Каквото и да кажат Плевнелиев и Попова, последна дума има премиерът
09 Юни 2012, Събота
Прокурорката, която се бореше с организираната престъпност, стана адвокат на престъпниците под прикритие в президентството
Автор: Велизар Енчев
Наскоро от ефира на националното радио чухме потресаваща изповед. Радиожурналистка изнесе, че висш функционер от ГЕРБ й разказал как пиарите обяснявали на Бойко Борисов да не казва не знам си какво, защото нямало да се хареса на умните хора. Той обаче троснато отговорил: „Е, какво ме интересуват умните, те са толкова малко, на мен другите са ми важни..."
Жалко е, но и вицепрезидентът Маргарита Попова влезе в клуба на герберските фараони, които и пет пари не дават за мнението на умните и почтените. Което е необяснимо, тъй като Попова е интелигентна жена, при това нелишена от житейски прагматизъм.
След като успя за три години да измине пътя на прокурор, правосъден министър и вицепрезидент с петгодишен мандат, учудващо е с каква лекота загърби достойнството си, за да обслужи министър-председателя.
На 15 април вицепрезидентът посети Босилеград и откри Български културно-информационен център. Пред сънародниците ни в Западните покрайнини тя произнесе слово, което завърши шокиращо и за сръбските власти, и за българското правителство.
Без да се съобразява с официалната линия на Борисов и външния министър, подкрепящи без никакви условия влизането на Сърбия в ЕС, Попова заяви: „Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, ако не реши въпроса с българската общност в Западните покрайнини“.
Още на следващия ден сръбският посланик в София посети МВнР и поиска пояснение за думите на Попова. Логиката на сърбите е проста: на Борисов ли да вярваме, писмено обещал на президента Тадич, че безрезервно стои зад сръбската еврокандидатура, или на вицепрезидента?
От Външно успокояват съседите, че външната политика се движи не от вицето, а от Николай Младенов, а той си остава приятел на Сърбия.
В същото време министърът се консултира с премиера и президента и ситуацията се изяснява: Попова се е изхвърлила, без да съзнава, че думите й ще получат такава публичност. Че думите й въодушевили топящото се малцинство в Западните покрайнини, където най-после повярвали, че България ще ги брани, това е без значение за Борисов и Плевнелиев – двамата господари на вицепрезидентката.
Важното е Бойко да не подразни Белград, където има солидно досие за връзките му с балкански мафиоти, на първо място с лежащия в затвора Сретан Йосич.
На 7 май Плевнелиев и Попова отчетоха първите сто дни в президентството на специална пресконференция. На въпроса на ТВ СКАТ подкрепя ли изявлението на вицепрезидента в Босилеград, държавният глава отривисто рапортува, че сме за европейската интеграция на всички съседи и няма да се отклоним от тази стратегическа линия.
И в нито един момент не спомена, че интеграцията си има цена, че Сърбия първо трябва да прекрати асимилацията на българския етнос и едва след това да получи нашата подкрепа. Попова смирено стоеше до президента и мълчеше.
Понеже не може да изневери на същността си, на 5 юни вицепрезидентката отново демонстрира лоялността си към Плевнелиев. Репортерка на СКАТ любезно попита забързаната вицепрезидентка одобрява ли позицията на държавния глава за оставането на българския контингент в Афганистан до 2014 година, но Попова троснато отговори: „Ама може ли да ми задавате такива въпроси! Ние сме в ЕС и НАТО и тези неща се вземат колективно и общо, затова каквото каже президентът, това е правилно...“
Пораженческата позиция на Росен Плевнелиев изобщо не ме изненадва. И като министър, и като глава на държавата Плевнелиев е досадна латерна на Борисов, послушно суфлираща всяко премиерско безумие. Този човек изгуби личната си чест, когато Борисов го привика в Бояна и набързо му нареди да отива на президентски избори, макар регионалният министър да се кълнеше, че не се блазни от този пост.
Но каква ти чест у човек, който страхливо отказва да отговори на въпроса ми бил ли е щатен комсомолски секретар, оправдавайки се, че това е личен въпрос, не влизащ в обсега на Закона за достъп до обществена информация.
Попова обаче ме изненада и окончателно ме убеди, че политиката е мръсна работа. Защото, след като можеш публично да си плюеш в лицето и след това да раздаваш правосъдие и обществен морал, значи си завършен циник, да не кажа другата римувана дума. Порази ме с какво спокойствие се отрече от думите си в Босилеград, но особено ме впечатли усмивката й на неудобния репортерски въпрос.
Тази усмивка отправи високомерно послание, което звучеше така: "Кои сте вие, че ми държите сметка какво съм казала и защо си промених мнението?"
И си спомних как преди две години един правосъден министър застана на парламентарната трибуна и произнесе адвокатска пледоария, оневиняваща фирмените афери на кандидат-еврокомисарката Румяна Желева.
Темата се превърна в основен проблем и при изслушването на външната министърка пред евродепутатите.
Под диктовката на Попова, подчиненото й ведомство оповести срамна декларация, в която се твърдеше, че Желева не е нарушила закона, защото единствено в правилника на Народното събрание е записано, че депутатите нямат право на участие във фирми. Това задължение било в сила само за тях и не било съотносимо към българските евродепутати...
А в парламента правосъдната шефка изръси мисъл, която трябва да се изучава като правен абсурд:
„Правилникът на НС не е закон. Той обаче е абсолютно задължителен за българските народни представители. Те трябва да го изпълняват така, както изпълняват законите. Законът има действие спрямо всички, но правилниците за Народното събрание нямат действие спрямо всички...“
Изявени юристи веднага реагираха, че подобна теза е порочна, защото правилникът за дейността на Народното събрание е приравнен със закон.
Опозицията реши да сезира Конституционния съд за становището на правосъдното министерство, сполучливо определено като държавна индулгенция за Румяна Желева.
Дори парламентарната герберка Искра Фидосова призна, че всички решения и актове на НС са със силата на закон, но услужливо пригласяше на Попова, че те не се отнасяли за евродепутатите.
Седмица по-късно, при изслушването в Европейския парламент, Желева стана за смях заради неубедителното си представяне и крещящия конфликт на интереси. Следвайки премиерския опит в бягство от отговорност, министърката не се покая за юридическия си провал и продължи да се изживява като стожер на съдебната система.
Припомням всичко това, защото и като вицепрезидент Попова проявява отвратително нагаждачество. И колкото да ми се иска, не мога да пиша добронамерено за жена, която слугува на правителство, жертващо интересите на българите в Западните покрайнини заради тъмната биография на Бойко Борисов.
И когато слагах точката на коментара, Маргарита Попова реши да ни изненада. Коментирайки критиките на Европейската комисия към работата на Висшия съдебен съвет и намерението на правителството този състав на ВСС да избира наследника на главния прокурор Борис Велчев, вицепрезидентката отсече: „Не е правилно Висшият съдебен съвет, чийто мандат изтича в края на годината, да избира новия главен прокурор...“
Защо Попова изведнъж прогледна за корумпираната ни съдебна система и стана опозиция на премиера? Защо бившата правосъдна министърка, която три години председателстваше точно този Висш съдебен съвет, бе озарена от истината за професионалната му негодност и моралната му нечистоплътност?
Но да не избързвам с отговорите, защото от Маргарита Попова може да очакваме всякакви изненади.
И изобщо няма да се учудя, ако утре вицето на Плевнелиев заеме точно обратната позиция за Висшия съдебен съвет, чийто порочен символ е тайният кадровик на съдебната система Красьо Черния.
Впрочем защо окиченият със златни ланци Красьо да не избира съдиите и прокурорите в България, след като сикаджия превзе белокаменната бастилия на „Дондуков“1 и трета година е министър-председател? С какво съдебният брокер Красьо от Плевен е по-лош от плевенската партийна секретарка Цецка Цачева, преродила се в герберски антикомунист?
Дали пък името на Маргарита Попова не е в прословутото тефтерче на Красьо Черния? Което обяснява кариерата на прокурорката, която преследваше организираната престъпност, но стана адвокат на престъпниците на прикритие на „Дондуков“ 1.
Анализирай това Впрочем защо окиченият със златни ланци Красьо да не избира съдиите и прокурорите в България, след като сикаджия превзе белокаменната бастилия на „Дондуков“1 и трета година е министър-председател?
