Преди няколко месеца колега от столицата на американския щат Джорджия – Атланта, ми изпрати статия на фармаколози
Автор: Д-р Георги Чалдъков Медицински университет – Варна
от Университета „Еймъри”, публикувана през ноември 2011 г. в едно от водещите биомедицнски списания в света. В нея е описано откриването на гена на глупостта при мишки. Генът и протеинът, който той кодира, са обозначени като RGS14. Притежават ги и хората. Авторите са приложили генно-инженерната технология за изключване на тези гени при мишоците, следствие на което се раждат т. нар. „knockout mice” – ще рече: „нокаутирани мишки“.
През последните 22 години доста депутати и министри получиха научни звания – къде доценти, къде професори – без каквито и да било научни знания. Тоест, само с публикации, предимно в национални и провинциални списания.
Неотдавна пък един български депутат, подобно на унгарския министър-председател преди време, използва най-срамното явление в обнародването на публикации – плагиатство. При това не на ред-два, а на цели 2-3 статии! Както всеки се досеща, става дума за народния представител д-р Л. Иванов, представил като свои едни статии на проф. Л. Иванов.
В първия случай обаче зад „Л.” е Лъчезар, а във втория – Любомир. Така в политическия геном на България се появи генът „Лъчемир“. Негов носител е единственият кандидат в конкурса за доцент в Катедра по здравна политика и мениджмънт на Факултет по обществено здравеопазване в Медицински университет-София.
Безсрамният антиакадемичен пейзаж в този медицински вуз се допълва и от факта, че кандидатът за доцент е предоставил 26 публикации, от които само една е отпечатана в чуждестранно издание. Нещо, което противоречи на правилата, чиито изисквания са да има поне 3 статии, публикувани в чуждестранно списание.
И след всичко това ректорът на Медицински университет-София проф. Ваньо Митев – учен със сравнително добро присъствие в международните биомедицински списания – изрече пред зрителите на bTV: „Аз не съм склонен много да драматизирам. Не става дума за кражба, а за немарливост”!
Изключително безотговорно е да се говори, че въсщност сътрудниците на депутата с мераци да стане доцент били сгрешили при подбора на представените статии и не били разбрали, че д-р Л. Иванов и проф. Л. Иванов са двама съвсем различни автори. Защото това означава, че ректорът и кандидатът не ползват услугите на наукометричните анализатори в България, до които всеки добронамерен учен има достъп.
Остава да виси въпросът: Няма ли кой да открие технология как да се нокаутира гена „Лъчемир“ и да се пръкнат най-сетне „knockout politicians” – т. е. „нокаутирани политици“ по подобие на мишките с отстранен ген на глупостта?! Минали през терапия, целяща да подобри техните интелектуални и морални способности.
