От едно писмо, изпратено преди 150 години от Райко Жинзифовдо руския археолог и библиограф Пьотр Бартенев, можем да получим вълнуващи сведения за процеса на възраждането на българщината в Македония
Автор: Десант
От едно писмо, изпратено преди 150 години от Райко Жинзифов до руския археолог и библиограф Пьотр Бартенев, можем да получим вълнуващи сведения за процеса на възраждането на българщината в Македония в едни вече много далечни времена:
„През лятото на 1857 г. в Прилеп дошъл един кукушанин, с когото Димитър Миладинов се споразумял да отвори българско училище в Кукуш, недалеко от Солун, където преди хиляда години се били родили славянските просветители Кирил и Методий.
За тази цел бил повикан по-млад учител, другар на Миладинов, а самият той възнамерявал да отиде в Охрид, където го викали за учител. Но за Кукуш не стигал един учител, а освен това за младия даскал било мъчно да се справи с всички противодействия на тамошния фанариот. В продължение на два или три месеца кукушкото училище кретало как да е, без нито една българска книга, дори без буквар, а устното преподаване било съпроводено с много затруднения...
Любовта към родния език се развила до такава степен, че след свършването на определените часове хора, женени, на по 20-25 години, всеки ден посещавали училището и се учили на църковнославянски и български език; дори хора на преклонни години през свободното си време се учили едни други да четат в своите дюкяни...
Така Димитър Миладинов учил през деня децата, след обед женените хора, младежите занаятчии, свещениците, а вечер се занимавал с изучаването на българската история по Царственика („Царственикът” на Христаки Павлович от 1844 г. е първото печатно издание на Паисиевата история, б. а.) или пък с преписването на народни песни, пословици, приказки и пр.”.
Не е чудно, че 35 години по-късно, през 1892 г., един от създателите на революционен комитет в Солун – Иван Хаджиниколов, разказва как след засилването на сръбската пропаганда в Македония се е пристъпило към създаването на ВМОРО. Неговите спомени са публикувани в кн. 1 от 1936 г. на изданието „Илюстрация Илинден”:
„През юлий 1892 г. заминах за София. Тук се срещнах с Коста Шахов и му открих плана си, който за подходящ и авторитетен човек ми посочи Гоце Делчев, още юнкер. Шахов определи среща в неговата печатница през идния неделен ден, когато само юнкерите могли да излизат от училището. При срещата ни обрисувах положението на националното ни дело в Македония, заканата на солунския валия и успехите на сръбската пропаганда и поставих и на двамата въпроса: не е ли време да се основе революционна организация в Македония? И двамата ми отговориха утвърдително, но поискаха да им изложа какви ще са според мене основите на тая тайна организация”.
