Двойните стандарти на президента: може да съм бил в БКП и ДС, но днес съм лоялен на ЕС и САЩ. И досието ми е чисто
Автор: Велизар Енчев
Половин година след началото на президентския си мандат Росен Плевнелиев отказва да отговори на поставения от мен въпрос бил ли е щатен комсомолски секретар в Пиринския край, с което потвърждава свидетелствата на десетки очевидци за принадлежността му към номенклатурния апарат на ЦК на БКП. Това обаче не му пречи да преследва ченгетата в дипломацията, макар че военният му съветник - генерал-майор Стоимен Стоименов, е бивш служител на ДС и курсант в съветска генералщабна академия, носеща името „Лени“.
Да не говорим за посланика в Анкара Красимир Тулечки – сътрудник на ДС, когото президентската чистка също пощади, защото е послушен изпълнител на протурската политика на Бойко Борисов и е топлата му връзка с ислямисткия премиер Ердоган.
В тези два случая двойните стандарти на Плевнелиев са отвратителни и звучат така: аз и моите хора сме били в БКП, ДКМС и ДС, но тъй като днес сме лоялни на ЕС и САЩ, нашите досиета са чисти. Останалите ченгета, особено противниците на ГЕРБ, са с мръсно минало и ще бъдат опозорявани по списък от Комисията по досиетата.
Понеже наближават избори, които ГЕРБ няма как да спечели без фалшификации, Плевнелиев предложи да спре компроматната война, за да спести на себе си, на премиера-сикаджия и на вътрешния министър от Шесто управление на ДС неудобството да мънкат, че нямат нищо общо с комунизма и сръбския наркобос Сретан Йосич. На проведените срещи с парламентарно представените сили президентът призова „провеждането на изборите да не включва компромати, черен пиар и да не стъпва на конюнктурното и клеветата“...
Какво всъщност иска Плевнелиев? Иска нещо, което е колкото нагло, толкова и абсурдно. Той предлага независимите медии да си затворят очите за мръсните тайни на елита, направили от мутри, охранители и спящи по пейки в Германия мултимилионери, премиери и президенти. Защото трябвало да сме европейци, приплака Плевнелиев. Обаче има ли в Европа премиер с криминална биография, какъвто е Бойко Борисов?
Плевнелиев, тази игра няма да я играем по вашите правила. Защото хората трябва да знаят кой кой е и най-вече кой е крал и убивал, за да стигне до „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.
По този повод ще припомня някои от срамните тайни на Росен Плевнелиев, които той нарича „компромати“. Време е да изясним защо не някой друг, а именно комсомолският секретар от Благоевград получи първия лиценз за износ на работна ръка в Германия през 1990 година? Защо точно правителството на Луканов даде лиценза точно на комсомолеца Плевнелиев? Какви са комсомолските заслуги на никому неизвестния строителен бизнесмен, та точно той грабва държавната поръчка за Германия?
Погледна ли в задкулисието на лиценза за експорт на строители в Германия, сто процента съм убеден: Плевнелиев получава документа по комсомолска линия, по формулата „да помогнем на нашето момче за първия му милион“.
По сбърканата логика на президента отварянето на досиетата на избрани черни овце в разузнаването не е черен пиар, но откриването на неговите афери е черен пиар. Затова директно го питам: след като осветяваш досиетата на службите, защо криеш досиетата на съмнително забогателите след 1989 година, между които си и ти? Как е възможно съпругата ти да има в банков влог почти 2 милиона и пет къщи за поне 10 милиона, една от които е перлата на гръцкия полуостров Халкидики на Бяло море, а да не знаем произхода на семейните ти пари?
На 4 май пиринският кадър на ДКМС посети Югозападния университет в Благоевград и изнесе лекция на тема „Пътят към по-високите доходи на населението“. Особено ме впечатли комсомолският патос в президентския призив: „Аз съм човекът в тази държава, който не се впечатлява от парите. Това, което винаги ме е притеснявало, е една поговорка „Не ми давай акъл, а пари ми дай”. В другите държави хората казват, че искат акъл, а парите идват след това. Богатите хора не са богати, защото са пожелали пари, а защото са имали идеи...“
А може пък да е прав президентът, уверявайки студентите, че не с пари, а с идеи ще станат богати. Но пропусна да уточни, че обогатяването им е гарантирано, само ако прегърнат идеите на управляващата партия – без значение дали е комунистическа или капиталистическа, лява или дясна.
Стана дума за келепира и нека питам президента: колко плати и на кого, за да не пипат незаконната ти вила край Черноморец? Когато през 2010 година узнахме за кацнала на морската скала къща, регионалният министър нервно възкликна: „Нямам вила на три етажа, нито барбекю, нито лодка пред нея“...
Да, ама не. Снимки и видео показват бяла спретната къщурка на три етажа, с барбекю, с басейн и лодка отпред. И всичко това е в нарушение на закона, забраняващ строежите на морския бряг.
Една латинска сентенция гласи: „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола“. И тъй като простосмъртните в Несебър не са учили латински, това им струваше скъпо и прескъпо. Въобразявайки си, че са с божествения статут на Юпитер, те копираха черноморското престъпление на Плевнелиев и надстроиха над къщите си в Стария град половин етаж.
Изведнъж се оказа, че у нас имало държава, а законите били неумолими. По сигнал на ведомството на Плевнелиев, жандармерията окупира Несебър, за да може строителният надзор да изпълни дълга си и събори незаконните постройки с помощта на бригада затворници. Последното бе най-унизителното в тази криминална сага, в която престъпници в раирани дрехи рушаха домовете на бедните, а пощадиха двореца на престъпника от Черноморец.
В написаното дотук не се усеща особено уважение към държавния глава. И с основание. Докато Плевнелиев не каже как спечели милионите в Германия и не събори незаконния си палат на Черно море, той е морално нелегитимен президент. Докато не признае за комсомолското си секретарство, докато продължава да лустрира неудобните и прикрива лоялните му ченгета, той си остава един негодник с нечиста съвест. Като тартора си Бойко Борисов.
Анализирай това
Време е да изясним защо не някой друг, а именно комсомолският секретар от Благоевград получи първия лиценз за износ на работна ръка в Германия през 1990 г.? Защо точно правителството на Луканов му даде лиценза? Какви са заслугите на никому неизвестния тогава строителен бизнесмен Плевнелиев, за да се сдобие с доверието на комунистите?
Главният редактор на в. „19 минути” Борис Ангелов в предаването „Дискусионно студио” на национална телевизия СКАТ:
Чешки инвеститори съдили фирма на президента
Скандалното застрояване на скалите до Черноморец с вила на президента се оказа само брънка от международен скандал. Главните действащи лица в него са фирмите „Плевнелиеви и Брейкаут” с тяхното дружество „Аклади имобилиен” и чешки инвеститори. През 2005 г. Плевнелиев, както четем в неговата декларация пред Сметната палата, купува парцел на брега на морето край Черноморец. После семейната фирма „Плевнелиеви” ООД се сдобива с още 4,629 дка върху скалите и 7 дка ниви зад тях. Така общата големина на територията достига повече от 12 дка.
Някъде по онова време се реализира сделката с продажбата на бизнеспарк „София”, от което Росен Плевнелиев става милионер, понеже като мениджър печели процент от продажбата на комплекса. Пари изкарва и дясната му ръка Христо Москов, който става съдружник на Плевнелиев в нов проект, който той планира край Черноморец.
За целта е учредена фирмата „Аклади имобилиен” с управител Христо Москов и собственици „Плевнелиеви и Брейкаут” ЕООД. Малко преди изборите за президент миналата година – в разгара на кампанията, на терористичната дата 11 септември, 100% дяловете са пререгистрирани на „Брейкаут”, което е дружество на Христо Москов.
Същото партньорство има и във фирма „Си Ю пропърти”, където съсобственици са били Брейкаут и Плевнеливи, а в ролята на управляващ съдружник влиза Юлияна Плевнелиева. Това е плетеница от фирми, каквато обикновено стои зад мащабни проекти по морето.
Аклади е името на местността край Черноморец, която Плевнелиев и Москов планират да застроят. Законът обаче забранява строежи в зона 300 м от брега, която е изключителна държавна собственост. Изключения се допускат за квартали и жилищни комплекси. Така се появява идеята за построяване на блокове с ваканционни жилища и на голям хотел на скалите. Към тях са предвидени и четири вили, две от които – тази на Плевнелиев и най-вероятно – другата на Москов, сега стърчат над морето.
Другите две къщи, които така и не се построяват, са предназначени, ако се вярва на разкази на участници в проекта, за първия съдружник на Плевнелиев – Иван Тодорофф и негови чешки партньори.
Когато Плевнелиеви вече притежават земите на скалите край Черноморец, те започват да търсят инвеститор, който да вложи пари в проекта им. Иван Тодорофф, с когото преди 20 години Росен прави първите си големи пари от изкарване на работници в Германия по правителствена спогодба, намира вложител. Това е чешката група „Геосан груп”. Нещата уж потръгват, но българската и чуждата страна обтягат отношенията. Стига се до съд.
Фирмата на Плевнелиеви и Москов е атакувана от чешките партньори. За щастие нашите момчета печелят делата и мегаскандалът, който щеше да лепне петно на България, е предотвратен. Така страната ни се спаси от славата на държава, излъчила строителен министър и президент, който не се ползва с доверието на европейските инвеститори.
