Слугинското поведение на Росен Плевнелиев в Чикаго е национален срам, който ни струва стотици милиони долари
Автор: Велизар Енчев
Чикаго е лобното място на герберските политици. Преди три години столичният кмет Бойко Борисов посети тамошната ни емиграция и направи брутален демографски анализ. В навечерието на парламентарните избори, столичният кмет се изправи пред чикагските българи и заяви, че основата на българското население са ромите, турците и пенсионерите.
„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 000-800 000 турци, 2,5 млн. пенсионери. Това е срещу ГЕРБ. И вие като избягахте – милион и половина, материалът, който се явява на избори, никак не е голям”, каза с кръчмарски апломб бъдещият български премиер.
Стъписаните българи не посмяха да му кажат, че такива расистки обиди на американска земя носят присъда по бързата процедура. В първите години на прехода, когато София бе Чикаго от времената на сухия режим, така говореха мутрите от Магурата, мутирали в изтупани момчета в черно с емблеми на ВИС и СИК.
Днес това е речникът на успелите политици.
Един от тях е Росен Плевнелиев – любимецът на Бойко Борисов и фаворитът на премиершата Цветелина Бориславова, спечелил първия милион с износ на работници за Германия, одобрен от червената министърка Емилия Масларова.
Много пъти съм писал, но пак ще го кажа: ако не бе комсомолски секретар в Пиринския край и номенклатурен кадър на ЦК на ДКМС, през 1990 година той нямаше и да помирише първия издаден лиценз от Лукановото правителство за експорт на строители.
Ако германският му воаяж го направи евромилионер и крупен софийски концесионер, дружбата му с Борисов и Бориславова го издигна до най-високия пост в държавата. А с президентския си триумф през 2011-а стана най-успелият комсомолски секретар, осребрил червената си биография.
Понеже кръвта вода не става, американското му турне започна с лекция по атлантически интернационализъм. При срещата си с българската общност в Сиатъл президентът гордо заяви: „Моите пътувания ще бъдат вече предимно на Запад...“
Това бе първият му щатски гаф,
но не и последният. Обладан от желанието да се хареса на вашингтонските консерватори, мразещи Китай, Русия и Индия, Плевнелиев зачеркна източните пазари за българските стоки. И за да не остане случайно неразбран от Изтока, държавният глава натъртено каза и на българите в Чикаго: „България не е троянският кон на Русия в Европа“.
Има едно неписано правило в дипломацията на цивилизования свят: задграничните визити не бива да се използват за черна пропаганда срещу трети страни. Или, ако това се налага по стратегически причини, засегнатата страна е явен враг, а не партньор.
След като обяви, че обича Запада и мрази Изтока, Плевнелиев се озова в прегръдката на Барак Обама. Петминутната среща с американския президент го доведе до еуфория, повече присъща на пубертета. Превъзбуден от височайшото внимание, сякаш е спечелил втория си милион, президентът се отчете пред придружаващите го репортери: "Получих кратка, но окуражаваща похвала. Справяте се много добре, последните ми данни са блестящи и ви желая успех. Това ми каза президентът на САЩ Барак Обама...“
Не рапортуваше ли така и Тодор Живков, когато се завръщаше от московските си срещи с генералния секретар на КПСС Леонид Илич Брежнев?
И друга прилика видяхме, убедила ни колко жилава е слугинската закалка на номенклатурните кадри. Както Варшавският договор бе щит и меч на социалистическия лагер, воден от великия Съветски съюз, така и НАТО ни постави под чадъра на американската противоракетна отбрана.
Добрата новина ни я съобщиха Плевнелиев и външният министър Младенов, апропо – последният комсомолски секретар на софийската английска гимназия. Застанали един до друг в кулоарите на натовския форум, президентът и министърът събраха новинарската агитка и рапортуваха:
„100 процента от територията на България е покрита от първата фаза на противоракетната отбрана на НАТО. В 17.00 часа, което е 01.05 часа българско време, противоракетната отбрана за европейската територия на алианса вече действа. Политическите решения, взети преди две години в Лисабон, са операционализирани в реални измерения. Страните, участващи в ПРО, са Турция, Румъния, Италия, Испания, Полша. Със своите способности и териториите си те позволяват България да е защитена от нова заплаха”.
Защо ли комсомолските секретари забравиха,
че Северна Корея не е в състояние да изстреля ракета до Япония, камо ли до Европа? И как ядрената програма на Иран ще застраши НАТО, след като дори израелските експерти потвърдиха: Техеран блъфира и няма потенциал за създаване на атомна бомба!
След като ни осигури ракетен щит, Плевнелиев оправи и Македония. На въпрос за натовските перспективи пред Скопие, президентът сложи дежурната усмивка и изпя старата си песен: „Чакаме ви в НАТО. България има ясна позиция – приемаме всички, които показват с думите си и делата си, че споделят общите европейски ценности и ценностите на НАТО".
И нито дума за антибългарската кампания в Скопие, за скандалното посегателство върху българския посланик в Македония край гроба на Гоце Делчев, за бруталното присвояване на българското културно-историческо наследство, за гоненията на хората с българско съзнание и българско гражданство.
За натовския президент евроатлантическите условия към Македония са над националните интереси на България. Както при комунизма пролетарският интернационализъм стоеше над патриотизма.
За да не бъде заподозрян в нездрав национализъм, Николай Младенов повтори македонската изповед на президента: "България винаги е подкрепяла евроатлантическа ориентация на Македония, която трябва да се реализира при някои условия. Първо, да се ускорят реформите, свързани с процеса на присъединяване към НАТО, второ - да се отстранят недостатъците в междуетническите отношения, правовата система, отношението към медиите и свободата на словото"...
Виждате ли и една дума за потъпканите права на българите в Република Македония?
И нека не забравяме:
Младенов не само не осъди, но и приветства издигането на паметници на цар Самуил и Гоце Делчев в центъра на Скопие, наричайки кражбата на история „споделено историческо наследство“.
Да отидеш в Америка и да не говориш за пари, е все едно да посетиш Рим и да не видиш папата. В края на натовската среща в Чикаго Плевнелиев обяви, че българските рейнджъри няма да напуснат Афганистан до 2014 година и ще се качат на самолета, след като и последният американски войник си отиде от Кабул. Като военен стратег и борец срещу световния тероризъм, президентът съобщи цената на българското изтегляне:
"Сигурността на Афганистан е от стратегическо значение - за България, за региона, за Европа, за света и ние няма да изоставим местното правителство - ще бъдем заедно с него. 500 000 долара на годишна база ще бъде вноската на България след 2014 година...“
Е, пропусна да каже, че военното присъствие в Афганистан вече ни струва 400 млн. лева. Ала какво са парите, когато трябва да браним демокрацията. Важното е, че се сбъдна американската мечта на комсомолския президент: Да те похвали Обама, да те пази НАТО!
Какво повече да искаме от този живот?
Анализирай това: Обладан от желанието да се хареса на вашингтонските консерватори, мразещи Китай, Русия и Индия, Плевнелиев зачеркна източните пазари за българските стоки. И за да не остане случайно неразбран от Изтока, държавният глава натъртено каза и на българите в Чикаго: „България не е троянският кон на Русия в Европа“.
