Сред „отличниците“ са китайците и саудитците. Какво точно ги привлича у нас?
Китай Китайците настъпват. Вече не с ресторанти, а с пари в брой, които предпочитат да ги инвестират на Балканите. България не прави изключение - китайските вложения в страната са се увеличили с цели 320%.
Следната статистика не говори особено добре за интереса на германските инвеститори към България: През 2011 г. от България към Германия са изтекли повече парични средства, отколкото в обратната посока. От българска гледна точка дефицитът възлиза на 56 млн. евро. Така по отношение на инвестициите германските фирми остават далеч зад тези от Холандия, Русия и Австрия.
Сред "отличниците" е и Китай - само за една година китайските инвестиции в България са скочили близо 4 пъти. Защо китайците идват тъкмо сега?
До 2010 г. китайските инвестиции в България са включвали една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици. Като цяло китайските капитали за периода 1996-2010 г. възлизат на едва 17,5 млн. евро. През 2011 г. вложенията на азиатската страна в България вече надхвърлят 70 млн. долара, след като китайци стъпват и в автомобилостроенето и земеделието.
Ръстът възлиза на цели 320%, похвали се наскоро посланикът на Китай в София Гуо Йеджоу. Това е забележително увеличение, като се има предвид факта, че в същото време китайските инвестиции са нараснали средно с 53% за Европа и с 94% в страните от Европейския съюз. Сред най-големите "ловци" на китайски инвеститори са Гърция, Румъния и България.
Но защо китайците идват тъкмо сега? Едно от обясненията е, че Китай е единствената страна, която продължава да постига сравнително висок икономически ръст. Друга възможна причина е глобалната криза - докато Еврозоната боледува, Пекин използва възможността да стигне до европейските пазари. А това е добре дошло за балканските икономики, загърбени от Стара Европа заради кризата. През задния двор.
По този повод много специализирани издания вече пишат за китайски инвестиционен десант в Югоизточна Европа. Гърция, която сключи стратегическо партньорство с Китай, е само един от примерите в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и строежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
В Румъния китайците финансират с 1 млрд. евро строежа на нова голяма топлоелектрическа централа и влагат средства в изграждането на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
На Сърбия китайската Ексим Банк отпуска кредит от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав.
Китайски консорциум участва и в проекта за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро. Македония пък внася китайски автобуси, а по протежението на р. Вардар Китайската банка за развитие ще инвестира 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали.
Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще разширяват транспортната мрежа с нови пътища, жп линии, летища и пристанища.
През Бойница и Ловеч Китай върви към Европа.
И България има принос за китайското настъпление към Европа. В края на миналата година беше прерязана лентата на първата държавна китайска инвестиция в размер на 10 млн. евро за отглеждане на царевица, люцерна и слънчоглед в един от най-бедните селски райони на ЕС - край видинското село Бойница.
Бойница обаче е в Европа, а земеделските площи в региона са сред най-евтините в целия ЕС - 1500 евро на хектар срещу 12 000 евро в Гърция и 41 000 евро в Холандия, да речем.
От тази година България е врата и за китайските автомобили в Европа. Статистиката отчете, че 300 българи карат вече автомобили от марката "Грейт уол", сглобявани в завода край Ловеч.
При пълно натоварване след време производството може да достигне 50 000 автомобила годишно. В бъдеще китайците възнамеряват да изнасят ловешките си автомобили - най-напред в Румъния и Турция, а по-късно и в Швеция, Норвегия, Великобритания и Германия.
С други думи - докато Брюксел следи как върви напредъкът в новите страни-членки и страните-кандидатки за членство в ЕС, Пекин инвестира в икономиките им.
Запитан за какво му е на Китай България, китайският посланик в София Гуо Йеджоу признава, че "Китай се нуждае от всички, които могат да му помогнат да завоюва нови пазари".
Саудитска Арабия В кралството е създадена държавна инвестиционна компания в областта на земеделието с бюджет от 800 милиона долара. България ще бъде включена в голямата инициатива на краля на Саудитска Арабия Абдула ибн Абдул Азиз Ал Сауд за инвестиции в земеделието извън кралството.
Това обяви министърът на земеделието на кралството Фахд ибн Абдул Рахман Балганейм на среща с българския министър на земеделието Мирослав Найденов и наша бизнес делегация в Риад.
Саудитският министър обяви, че само преди три месеца в страната му е създадена държавна инвестиционна компания в областта на земеделието и хранителната сигурност с бюджет от 800 милиона долара и увери, че част от тях ще бъдат вложени в България.
По-специално интересът на Саудитска Арабия е за вложения в областта на зърнените култури и фуражите, животновъдството и производството на храни и рибните ресурси.
Инициативата на крал Абдула е за влагане на инвестиции в чужбина с цел постигане на сигурност на храните на национално и международно ниво чрез изграждане на интегрирани партньорства със страни, които имат потенциал да развиват и управляват селскостопански инвестиции.
Целта е да се осигурят достатъчни количества и стабилни цени за стратегическите земеделски култури.
Част от критериите за избор на държава са плодородни почви, благоприятен климат и вода, както и спазване на законовия ред, прозрачност в бизнес отношенията и липса на корупционна среда.
Саудитският министър на земеделието посочи, че в момента Саудитска Арабия внася 5 млн. агнета от далечна Австралия и 700 хил. тона замразени пилета от Бразилия. Найденов подчерта, че българските агнета и пилета са в пъти по-качествени. Той дори препоръча на домакините от Саудитска Арабия да изпробват в лаборатория качествата на нашите агнета и пилета, за да се видят черно на бяло разликите.
Фахд ибн Абдул Рахман Балганейм заяви, че количествата са твърде малки спрямо тяхното потребление, на което министър Найденов отговори, че България е отворена за инвестиции.
Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи посочи, че фондовете за земя у нас вече притежават 2,5 млн. декара, които се предлагали и за чужденци.
Саудитският министър попита дали чужденците могат да придобиват земя в България, на което министър Найденов отговори, че ангажиментите към ЕС директно не позволяват това, но е възможно, ако инвеститорът регистрира фирма у нас.
Земеделският министър Мирослав Найденов посочи още, че страната ни е произвела три пъти повече жито, отколкото е вътрешното й потребление. Всяка година изнасяме около 3 млн. тона. Приблизително толкова е и потреблението на Саудитска Арабия.
Този разговор между българския и саудитския министър е повече от поучителен и отваря горчивите спомени за преживяното през последните двайсет години. България ги имаше тези обширни арабски пазари с развитото си и модерно земеделие и животновъдство. Сега трябва да се умилква на саудитските шейхове и да проси инвестиции, вместо да си засее земите и да напълни фермите с животни. Забележете немислимия абсурд – български министър консултира чужденец, как да заобиколи законите на страната, за да изкупи земята й, оправдавайки се, че българският закон не разрешава българската земя да се разпродава на чужденци!
