Купиха 3 март, продава се и Балканската война

Автор: Велизар Енчев

Знаехме, че ГЕРБ е партията на българските мутри и мутреси, даже вече се примирихме с четиригодишния им мандат. Но вярвахме, че и най-заклетите крадци носят у себе си българското и милеят за силно и богато Отечество.

Защото само от платежоспособни българи и съвестни данъкоплатци олигархията може да присвоява с пълни шепи и живее в царско охолство. Само в уредена европейска държава парламентарните търгаши могат да приватизират, концесионират и усвояват милиони от еврофондовете.

Обаче май сме се лъгали в прагматичния патриотизъм на оялите си гербери. Истината ни откри посланичката в САЩ Елена Поптодорова. Същата Поптодорова, която през март 2003 г. влезе в световния видеообмен с недипломатичната прегръдка с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, след като американците току-що бяха обявили намерението си да атакуват Саддам Хюсеин.

В тези драматични дни България бе непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а наш представител в световното правителство бе Стефан Тафров – дипломатът, който инфантилно приветства новината, че ЦРУ поставило микрофони в офисите на чуждите дипломати в ООН, за да знае как ще гласуват при дебатите за иракската война.

„Озвучените“ мисии протестираха и скоро получиха учтиво извинение от американската администрация. На България никой не се извини, защото кой се извинява на слугите си.
Ако Тафров бе позорът ни в Ню Йорк, съдбата бе решила по същото време Елена Поптодорова да ръководи българското посолство във Вашингтон.

Без изрични писмени инструкции от МВнР, президента и премиера, действаща само според телефонните напътствия на външния министър Соломон Паси, Поптодорова даде безпрецедентна за посланик пресконференция, на която заяви: „Българското правителство трябва да подкрепи операцията срещу режима на Саддам Хюсеин, само така ще си върнем иракския дълг от 2 млрд. долара...“  

Година след прегръдката си с Елена Колин Пауъл подаде оставка като държавен секретар, в знак на протест срещу вихрещата се война, а пет години по-късно бившият американски президент Джордж Буш-младши оцени несанкционираната от ООН операция „Шок и ужас“ като „резултат от грешна разузнавателна информация“.

Девет години след иракската авантюра Поптодорова отново е посланик в САЩ и отново има шанса да влезе във вестникарските хроники, описващи светските прояви на васалните на янките дипломати. Тези дни узнахме, че  логото на американската корпорация „Шеврон” стои на официална покана за прием на българското посолство в САЩ, по повод националния празник Трети март. В поканата от посланик Елена Поптодорова, сред логата на други американски компании, на първо място е поставена именно „Шеврон”.

Вместо да отговори допустимо ли е емблеми на чужди компании да стоят редом с държавния герб на България, МВнР отказа всякакъв коментар. Законите и дипломатическата практика ясно са регламентирали условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава. Но в тези закони не пише, че чужда фирма може да спонсорира прием за националния празник на страната.

Тук скандалът е грандиозен по две причини. Първо, защото Поптодорова унижава представяната от нея държава, тъй като се държи като магистрална дама, издържана от волни дарения. Второ, понеже точно тази компания иска да разработва шистовия газ в България. Именно заради това държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън ни удостои с петчасова визита, за да изтръгне българското съгласие за влизането на „Шеврон“ в добруджанските шистови полета.

"Когато глупакът прави нещо, от което се срамува, той винаги заявява, че това е негов дълг", твърди Бърнард Шоу. Ако нашата Елена бе съвременник на Шоу, великолепно би се вписала в пиесите на великия британски драматург. А и в драмата "Героят и войникът" (1885) действието се развива в България по време на Сръбско-българската война. Дали Поптодорова знае, че и сръбската агресия против България през XIX, и американското нахлуване в Ирак през XXI век са грозното лице на имперски амбиции, завършили с позор?

Понеже не прави разлика между позор и слава, Елена се включи в ефира на „Дарик радио” и даде възможно най-глупавото обяснение за скандала. Според нея американската компания "Шеврон" не само през тази, но и през миналата година е била сред спонсорите на приема на българското посолство. Тя дори изрази учудване, че това се поставя като проблем именно сега.

Да изречеш една глупост е простимо, но при втора положението е неспасяемо. Съзнавайки че само в проправителствената ТВ7 няма да е притисната до стената, Елена се включи по телефона и каза: „Логото на тази фирма, заедно с останалите четири компании, стои на поканата съобразно договорен регламент за подкрепа.

Това е част от социалната ангажираност на компаниите. Затова не намирам причина за негативни коментари. Външно министерство е първенец по пестене на пари. За този прием не е изхарчен и цент български пари. Празникът е важен за българите в САЩ, защото те чакат да изслушат националния химн в близка среда“...

Освен че ни унижава, Поптодорова много ни подценява. След справка на сайта на българското посолство във Вашингтон, установих друг поразяващ факт – приемът в т.нар. близка среда е в сградата на Организацията на американските държави (ОАЕ).

Създадена през 1948 г. и обединяваща 35 страни от Северна и Южна Америка, ОАЕ е символ на дискретна колониална зависимост, срещу която от десетина години се борят президентите на Бразилия, Аржентина, Перу, Чили, Венецуела и Боливия.

Анализираме ли чисто психологически, изборът на зала за честването на Трети март във Вашингтон е подсъзнателно действие на висш колониален чиновник с българско име. Който съзнателно прави дипломатически прием за националния празник на независима България с парите на „Шеврон“ и в офисите на ОАЕ. И вместо да се срамува, тя се гордее, даже ни поучава.

„Шеврон“ евтино купи Трети март, но МВнР не спря дотук със спестовността. От стенограмата на последното правителствено заседание узнаваме, че Финансовото министерство  саботира честването на Балканската война, а Николай Младенов не взема никакво отношение по темата.

Зам.-финансовият министър Владислав Горанов безцеремонно отхвърля искането за извънбюджетни средства за отбелязване на годишнината. Накрая се стига до соломоновско решение: военните и историците ще почнат мероприятията си, а след това ще мислим откъде да намерим пари.

Този лицемерен ход закопава  Националния инициативен комитет по една проста причина: ръцете на организаторите са вързани, защото не могат да планират сериозни вътрешни и външни прояви за юбилея, след като не знаят с какви средства разполагат.  Видим ли какво планират за стогодишнината Анкара и Белград, ще установим, че имитиращото  спестовност финансово министерство и покрилата се дипломация се държат като турски и сръбски лобисти.

През 2011 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу обяви, че Турция готви достойно отбелязване на Балканските войни и най-вече на военната победа през 1913 г. За да уязви България, която е главен участник в първата и единственият губещ във втората балканска война, Давутоглу предложи на сръбския президент Борис Тадич „всички да забравим миналото и заедно почетем юбилея“.

Идеологът на неоосманизма иска заинтересованите страни да направят "исторически отчет на балканските войни и сложат чертата". Само не уточнява дали слагането на черта означава, че Турция няма да върне милиардния дълг за тракийските бежанци, а Сърбия ще продължи да асимилира българите в Западните покрайнини.

А сега най-важното в поредната сага на герберските неоглобалисти – засега външният министър Николай Младенов не е член на Националния инициативен комитет. Както твърдят източници от МВнР, причината била сериозна – не бивало дипломат №1 да участва в събития, които ще вгорчат възходящите ни двустранни отношения на Балканите.

Скандален е и отказът на Росен Плевнелиев да оглави комитета. В началото на януари историци, водени от акад. Георги Марков и проф. Трендафил Митев, предложиха на новоизбрания президент да поеме почетното председателство – чест, полагаща му се като главнокомандващ армията. Плевнелиев обаче се покри и дори не отговори на поканата. Тъй като се бои да не скърши хатъра на ефенди Бойко и султан Ердоган.  
 
Слава Богу, че победоносният щурм на Одринската крепост преди сто години не е воден от пожарникарски генерал. 


Анализирай това
Поптодорова унижава България с държанието си като магистрална дама, издържана от волни дарения.


В категории: Анализи , Горещи новини