В министерството на Сергей Игнатов също е пълно с невежи „калинки”, които съставят неграмотни тестове
26 Юни 2012, Вторник
После обявиха резултатите за „тревожни“, учениците не можели да пишат
Автор: Асен Петров
Само един зрелостник от над 60 000 деца има пълните 100 точки на теста по български език и литература на матурите тази година, обявиха официално от образователното министерство. Резултатите са тревожни, смятат експертите от ведомството на Сергей Игнатов.
Всъщност, те наистина са тревожни, но не заради неграмотността на учениците, а заради невежеството на чиновниците в самото министерство. Отлични резултати на този тест могат да се постигнат единствено с налучкване. Причината – въпрос 8 от изпитната програма просто няма верен отговор. В задачата се иска да се посочи изречение, в което е допусната граматична грешка. Предложени са 4 възможни отговора. И нито един от тях не е грешен.
Ето го и самият въпрос:
В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) Пътуващите трябва да внимават, тъй като има опасност от падащи камъни в Кресненското и в Искърското дефиле.
Б) Наслаждаваме се на уникалната панорама и се опитваме да запазим миговете красота с помощта на фотоапаратите.
В) Близо до селото имало буйна река, която след едно земетресение станала подземна, образувайки множество пещери.
Г) Пред най-близките поетът споделя, че предпочита и се вдъхновява от класическата музика и от красивите природни гледки.
Авторите на теста посочват като сгрешено четвъртото изречение. Защо, не е ясно. До момента никой от тях не е дал аргументиран отговор, въпреки протестите на родители, въпросите на журналисти и коментарите на филолозите, че това е сериозен гаф в изпитната система.
От министерството на образованието се задоволиха с едно постно изявление, че „в теста няма грешки”. Той бил проверяван и от външни консултанти.
От всичко това става ясно, че не само в МОМН бъка от неграмотни „калинки”, но те се роят и сред външните консултанти.
След подобна издънка да обвиниш цял един набор за неграмотен, пък е повече от нахалство.
Като мина матурата по български език и литература тази година, лъсна и друго недоразумение - хаосът и неразборията в нормативната база на книжовния ни език. Учители от Пловдив алармираха, че и въпрос 4 е сбъркан.
При коментарите около казуса как се пише „ски състезание” стана ясно, че според едни речници правилното е с тире, според други – без. Академичното издание на „Проф. Марин Дринов” от 1995 година определя като правилно „ски-състезание”, а изданието на БАН от 2002 г. – „ски състезание”. Безспорно книжовната норма се определя от БАН. Но не е работа на зрелостниците да решават академични спорове, че и да бъдат оценявани за това.
Дежурните оправдания на образователното министерство за слабите резултати на матурата тази година са, че тестът бил по-сложен, а критериите – завишени. За тройка миналата година например бяха достатъчни 16 точки, докато сега са нужни 18. Но това е само едната страна на медала.
Другата е катастрофалният демографски срив. За все повече ученици българският език не е майчин и те нямат усет за него, заяви миналата година министър Сергей Игнатов. За сегашните зрелостници, набор 1993-1994 година, процентът бил доста по-малък, но той щял да продължи да се увеличава стремително. И само след няколко години и днешните слаби резултати от матурите щели да изглеждат непостижими.
