Съветници от ГЕРБ в местния парламент отказват да гласуват пари за поддръжката и изграждането на мемориали
Автор: Георги Ваташки
Светлите дати в нашата история не са само повод за празнуване, но и дни, в които всеки българин може да изкаже почитта към тези, които са дали живота си за родината. За саможертвата и делото на героите ни напомнят стотици мемориали и паметни знаци в цялата страна.
Паметниците са част от духовната и материална култура на всеки град, част от неговата атмосфера и израз на почит и уважение освен към борците ни за свобода, но и към тези, които са оставили следа в историята, науката, изкуството, дарителството и изобщо са отдали творческата си енергия за добруването на хората. Това са едни своеобразни духовни мостове между миналото и бъдещето.
Тяхната реставрация и поддържане би трябвало да бъде дълг и чест на всеки управник. Отпускането на финансови средства за тази дейност изобщо не трябва да подлежи на обсъждане. Но, за съжаление, има политици и народни избраници, за които това е досадно дребнотемие. Представители на тази интересна порода властници са членовете на Комисията по култура и вероизповедания към местния парламент Бенчо Бенчев и Руслан Карагьозов.
За тях няма никакво значение, че на 3 март обикновените българи са свели глава пред рушащия се Руски паметник в града, издигнат в памет на загиналите руски войници и български опълченци във войната срещу Турция.
Общинският съветник от „социалната“ БСП Бенчо Бенчев е виден местен зърнен олигарх. Той обработва 32 хиляди декара земя и произвежда предимно пшеница, рапица, ечемик и царевица, които изнася без скрупули на външния пазар. Не толкова отдавна той беше в основата на протестите на земеделските производители, които надигнаха глас за повече пари от еврофондовете.
Самият той се хвали, че притежава уникално бентли „Континентал“ за 300 хиляди лева с тапицерия от кожа от рис.
Шикозният му автомобил е избран не по някаква друга причина, а заради съвпадения на името на местния парламентарист с първата сричка на марката возило.
Така че е нормално да се очаква от такъв политик да не проявява адекватно отношение за нещо, така „незначително“ като нечий паметник.
Макар и не толкова заможен като Бенчев, същото пренебрежително отношение показва и председателят на културната комисия композиторът Руслан Карагьозов. Той е вече втори мандат съветник от групата на ГЕРБ, който пък е известен с парадирането си със своята електронна лула!
При искането за повече общински средства за почистване и реставриране на паметниците в града от страна на съветниците от „Национален фронт за спасение на България“, той се прояви повече като сноб, а не като известен културтрегер. Парите за целта бяха отказани с бюрократичния предлог, че вече били заделени предварително в бюджета на общината за 2012 г. и той не можел да се променя.
По същата нелепа причина беше отхвърлена загрижеността на патриотите от НФСБ за съдбата на стенописите в храма „Св. св Кирил и Методий“, който се оказа сериозно застрашен и вече жестоко напукан при безумните изкопни работи по изграждането в непосредствена близост до него на подземен паркинг, извършени от фирма, близка до ГЕРБ.
А ситуацията с бургаските паметни знаци е трагична.
Бюстовете на такива личности като Васил Левски и Христо Ботев са в окаяно състояние и въпреки обещанията на администрацията не се вземат мерки за тяхното поддържане.
За издигането на нови паметни знаци пък явно и дума не може да става. Още миналата година съветниците от НФСБ предложиха да бъде изграден мемориал на големия застъпник на българщината Николай Хайтов. Въпреки че решението за това беше гласувано на сесия на ОбС, до днес то не е реализирано.
В Бургас няма знак и за живота и дейността на видния тракиец, писател и академик Константин Петканов, живял в града от 1919 до 1929 година. А той е работил като секретар и зам.-кмет на общината, бил е уредник в общинската библиотека, където пише романа си „Без деца“ и е един от основоположниците на Средно музикално училище „Проф. П. Владигеров“. И в същото време е обявен за почетен гражданин на морския град.
По-младите хора например идея си нямат защо един от централните площади на Бургас носи името „Баба Ганка“. И няма откъде да научат коя е тя. А една паметна плоча би дала много информация на сегашните и идните поколения за видната благотворителка и дарителка Ганка Хаджипетрова.
Очаква се нехайството на хората на Бойко Борисов да достигне своя връх в помпозния и ненужен национален план за честване на 100 години от Балканската война.
С редица кухи мероприятия управляващите в Бургаската община ще се опитат да замажат своя нихилизъм към паметта на героите. Нужни са единствено малко средства за поддържането и изграждането на нови паметни знаци за героите, паднали за свободата на Тракия, а не предвидените празненства със соцпривкус и дни на „отворени врати“ във все по-изчезващите поделения на Българската армия.
Отношението на един народ към неговата памет показва на какво ниво се намира той в своето развитие. Освен че пренасят духа на миналото в бъдещето, паметниците са мерило и за културата на обществото. Но за да продължат да поддържат духовната връзка между поколенията, те все пак трябва да бъдат, както се полага, в изрядно състояние.
