Комсомолец, милиционер и партийна секретарка обладаха България

Автор: Велизар Енчев

 Прераждането станало на 14 май 1964 г. в град Гоце Делчев, а 18 години по-късно младежът се преродил за втори път и станал щатен комсомолски секретар. Последното не бива да се забравя, защото новият държавен глава клейми през ден ченгетата от ДС, но изличи от биографията си, че е бил номенклатурен кадър на ЦК на ДКМС и Окръжния комитет на БКП в Благоевград.

След като Плевнелиев се настани на „Дондуков“ 2, трите първи поста в държавата се оказаха в ръцете на тоталитарни кадри, имали власт, не по-малка от тайните служби преди 1989 година. Председател на Народното събрание е Цецка Цачева, която призна, че била щатна партийна секретарка на първичната партийна организация в Общинския народен съвет в Плевен.

Нямало друг начин способните  да се реализират.
Това го каза на предизборен дебат на плевенския площад през юли 2009 г., под присмехулния поглед на червения циник Румен Петков. Да не забравяме, че длъжността „партиен секретар на ППО на БКП“ те изстрелваше във висшата номенклатура, а на регионално ниво те правеше могъщ феодал.

Понеже е чистосърдечна до глупост, наскоро Цецка изръси: „Ако на 20 години не си бил член на БКП, нямаш сърце, ако след 20 години си още в БКП – вие си знаете...” Каза го на хронично превъзбудения Сидеров, обвинил я, че води парламентарните заседания като партийна секретарка. Горката не знае, че тази фраза гласи друго: “Ако на 20 години не си комунист, нямаш сърце, но ако след 20 години все още си комунист, значи нямаш мозък”.

Комичното тук е, че Цецка бе уличена като номенклатура на БКП от арестуван при комунизма за изнудване, за когото има съмнения, че съдебното му дело е прекратено след сделка с ДС. Но в  парламента е така – когото и да пипнеш, все мирише, и то лошо.

Колко превратен е животът. Кой на историческия Десети ноември е допускал, че партайгеносе от Плевен един ден ще командори парламента. Ако тогава някой споменеше хипотезата, че след 20 години партийна секретарка ще яхне Народното събрание, щяха или да го пребият, или освидетелстват като луд.

Ако Цецка е безобидна за критиците си, да осмиваш Бойко Борисов е мисия опасна. Премиерът ни е класически пример за мутирал сикаджия, преминал през ИПОН, МВР и столичното кметство, за да кацне на „Дондуков“1. Зад гърба му греят палежи, носи се дъх на амфетамини, контрабандни цигари, даже и трупове, както сочи Григор Лилов в книгата си „Тайният проект Бойко Борисов“.

Разчитайки на купения вот и на заблудените, лумпените и олигарсите, Борисов инсталира в президентството комсомолеца Росен Плевнелиев и наложи за парламентарен бос партийната секретарка Цецка Цачева.Така овладя трите власти и е първият премиер в ЕС, контролиращ парламента и президента, без да е притесняван от когото и да е – както за мрачната си биография, така и за милиционерския стаж в комунистическата академия на МВР.

Аз обаче ще продължа да притеснявам тази триада от партиен секретар, номенклатурен комсомолец и мутризирано ченге. Затова на 23 януари изпратих следното писмо до Росен Плевнелиев:

„Уважаеми господин президент,   
В първия Ви работен ден като държавен глава, главнокомандващ  армията  и обединител на нацията, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, моля да получа, по съответния ред, отговор на два въпроса относно Вашата биография:

Били ли сте комсомолски секретар в Пиринския край преди 1989 година? Заемали ли сте длъжността щатен комсомолски секретар, която по тогава действащите наредби е номенклатура на ЦК на ДКМС и ОК на БКП в Благоевград?

Смятам, че е от обществено значение гражданите да знаят цялата истина за миналото на президента на републиката и неговите връзки с тоталитарната система. Както самият Вие пледирате да се открият всички досиета на тайните служби и да се лустрират дипломатите, работили за НРС, така и ние, гражданите, имаме правото да знаем дали държавният глава е бил част от комунистическата  номенклатура, ръководила тези служби.

Като Ви пожелавам успех във Вашата отговорна работа, вярвам, че в най-скоро време ще получа отговор на поставените въпроси“.
Три седмици след писмото ми до държавния глава получих този отговор (виж факсимилието):

Без да се колебая, веднага написах и изпратих второ писмо до президента на републиката, което изглежда така:                     
                                          
„Уважаеми господин президент,
Получих любезното писмо-отговор на директора на Дирекция "Приемна" г-жа Красимира Койчева, с което ме уведомявате, че няма законова възможност да се отговори на поставени от мен въпроси за комсомолското Ви секретарство в Пиринския край преди 1989 година.

Поради това моля да получа отговор на тези въпроси, позовавайки се не на Закона за достъп до обществена информация, а на моралното задължение на държавния глава да изнесе пред нацията цялата истина за своята лична и професионална биография, без да прикрива неудобните моменти в нея.

Като гражданин на Република България имам моралното право да зная дали президентът, който иска отваряне на досиетата на ДС и който наложи лустрация в МВнР, е бил щатен комсомолски секретар и номенклатурен кадър на ЦК на БКП и ЦК на ДКМС.

Не виждам справедливо основание тайните служби преди 10 ноември 1989 г. да се осъждат като репресивни, а ръководилите ги партийни и комсомолски функционери да се оневиняват и прикриват зад разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация.

Като отново Ви пожелавам успех във Вашата отговорна работа, вярвам, че гражданите на страната ще получат отговор на поставените въпроси за миналото на държавния глава“.

Чета витиеватия отговор на президентската канцелария и все повече се убеждавам, че е време да се отворят досиетата на партийните и комсомолските секретари преди 1989 година. За да видим кои са били доносниците и кой днес управлява държавата.

Анализирай това
Комичното тук е, че Цецка бе уличена като номенклатура на БКП от арестуван при комунизма за изнудване, за когото има съмнения, че съдебното му дело е прекратено след сделка с ДС. Но в  парламента е така – когото и да пипнеш, все мирише, и то лошо.


В категории: Анализи , Горещи новини