Демокрацията и капитализмът вървят към горчив развод
15 Юни 2012, Петък
Политиците в демократичните страни и капитализмът имат различни интереси и партньорството помежду им отива към своя край
Автор: Панкадж Мишра
Марксист-ленинистите казваха някога, че след като бъде завладяна от пролетариата, държавата ще изчезне като отживелица.
Вместо това "голямото правителство" стана още по-потисническо в комунистическите страни.
В самата наша дълбоко идеологизирана епоха на глобалния капитализъм се предполагаше, че държавата ще се подчини на логиката на свободния пазар и ще бъде отзивчив посредник в подкрепа на частните инвестиции.
Може ли обаче държавата в демократичните страни да бъде толкова отстъпчив агент пред гонещите максимална печалба капиталисти?
Разбито партньорство Основното предположение тук е, че избраните национални правителства и световната пазарна икономика са логични партньори при създаването на богатство и в много по-бавния, но, както изглежда, устойчив процес на изкореняване на бедността.
Ами ако това не е вярно? Ами ако, както го каза британският философ Джон Грей в една далновидна книга - "Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм", "демокрацията и свободният пазар са конкуренти, а не партньори."
Пишейки през 90-те години на 20 век, Грей е обезпокоен от задаващия се упадък на европейския социалдемократически модел, поддържан от финансираната с бюджетен дефицит пълна трудова заетост и егалитарна фискална политика.
Както предупреди британският философ, "глобалната мобилност на капитала и производството в един свят на отворени икономики направи основната политика на европейската социалдемокрация негодна".
Те освен това направиха "днешната масова безработица проблем без просто решение".
Грей предсказа, че държавата, чиято роля е сведена до управляване на глобалните икономически потоци, много от които убягват на упражнявания от нея надзор, ще загуби своя политически авторитет.
И "естественият партньор" на интегрираната икономика на общия пазар, с нейното тайнствено и непрозрачно функциониране, ще бъде "политиката на несигурност" в държавите, все още дефинирани като териториално обособени единици с отделни политически електорати.
Такава е Европа днес. Един гневен и уплашен електорат е готов да отхвърли всяко правителство, което според него изпълнява заповедите на транснационалните организации или пък налага фискална дисциплина по повелята на невидимите притежатели на облигации.
Противоречия на капитализма Дори в разгара на изкуствения икономически бум през предходното десетилетие се откриха сериозни противоречия между демократичната политика, която уважава мнението на мнозинството, и императивите на глобалния капитализъм, който е настроен да работи за създаването на частно богатство.
Повечето британци последователно гледат на мобилността на работната ръка - предварително условие за икономически растеж - като на заплаха за заетостта в страната и социалната солидарност.
Независимо от големия брой проимигрантски редакционни статии във "Файненшъл таймс", "Икономист" и други бизнес издания, редица правителства едно след друго се опитват да демонстрират, че са в унисон с общественото мнение.
Нещо повече: европейски политици - от Марин льо Пен през Ангела Меркел до Гордън Браун - залагат на популистка риторика за национални "ценности" (често като контрапункт на неясно дефинирания "мултикултурализъм").
В момент, когато тяхното поле за действие в икономическата сфера се сви, Тони Блеър и Никола Саркози също се опитаха да си изградят в чужбина имидж на мисионери на свободата и демокрацията.
Национализмът в стар стил и международното позьорство обаче не могат да компенсират предаването на икономически суверенитет на бизнес и финансови институции, особено в период на остра криза, като тази в Европа сега.
Събудилите се със закъснение граждани държат избраните правителства отговорни за унищожаването на старите гаранции за сигурност и стабилност.
Политиците са обвинявани, че угаждат на един транснационално ориентиран елит и че позволяват затвърждаването на дълбоки неравенства. Те обаче, естествено, са безпомощни; социалната държава изчезна и не може да бъде възкресена.
Урокът на "Болигарсите" в Индия За кратко време напрежението между демокрацията и капитализма може да бъде обуздано.
През последното десетилетие мнозина представители на индийската политическа класа откриха нови начини да се обогатят чрез съюзяване с най-големите корпорации, които "обраха каймака" от националното богатство от петрол, газ, дървен материал и други природни ресурси.
Кредитният бум помогна на доста голямо малцинство в Индия да се почувства богато. Много от тези хора се отдадоха на затворено съществуване, при което повериха всичко - от образованието през здравеопазването до сигурността - в частни ръце.
Новите частни медии помогнаха за създаването на масово усещане, че Индия съвсем скоро ще се превърне в икономическа суперсила.
Големият брой скандали за корупция, ускоряващата се инфлация, забавящата се икономика и страхът от наказателен вот от страна на избирателите, само че по-голямата част от тях не извлякоха полза от глобализацията и сложиха край на този период на заблуди.
Това са днес уроците от Гърция и Индия и, всъщност, много други демократични страни, където представителите на до голяма степен изчезналата държава мислят отчаяно как да променят своя договор със заинтересувалите се отново от политика и все по-гневни гласоподаватели.
