, нито европейците.
Но едно е да коментираш футболни мачлета
на „тигрите“ от софийското село Бистрица, съвсем друго е да триеш сол на главата на Брюксел.
Дали защото не е информиран от министрите на отбраната и външните работи, или е пропуснал да прочете ежедневните доклади на премиерското си бюро, но Борисов демонстрира непростимо невежество за европейски министър-председател. Той май изобщо не е чувал за влезлия в сила през декември 2009 г. Лисабонски договор, регламентиращ изграждането на обща политика в сигурността и отбраната на ЕС.
Две години по-късно, въпреки добрите намерения, ЕС не е стратегически играч на световната военна сцена, макар че има потенциал за това. Страните-членки изразходват 180 милиарда евро годишно за въоръжените си сили (една трета от американския военен бюджет) и поддържат армии от 1,8 милиона военни, поради което участието на боеспособни евросили във военни мисии е минимално. Освен това 80 процента от тези военни не могат да действат извън националните територии.
Вероятно Борисов не е чувал, че преди година вицеканцлерът и министър на външните работи на Германия Гидо Вестервеле предложи пред Мюнхенската конференция по сигурността създаване на въоръжени сили на Евросъюза под пълния контрол на Европейския парламент. Той се позова на декларацията на ЕС от 12 декември 2008 г., предвиждаща изграждане на собствени военни сили, позволяващи едновременно участие в 19 военни и цивилни мисии.
Но и това предложение не е ново. На срещата на високо равнище на ЕС през ноември 2009 г. министърът на външните работи на Италия Франко Фратини поиска създаване на Европейска армия.
Проблемът на ЕС не е в нежеланието, а в обективната неспособност да се изгради евроармия на този етап.
Доминираният от САЩ военен пакт НАТО изцежда военните бюджети на европейските държави, а сегашната глобална финансова криза не позволява отпускане дори и на един цент над планираното за армиите на ЕС. И лаиците знаят, че формиране на мощни европейски сили минава през трупа на НАТО. НАТО все още е фундаментът на колективната отбрана на ЕС, а това подкопава идеята за автономна евровойска, дублираща евроатлантическия съюз.
Въпреки това продължават опитите, паралелно с участието в НАТО, да се разширяват европейските отбранителни способности чрез създаване на нови съвместни европейски структури. Затова на 27 април 2010 г. министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша изложиха плановете си за създаване на съвместна бригада, която ще е в бойна готовност през 2013 г. и ще носи името „Ваймарска бригада”.
Дали Борисов изобщо знае, че на 30 юни 2011 г. официално бе прекратено съществуването на Западноевропейския съюз (ЗЕС). Създаден през 1948 г., в разгара на Студената война, той бе военен съюз само на западноевропейските страни и трябваше да ги брани при евентуална заплаха от Варшавския договор. ЗЕС не блесна с нито едно смислено действие, похарчи десетки милиони долари за военния си щаб и съществуваше само на хартия. Днес той е като обеца на ухото на ЕС, когато се говори за обща армия, издържана само от европейските държави.
Борисов пледира за европейска военна солидарност, но дали изобщо знае, че България отдавна участва в армейски мисии на ЕС – с един пехотен и един сапьорен батальон, една инженерна рота и медицинска рота, два транспортни вертолета Ми-17, два бойни вертолета Ми-24 от ВВС и една корвета от ВМС. Корветата участва в блокадата на Либия, когато Франция и Великобритания сваляха Муамар Кадафи. Друг е въпросът за ползата от военна акция, елиминирала светски диктатор и заменила го с откровени ислямисти.
Съгласно Европейската стратегия за сигурност, бойните групи на ЕС трябва да бъдат дислоцирани в определен район от 5 до 10 дни (след одобрение от Европейския съвет) и да бъдат способни да действат в продължение на 30 дни. България е в една група с Гърция, Румъния и Кипър и имаше шестмесечни дежурства през 2007 и 2011 г. Тактическата бойна група на ЕС се състои от командване, щабна рота, три механизирани роти, една рота за подръжка и логистика и постоянен оперативен щаб в кипърския град Лариса. Ала това джобно формирование изобщо не може да се нарече пълноценна европейска армия.
Макар и много бавно, военната евроинтеграция е в ход, за което говорят следните факти: ЕС е провел 23 операции с цивилен, военен и смесен характер. Две мисии бяха реализирани в Конго, една в подкрепа на ООН, втората – за обезпечаване на изборите. Те обаче нямаха политически успех. В момента работят две военни мисии на ЕС – ATALANTA (срещу пиратите в Сомалия) и ALTHEA (в Босна и Херцеговина). Цивилни екипи присъстват в Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово, Грузия, Ирак, палестинските територии, Конго и Гвинея-Бисау.
Съмнително е премиерът да не познава поне част от тези факти. Тогава се питам: защо Борисов подхвърля лековато такива сериозни теми, върху които си блъскат главите Ангела Меркел и Никола Саркози, панически търсещи изход от финансовата криза? Няма ли кой да консултира българския министър-председател, че въпросът за европейските въоръжени сили отдавна е поставен на масата за преговори, но поради реалната опасност от срив на Еврозоната и разпад на Европейския съюз, той изобщо не е актуален.
Нима нито един български посланик в Западна Европа не смее да ограмоти Борисов, като го осведоми, че драматичната дългова криза може да фалира държави като Италия, Испания и дори Франция? На този фон фриволни изявления на заседания на българското правителство от рода на „Абе, кво става с европейската армия“, будят присмех към Борисов и съжаление към народа, който още го търпи.
Анализирай това Фриволните изявления от рода на „Абе, кво става с европейската армия“ будят присмех към Борисов и съжаление към народа, който още го търпи.
