Първанов се е отърквал в рамото и на други диктатори като Кадафи
14 Юли 2012, Събота
Доклад на западни спецслужби уличава бившия държавен глава и бившия главен секретар на МВР във връзки със сръбски мафиоти
Автор: Велизар Енчев
Тези дни Агенция БГНЕС публикува доклад на западни спецслужби за политическите процеси в Гърция, България, Сърбия и Черна гора, изследващ „сръбската връзка“ на Георги Първанов и Бойко Борисов. Макар че БГНЕС не посочва източниците на доклада, почти сигурно е, че неговите автори трябва да се търсят в специалните служби на Германия, Великобритания и САЩ, които традиционно поддържат стабилна агентурна мрежа на Балканите.
Появяването на доклада на бял свят не е случайно, защото това е познат метод на шпионските централи. По нареждане на своите правителства западните разузнавания нерядко допускат контролирано „изтичане“ на чувствителна информация, за да оказват натиск върху съответните държави.
Докладът отделя особено внимание на сръбските мафиотски кланове, разделени в две направления – контрабандни канали на цигари, петрол и други акцизни стоки и балкански наркокартел, реализиращ търговията с наркотици към Западна Европа и осъществяващ връзката с кюрдски политически организации, които се финансират от печалбата.
Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни, но най-вече в Сърбия, Черна гора, България, Хърватия и Македония, сочат авторите на доклада.
Зародила се в края на тоталитарния режим на Тито и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия изгради мрежи в посочените страни и влияе върху политическите процеси в тях чрез финансиране на политически проекти.
Типичен пример за това е известният като "балканския император на контрабандата" Станко Суботич, създаден от Милошевич по време на първото ембарго над Югославия. В по-стар доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич и контрабандните му канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.
В доклада на западните спецслужби България присъства с многозначителен пасаж, който цитираме без никаква редакция: „...През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич и бившия държавен глава на България и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство.
Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г. играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора. Идентичен е случаят с премиера на Македония Никола Груевски и подсъдимият сега бивш премиер на Хърватия Иво Санадер, за които има оперативна разработка, водена повече от три години и по която продължават да се събират данни...“
Макар че в доклада не се споменават поименно тогавашният държавен глава на България и оперативният шеф на МВР, за всеки е ясно, че това са Георги Първанов и Бойко Борисов. Сега вече можем да направим връзката между това разкритие и публичната подкрепа на ръкодителя на БСП за режима на Слободан Милошевич.
Нека си спомним и писмото, което през април 1999 година Първанов изпрати на Милошевич, за да изрази солидарността на БСП с Белград по време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия.
Впрочем Първанов никога не е криел симпатиите си към сръбската политика, което особено пролича през пролетта на 1992 година. Тогава зам.-председателят на БСП прие в своя кабинет на „Позитано“ лидера на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, чиято визита в България бе дело на Белградската резидентура на Националната разузнавателна служба (НРС).
През цялото време на разговора Първанов повтаряше, че столетницата има за свой идеологически партньор в Република Македония не пробългарската партия ВМРО-ДПМНЕ, а просръбската Социалистическа партия, която само преди година носеше името Съюз на комунистите на Македония. Като участник в срещата бях потресен от две неща - от липсата на дипломатичност на Първанов и от упоритото му нежелание да протегне ръка на един млад македонски политик, не криещ пробългарската си ориентация.
Тук е мястото да припомня, че през май 2012 година в Брюксел се проведе международен форум за бившите спецслужби на Балканите, на който бе изнесен този факт: Слободан Милошевич е имал над 2100 агенти на Балканите, като част от тях са били в България.
Във форума участваха експерти и разследващи дейността на бившата Държавна сигурност в Югославия от края на Втората световна война до 2010 година. Дискусията бе продължение на срещата в Белград, организирана от Центъра за евроатлантически изследвания с ръководител Йелена Милич.
По време на дебатите известният сръбски експерт Зоран Петрович изнесе следните данни за сръбската агентура на Балканите:
"Режимът на Милошевич разполагал с мрежа от 2100 агенти извън територията на самата Сърбия. В Хърватия - 450, в Словения - 150, в Македония - 150, в Босна и Херцеговина - 350, в Косово - 700, в Черна гора - 200. Останалите двеста души са в България, Гърция, Албания, Румъния, Кипър, Унгария и Австрия. Част от агентите били с двойно гражданство. Сред агентите имало политици, работещи в медиите и в бизнеса, занимаващ се с нарушаване на ембаргото, както и служители в силите за сигурност - армия, полиция, спецслужби и лобистки групи в полза на Милошевич".
От казаното дотук разбираме, че Първанов е лобист за обвързването на българските и сръбските социалисти. Партийната дружба обаче бе скрепена с много долари по време на югоембаргото, за което свидетелства арестът на Кирил Добрев на българо-сръбската граница, в момент на получаване на крупна сума от сръбски бизнеспартньор.
Днес Добрев е дясната ръка на бившия президент и неговото острие във вътрешнопартийната му полемика със Сергей Станишев. Досега бе трудно да посочим финансовите параметри на „сръбската връзка“ на Първанов. Но шпионският доклад открехва и тази завеса над бившия държавен глава.
В разгара на младежките протести срещу Закона за горите и последвалият пожар на Витоша, видимо изнервеният премиер намери отдушник на проблемите си с това нелепо обвинение: “Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.”
Дали Борисов си дава сметка, че хвърлените камъни срещу журналистите са бумеранг, който вече се връща към самия него?
Не, не говоря за прословутите доклади на американското посолство в София от 2006 година, в които посланик Джон Байърли сочи Бойко Борисов и Цветелина Бориславова като търговци на метаамфетамини и перачи на наркопари.
Имам предвид публикации в сръбския и хърватския печат отпреди три години, уличаващи бившия главен секретар на МВР в покровителстване на сръбски наркобарони. Както и скорошните признания на подсъдимия Васил Костов (Васко Кеца) в Шуменския съд по делото „Килърите“, които сочат Борисов като част от българо-сръбска престъпна мрежа, помогнала за издигането му на поста главен секретар на МВР.
Ако довчера публикации в Белград и Загреб за тъмната биография на Борисов звучаха екзотично, след доклада на западните специални служби за контакти на главния секретар на МВР със сръбски мафиоти, пъзелът около пожарникарския генерал изглежда завършен. Ако допреди осем месеца показанията на Васко Кеца за премиера се приемаха като опит на подсъдим да омаловажи престъпленията си, след западния доклад за сръбските афери на Борисов главният прокурор има основание да поиска този документ от посолствата на ЕС в София.
Но по-вероятно е Борис Велчев да излезе с оправданието, че Главна прокуратура не е в състояние да получи секретен доклад на европейските и американските тайни служби. Както реагира на докладите на щатското посолство в София за криминалното петно на Бойко Борисов.
Защо шпионските агенции на ЕС и САЩ са толкова загрижени за мафиотските игри на балканските босове, които отдавна овладяха икономическата и политическата власт в България, Сърбия, Македония и Черна гора?
Отговорът на въпроса намираме в самия доклад, който признава, че окупиралата президентските и премиерските кабинети балканска мафия „затруднява възможността за своевременно набиране на информация и проследяване на финансовите потоци, постъпващи от престъпна дейност. Това може да бъде възприето като основен риск за навлизането и разпространението на опасни престъпни действия и практики в западните държави членки на Общността...“
Слава Богу, че загрижените за интересите си ЕС и САЩ не допускат балканските наркобарони на своя земя. Колкото и да е парадоксално, май с помощта на западните шпиони Балканите ще се освободят от мафиотските си диктатури.
Анализирай това Защо шпионските агенции на ЕС и САЩ са толкова загрижени за мафиотските игри на балканските босове, които отдавна овладяха икономическата и политическата власт в България, Сърбия, Македония и Черна гора?
