Амбициозен проект доказва с ДНК анализ роднинството на един род от село Граматиково с цар Калоян, чийто потомък се оказва също и... Капитан Петко войвода
Автор: Диана Славчева
Българино, знай своя род, напътства ни Паисий от страниците на безсмъртната си „История славянобългарска“. И слава Богу – въпреки че голяма част от безценните исторически документи са изгубени завинаги, поне фамилната памет на много български семейства пази съкровени за поколенията сведения от родовата летопис.
Понякога обаче това не е достатъчно да разберем какви сме, откъде произхождаме и чии потомци сме. Тогава на помощ на генеалогията – онази историческа дисциплина, която свързваме най-вече с изготвянето на т. нар. „родословно дърво“, идва науката за гените и наследствеността – генетиката. Така се ражда генетичната генеалогия.
Генетични данни за хората от цял свят от двадесет години се събират от „Нешънъл джиографик“, благодарение на което специалистите проследяват миграциите на населението и оформянето на различни генетично обособени групи. Получените резултати от различните места по света се складират в огромна база данни към партньорската лаборатория на „Нешънъл джиографик“ – „Family Tree DNA”.
Такава информация се събира и за произхода на българите, като с това дело се е заел роденият в София, но живеещ в момента във Франция инженер-физик Евгени Делев, който е управител на „Българския генетичен проект“.
От известно време младият наш изследовател е съсредоточил усилията си върху проучванията на ДНК-то на българите от района на странджанските села Българи, Граматиково, Кондолово и пр.
Краеведи и други специалисти отдавна са установили, че в района на Странджа се срещат три етнографски групи – в северната й част преобладават загорците (преселници от областта Загоре), около Факия населението е смесено – има и загорци, и тронки (преселници от западните райони на страната около Кюстендилския, Софийския и Ихтиманкия край), а в южните райони на планината са заселени рупците (преселници от Родопите).
В мнозинството си населението на изследваните от Евгени Делев райони е рупско. Рупците, както смята той, са местното коренно странджанско население.
„Не знаем точно от колко години назад то става типично странджанско, но се знае, че когато покрай войните голяма част от тези хора се изселват към Бесарабия, Украйна и Русия, на тяхно место идват също рупци, но от гръцка Македония. Като направих генетични тестове на 8 големи рода от Граматиково – като Калоянови, Янгьозови, Лапчеви, на майстор Иванов и кехая Вълков, се оказа, че всички тези родове, изключвайки Калояновия, Дудевите и Кибаровите, са от хаплогрупа J2, който е типичен ген за рупското население“ – разказва Евгени Делев.
Трябва да уточним, че терминът хаплогрупа обединява всички хора, които притежават една и съща мутация на гена. В момента от лабораторията е отпуснато финансиране за извършването на още 55 допълнителни теста по мъжка линия на хора – етнически българи, с произход от гръцка Македония (независимо дали родът им идва от Пиринска, или Вардарска Македония). В момента Делев трескаво търси такива представители, като за предпочитане е те да произхождат от големи фамилии. Трябва да ги открие докъм средата на август, така че всички желаещи да се включат в проекта може да му пишат на електронната му поща:
numis18@hotmail.fr. Целта е да се определи какъв процент от тези хора ще се окажат от групата на рупците и да се проследят най-големите отклонения в мутациите на гените им, което ще позволи чрез специална методика да се изчисли приблизително до колко години назад във времето може да се търси общия им прародител. И оттам да се определи преди колко време тези хора са дошли на Балканския полуостров.
Това, което засега може да се разбере от тяхната хаплогрупа е, че това население е дошло от Мала Азия и представлява най-вероятно някакви малоазийски траки, които са били една общност, да кажем, по времето на Троя. Те са населявали териториите от района на Бурса (дн. Турция) до Беломорска Тракия и може би още тогава техните поселения са достигали до района на гръцка Македония.
Според историка Васил Мутафов точно там се намира едно от тези села, от които пристигат в Странджа граматичани. „Установих, че те идват от село Горно Граматиково във Воденска кааза с център Воден, чието старогръцко име е Едеса. А по исторически сведения Едеса е столица на едно от съществувалите някога на територията на България 22 тракийски царства.
Много е вероятно това рупско население да е циркулирало между Странджа и гръцка Македония в последния период от 3-4 хиляди години, като това е ставало и в двете посоки. Но е много трудно да се определи откъде точно и в кой момент рупците са се придвижили и са заели мястото на населението, напуснало вече Странджа. Ясно е обаче, че това е ставало на няколко вълни“ – уточнява Евгени Делев.
Историкът Стоян Райчевски пък посочва в своите книги, че рупците имат много специфични носии, обичаи и особен говор, който все още е запазен в Северна Гърция и той много се различава от говора на македоните, които се намират в днешна Македония. При тях липсва т. нар. „кекане“, което е типично за онези македонци. Рупците например говорят една доста изчистена стара форма на българския език – да идиму, да видиму и пр.; а не ке идеме, ке видиме.
„До този момент смятах, че на територията на Македония от генетична гледна точка основно е разпространена хаплогрупа Е – т. е. типичния македонски ген. Ген, който идва от Северен Египет през Близкия Изток и през периода на Микенските колонизации през островна Гърция влиза на територията на Северна Гърция и оттам се премества към Македония. Досега не съм си давал сметка, че рупското население в гръцка Македония се явява генетично различно от македонското население на територията на Македония.
До този момент подобно разделение не е направил нито един историк. Но от генетична гледна точка то съществува и става въпрос за две много различни групи население. Едното е рупско, живеещо в Беломорска Тракия и гръцка Македония, които са хаплогрупа J2 М172. Докато македоните са от хаплогрупа Е1В1А2 – по старата номенклатура, и те са навлезли на Балканите преди около 12 хиляди години“ – подрежда фактите Евгени Делев – хем строго научно, хем и доста популярно, и продължава интересния си разказ:
Към тази хаплогрупа Е се причислява и Калояновият род и най-вероятно Чолаковият род, който все още не е тестван, но предстои това да се случи в най-скоро време. По писмени сведения и двата рода идват от разложкото село Долно Драглище. Там някъде около 1590 г. се появява първият известен потомък на рода Калоянови, който се заселва в Долно Драглище. Оттам родът се разделя на двамата братя – единият се е казвал Дуле Калоянов по прякор Чолака, тъй като е бил еднорък и той именно поставя началото на Чолаковия род.
Така че по писмени сведения – има една книга за рода Калоянови от село Долно Драглище – точно в нея се споменава за това разделяне на рода по мъжка линия. Това означава, че ако резултатите от рода Чолакови по мъжка линия покажат хаплогрупа Е със същите мутации като тези на Калояновите, които вече са тествани, то тази хипотеза ще се потвърди стопроцентово.
Тези хора се преселват от Долно Драглище в Доганхисар, близо до Александропулис – в тогавашните най-южни райони на Беломорска Тракия, обитавани от българско население. Оттам, може би около 1830 г., след Гръцкото въстание – вероятно когато се изтеглят руските войски, които вече са освободили Гърция, част от българското население, за да не бъде подложено на малтретиране, се изтегля от тези райони и бяга в района на Лозенград и оттам се прехвърля към Граматиково.
Родовете, които бяга от района на Лозенград, Доганхисар – такива като Калоянови, Чолакови, Чалъкови и други по-неизвестни, се преливат в една вълна с населението, което бяга от Горно Граматиково в гръцка Македония и в приблизително един и същи период заедно навлизат в Граматиково.
От младия изследовател научаваме също, че един от най-известните представители на рода Калоянови е Петко Киряков Калоянов от Доганхисар – известен повече като Капитан Петко войвода. Друга част на този род, напускайки Беломорска Тракия, пък бяга към Смолянските села и техни представители се заселват в района около село Стойките. Една много интересна дисперсия на Калояновия род е, че той се пръска буквално през последните 400-500 години из цяла България и е много трудно да се проследи без генетични тестове кой техен представител къде точно се заселва.
Евгени Делев посочва и един друг мигрирал от гръцка Македония род към Странджа – Бодурови, за който се знае, че е много стар. По преценка на изследователя прякорът на рода е един за цяла България, като изрично подчертава, че говори за прякор, а не за фамилия, тъй като в онези далечни времена фамилните имена още не са съществували. Та Бодурови също тръгват вероятно от Горно Граматиково, заедно с рода Бораджиеви, с който е много възможно да имат общи прародители.
Бодурови доказано са от хаплогрупа J2, типична за рупското население, докато Бораджиеви още не са тествани. Но фактът, че се преселват на едни и същи места, появявайки се първоначално в района на Петрич, след което и по всичките възможни клисури на река Места до Гоце Делчев, в Родопите, отново в Стойките и други смолянски села, след което се местят в Лозенград, Бунархисар, Люлебургас и заедно идват и в Граматиково, навежда на мисълта, че най-вероятно имат далечна роднинска връзка.
Още интересни факти, свързани с българските родове и техния произход, очаквайте в интервю с ръководителя на „Българския генетичен проект“ в някой от следващите ни броеве
