ПРО вече ни пази, а Холандия заяви, че ще изчака евродоклада, преди да реши за България и Шенген
НАТО обяви първата фаза на оперативна готовност на системата за противоракетна отбрана на територията на европейските страни от алианса. В тази фаза са ангажирани пет държави - Турция, Румъния, Полша, Италия и Испания. 100% от територията на България попадат в обхвата на защита с вече наличните средства за противодействие срещу евентуална заплаха с междуконтинентални балистични ракети, идваща от райони на нестабилност.
Съобщението поставя ред много интересни въпроси. Например, кой е дал разрешение за включването на България, защото от българския парламент подобно разрешение не е излизало? Или пък – откъде точно ще ни защитават, защото както е известно, ние нямаме ракети-прехващачи? Едва ли от Италия, още по-малко от Испания или Полша. Ако е от Румъния – боже опази! Остава зловещият вариант – Турция – вълкът ще пази агнето! А от Турция кой ще ни пази!?
Съобщава се също, че страните членки на НАТО са изразили готовността си да доведат до край изграждането на системата за противоракетна отбрана, включително и чрез координация с Русия.
На форума не са били обсъждани възраженията на Москва срещу евентуалната опасност, която европейската противоракетна отбрана би представлявала за възпиращите руски стратегически средства.
Забелязвате ли какви противоположни гюбеци хвърлят орално натовските съобщениеписци – хем ще има някаква си координация с Русия, хем категоричните московски възражения не се поставят на обсъждане. Натовска демокрация, пар екселанс!
Впрочем, руското възражение не закъсня. Разполагането в Източна Европа на елементи от система за противоракетна отбрана (ПРО) ще разруши съществуващия паритет, заяви пък генералният секретар на Организацията на Договора за колективна сигурност Николай Бордюжа.
На пресконференция в Москва той окачестви това като "негативна тенденция", която "изостря отношенията". "Защо се създават изнесени напред бази в Румъния и България, защо се възстановява военната инфраструктура в Прибалтика?", попита реторично Бордюжа. Той добави, че за изгражданата система за ПРО се харчат "стотици милиарди долари", като подчерта, че Русия не е удовлетворена от "всички тези обяснения за благите намерения".
Срещата на върха на НАТО в Чикаго бе официално открита от генералния секретар на алианса Андерс фог Расмусен. Докато ние се срещаме тук, над 135 хил. мъже и жени от въоръжените сили на страните от НАТО изпълняват всекидневните си задължения в операции на алианса, подчерта Расмусен. Те помагат да бъде спасен животът на хиляди хора в райони на хаос, криза или бедствие. Те рискуват живота си всеки ден, за да можем ние да се радваме на нашия живот, заяви генералният секретар на НАТО.
Словоблудството на Расмунсен не бе изненада за никого. Високопарни думи и изтъркани клишета, и нито слово в отговор на въпроса: Що ще НАТО в афганистанското блато?
Афганските селяни ли ще ни замерят с ракети или какво! И как да очакваме пламенната им благодарност във друг вид освен терористични нападения, като войниците ни се снимат за разнообразие с разчленени от собствените им оръжия трупове на афгански селяни. Същите тези афганци, които в последните стотина години бял ден не са видели от всякакви агресори – на два пъти британски, съветски, американски, сега натовски!
На дипломатическия паркет в Чикаго, двустранните и многостранни политически пируети не спряха. Ангела Меркел седна до новоизбрания френски президент Франсоа Оланд и гръцкия президент Каролос Папуляс. Това "съседство" около кръглата маса е донякъде символично за съюзническите отношения между Франция и Германия, от една страна, заради все още незатихналите подозрения на Берлин към бъдещата политика на новия френски президент, както и между Германия и Гърция заради не особено топлите чувства в Атина към твърдата позиция на Германия по отношение на мерките за съкращаване на огромните й външни задължения.
Добре дошли в родния ми град, приветства президентът на САЩ Барак Обама събралите се около кръглата маса. НАТО увеличава възможностите на всяка една от страните членки и ни дава възможност да постигнем заедно това, което не можем сами, продължи Обама. "На срещата в Лисабон се договорихме да вдъхнем нов живот в алианса и сега ще изпълним това свое обещание. Ние ще инвестираме в новите технологии за колективна сигурност, и ще довършим мисията си в Афганистан. Очаквам с нетърпение и срещите с партньорите на алианса", допълни американският президент.
Тези пожелания в общия случай си останаха такива, пожелателни. Новият план за Афганистан е добрият стар план. Просто бяха вкарани в употреба няколко цифри, от които разбрахме, че България ще плаща 500,000 долара за продължаващата, менажирана от американците, световна щуротия в малката бедна планинска страна.
Ето как радио „Китай” резюмира резултатите от натовската среща на върха: На закритата вчера в Чикаго върховна среща, лидерите на НАТО постигнаха споразумение по засилването на военния потенциал на организацията в бъдеще и афганистанския въпрос.
Срещата излезе с „Декларация за отбранителната способност на НАТО", в която се посочва, че страните членки са решили да споделят военните ресурси помежду си, за да реализират стратегическите си цели до 2020г.
Свикано бе и специално заседание за обсъждане на афганистанския въпрос, изтеглянето на натовците от територията и бъдещето на страната. От 2015г. нататък, афганистанските войски ще поемат изцяло сигурността в страната, ролята на НАТО в Афганистан ще се промени. Единствената задача на организацията ще бъде да предоставя обучение, предложения и помощ.
Освен това, НАТО проведе срещи- разговори с лидерите на Япония, Австралия, Швеция и други страни партньори.
Не усещате ли скрита насмешка, аз бих казал дори открита. Това ли беше шумно прокламирана среща в Чикаго? Историческа!?
Любопитен анализ публикува в навечерието на натовския купон отвъд Океана „Дойче веле$. Материалът е доста словоохотлив и затова го представя на вниманието ви:
„Дойче веле” Разнобой в НАТО Празни каси, инатливи страни-членки, обидни думи: в НАТО няма единомислие по важните въпроси за Алианса - Афганистан и стратегическата концепция. В Чикаго ще бъде направен нов опит за сближаване. С малък шанс за успех.
Още преди срещата на върха в Чикаго генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен каза, че НАТО ще отправи мощни послания към света. И 60 години след основаването си алиансът не е загубил нищо от своята привлекателност. Трансатлантическият отбранителен съюз от 28 държави е най-значимият съюз в света по въпросите на сигурността. Расмусен смята, че алиансът е готов за предизвикателствата на 21 век.
Толкоз за плана на датчанина, който се надява срещата в Чикаго да бъде от историческо значение. Като бивш премиер Расмусен знае правилата в политиката. Той умее много добре да скрива належащите проблеми зад фасадата на политическата реторика. Защото в действителност само организационните рамкови условия имат историческо значение. С над 60-те държавни и правителствени ръководители срещата ще остане в историята като най-многолюдната. Нищо повече. Остава да видим дали ще стигне времето за справяне с предстоящите предизвикателства.
Блатото Афганистан На предишната среща на върха в Лисабон бяха положени основите за изтегляне на НАТО от Афганистан до края на 2014 година. Съществуваше консенсус за общо изтегляне на всички войски. Откакто обаче на власт във Франция е новият президент Оланд, този консенсус е нарушен.
Още в предизборната си кампания Оланд обяви намерението си да изтегли френските войски до края на тази година. Във военно отношение Алиансът може да се справи и без французите. Наблюдателите обаче се опасяват, че и други уморени от войната държави ще последват примера на Франция и може да се стигне до нещо като съревнование по изтеглянето от Хиндукуш.
Изтеглянето от Афганистан е гигантско логистично предизвикателство Логистиката на това изтегляне е достатъчно сложна задача и без инатливите държави. Освен 100 хил. войници от страната трябва да бъдат изведени и 70 хил. транспортни средства и 122 хил. контейнери. Според изчисленията на НАТО през идните три години всеки седем минути по един тежкотоварен камион би трябвало да напуска Афганистан.
Освен това изтеглянето може да бъде планирано едва след като се изясни концепцията за след 2014 година. Засега се знае със сигурност, че и след този срок в страната ще останат войници. Но в каква численост и с какъв мандат? Основната им задача ще бъде по-нататъшното обучение на афганистанската армия и полиция.
Спорът за парите Освен решаването на тези въпроси НАТО трябва да направи и крачка напред по отношение на финансите. Нали някой трябва да плаща на афганистанските сили за сигурност, които ще се грижат за сигурността в бъдеще. Това удоволствие ще струва 3 милиарда евро годишно, като лъвският пай от разходите отново се пада на САЩ. Президентът Обама очаква подкрепа и от другите страни членки на НАТО. Германското правителство предлага да участва със 150 милиона евро годишно, като допълнително инвестира и 430 милиона за възстановяването и развитието на Афганистан. Обама иска европейските партньори да отделят повече пари за алианса.
Чикаго очаква лидерите от НАТО Сега основната финансова тежест се носи от САЩ, които осигуряват 75 процента от средствата, необходими за функционирането на алианса. Затова Вашингтон настоява европейските му съюзници да се бръкнат по-дълбоко за пари. Това обаче ще бъде много трудна задача предвид празните държавни каси в повечето европейски страни членки на НАТО.
Почти няма надежда, че ще бъде решен и въпросът за новата стратегическа концепция на алианса. Става дума най-вече за съотношението между ядрените и конвенционалните средства за отбрана. Предвид разнобоя между страните членки, съществува опасността срещата на върха в Чикаго да не се превърне в историческа за пакта.
