От десетилетия политическите династии Папандреу и Караманлис си играят със съдбата на гърците, сега, когато дойде време да се плащат сметките, те се покриха и пуснаха отпред марионетките си Венизелос и Самарас, които отново ще правят правителство за спасе
22 Юни 2012, Петък
Андонис Самарас положи клетва като министър-председател на трипартиен коалиционен кабинет
Гърците получиха тази неделя дамла и проявиха класически Стокхолмски синдром. Вместо да разрушат паразитния политически модел, който от десетилетия изсмуква жизнените сокове на Гърция чрез двете водещи политически династии, окопали се съответно като социалисти и консерватори и подмятащи си властта като на плажен волейбол, да изпият докрай горчивата чаша и да тръгнат свободни напред, те предпочетоха да запазят статуквото, което впрочем не им вещае нищо друго освен черна бездна. Страшното е, че същият модел на безумна и сляпа привързаност на народа-жертва към своите политически палачи-предатели е плъзнал по целите Балкани, включително и в България.
Лидерът на спечелилата парламентарните избори консервативна партия "Нова демокрация" Андонис Самарас положи клетва като премиер, който ще оглави трипартийно коалиционно правителство, подкрепящо международните ангажименти на страната в рамките на спасителните споразумения.
61-годишният Самарас се закле, след като неговата партия победи на вторите национални избори в рамките на шест седмици, но не успя да събере достатъчно гласове, за да сформира свое собствено правителство.
"Нова демокрация" обедини силите си със социалистическата партия ПАСОК, която спечели трето място на изборите, и с по-малката Демократична левица. Трите партии заедно разполагат със 179 места в 300-местния парламент. Според гръцките медии двете леви партии ще се ограничат с министри технократи и ще оказват на кабинета парламентарна подкрепа.
Лидерът на социалистическата партия ПАСОК Евангелос Венизелос съобщи, че е постигнато окончателно споразумение между проевропейските гръцки партии – "Нова демокрация", социалистическата партия ПАСОК и по-малката Демократична левица, като и трите "поемат тежестта на колективната отговорност".
"Ще изпратим това послание на утрешното заседание на Еврогрупата", добави той.
Гръцката телевизия "Нет" съобщи, че тримата партньори в правителствената коалиция са се договорили принципно президентът на гръцката Национална банка - 65-годишният Василис Рапанос, да бъде министър на финансите в новото коалиционно правителство на страната.
Рапанос, икономист по образование, участваше в управлението на страната в социалистическите правителства и управляваше експертния съвет в министерството на икономиката и финансите от 2000 до 2004 г., по времето, когато Гърция прие еврото.
Преди това той управлява в продължение на две години гръцката телекомуникационна компания ОТЕ. Рапанос е защитил докторат по икономика в канадския университет "Куинс".
ПАСОК заяви, че новата правителствена коалиция ще иска да предоговори плана на ЕС и Международния валутен фонд за строги икономии.
След два месеца на политическа безизходица Гърция, която е член на Еврозоната, е подложена на силен международен натиск да продължи обещаните реформи срещу помощта, която спаси гръцката икономика от фалит в последните две години.
Международният валутен фонд (МВФ) вече настоява да изпрати екип от експерти в Гърция веднага след като бъде обявено правителство.
61-годишният Самарас, който е получил образованието си в САЩ и е бивш външен министър, е подложен на натиск да стигне по-далеч. Той обеща в предизборната си кампания, че ще намали данъците върху недвижимите имоти и продажбите и ще замрази намаляването на заплатите в държавния сектор и на пенсиите.
Според сегашните условия Гърция трябва да намали дълга си с 11,5 млрд. евро, равняващи се на 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2014 г., въпреки че гръцките партии призоваха крайният срок да бъде отложен до 2016 г.
Гърция беше принудена да поиска на два пъти спасителна помощ - първата в размер на 110 млрд. евро през 2010 г., а втората - в размер на 130 млрд. евро по-рано тази година. Освен това частните кредитори на страната опростиха 107 млрд. евро от дълга й.
