Пудел в чужбина, лъв в България

Автор: Велизар Енчев

Трета година послушната животинка е символ на герберската дипломация, оглавявана от Николай Младенов. Но ако в странство комсомолският секретар на софийската английска гимназия е по-нисък от тревата и е като пудел, у дома Младенов е лъв. Помните ли как в Би Ти Ви нарече „боклуци“ правителствените критици, осмеляващи се да калят премиера Борисов?

А преди десетина дни, на закрито парламентарно заседание за атентата в Бургас, министърът изригнал и нарекъл критикуващ го депутат „кретен“. Грехът на потърпевшия народен представител е непростим: той обвинил Младенов в небалансирана външна политика, провокирала терористичния акт. Независимият депутат Тодор Великов посочил организираната от МВнР среща със сирийската опозиция в Правец като опасна провокация и това извадило от равновесие Николай Младенов.

С основание опозиционни депутати се запитаха: ако външният министър не контролира емоциите си тук, как ли се контролира навън?
Ала нека видим най-пресните провали на родната дипломация, даващи основание да отнесем телевизионно-парламентарните обиди на Младенов към самия него:

За да замаже гафа в Правец, на 31 юли Младенов отлетя за Кайро, за да се срещне с новоизбрания египетски президент Мохамед Морси. За непосветените ще поясним: Морси е избраникът на фундаменталисткото движение „Мюсюлмански братя“, преследвано като терористична организация при управлението на президента Хосни Мубарак. Но след т. нар. Арабска пролет президентският пост в Египет попадна в ръцете на радикалните ислямисти и засега армията е последният рубеж на светската власт.

Следвайки ефекта на махалото, Младенов си въобрази, че кланяйки се на ислямиста Морси, ще балансира близкоизточната си политика на крайностите, или поне ще създаде такова впечатление. По време на срещата външният министър рекламира българската демокрация с тези думи: „България натрупа ценен опит в прехода от тоталитарен режим към демокрация. Надявам се преходът в Северна Африка да е поне толкова успешен, колкото беше в страните от Централна и Източна Европа"...

Интересно е дали Младенов е споделил с Морси концесионния опит на предшественика си Соломон Паси, който даде на израелска фирма секретните телекомуникации на дипломацията. Три години посолствата ни по света изпращаха тайната си информация през израелски спътник, който първо я препращаше в Тел Авив, а едва след това - в МВнР. Защото сме демократи и нямаме тайни от новите съюзници.

Връх на дипломатическото лицемерие бе друго откровение на Младенов: „Впечатлен съм от силната воля на президента Морси да изгради демократични институции“...
Аз пък съм впечатлен от глупостта на министъра, възхищаващ се от фундаменталист, който налага шериата и ликвидира светските устои в египетското общество. Във всеки случай едно е сигурно: нито един висш евродипломат не би поощрил по този нелеп начин фундаментализма в Египет.

В Кайро Младенов разговаря и с генералния секретар на Лигата на арабските държави Набил Ал-Араби и отново се държа като слон в стъкларски магазин. Без изобщо да мисли за коварното двусмислие в подобно пожелание, той апелира „Египет да играе водеща роля в  плана за преход в Сирия“. Така потвърди информациите, че стотици доброволци от „Мюсюлмански братя“ се сражават в частите на сирийските бунтовници, редом до бойците на „Ал Кайда“, за което призна и американското военно министерство.

Ако политиката ни в Близкия изток е донякъде обяснима, тъй като се дирижира от Вашингтон, Ватиканското фиаско на МВнР е изцяло рожба на Младенов. Когато всички мислеха, че неудачното посланическо назначение във Ватикана е забравено, на 5 август италианският вестник "Република" припомни гафа с номинирания посланик Кирил Маричков-младши.

„В момента отношенията между България и Ватикана са изострени, както по времето на атентата срещу папата през 1981 година, заради предложения за посланик във Ватикана Кирил Маричков-младши“, коментира "Република". Вестникът отбеляза, че кандидатурата  не е одобрена от Светия престол и на Маричков е отказан агреман заради хомосексуална сцена в негов роман.

Макар че левият италиански вестник се опитва да защити кандидат-посланика, представяйки го като „39-годишен учен, говорещ пет езика, с две висши образования и изследовател по геополитика, занимаващ се с източноевропейските страни след падането на Берлинската стена“, той признава:„Дипломатическият скандал повтаря проблемите в сложната история на дипломатическите отношения между България и Ватикана, обтягайки ги, както по времето на делото „Сергей Антонов“.

Преди три месеца обаче електронно издание на българите в САЩ и Канада цитира дипломати в Рим, според които Маричков-младши нямал нито ден трудов стаж. А според българската общност в Италия той се представял за адвокат, въпреки че италианската асоциация на адвокатите седем пъти отхвърляла молбата му за членство. Дипломатическата служба на Ватикана също имала десетки жалби от българи, а според потърпевши Маричков прибирал 100 евро такса за издаване на пълномощни, струващи... 15 евро.

По логиката на Младенов римският папа е ченге от ДС, КГБ и ЩАЗИ, след като си позволява да откаже агреман на млад и обещаващ български демократ. Дипломатическата статистика на Ватикана говори друго – папският отказ на агреман е нечуван скандал, хвърлящ петно на България, а не на калинките на Борисов. Макар че прецедентът „Маричков“ е полезен за вътрешна употреба, защото узнахме, че ГЕРБ има армия от Калинки, негодни за работа, но годни за всеки апетитен пост.

Обсъждаме ли дипломатически калинки, стигаме до най-абсурдното назначение – посланичеството във Виена на Светослав Спасов, оглавил българската мисия в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Дипломати от кариерата са категорични: този пост е специфичен и изисква умения, които се градят десетилетия. Това е сложна многостранна дипломация, която в рамките на международните организации е особено отговорна и не може да се реализира от дипломат без нужния дългогодишен опит и солидни знания.

Спасов няма нито опит, нито знания, но е партиен активист на герберите. Освен това съветваше премиера по мобилизационната подготовка (преди това Сакскобургготски – по младежта и спорта) и е известен с хобито си да масажира и гледа на ръка. Съвсем доскоро той практикуваше екзотичното си хоби по парламентарните и министерските коридори, обслужвайки и младите репортерки.

Светослав Спасов е уникално посланическо недоразумение, но изпращането му в ОССЕ не е случайно. Това е същата организация, оценила местните и президентските избори в България като манипулирани, при това със съдействието на властите. Вероятно масажистките умения на хироманта-посланик ще бъдат мобилизирани във Виена, за да помогнат на ГЕРБ при кражбата на идващите парламентарни избори.

Послеслов
Когато през март областен управител на Кюстендил стана Владислав Стойков-Лито - съотборник на премиера от футболния клуб „Витоша“-Бистрица, вестник „Струма“ написа: „Лито рита мач всяка събота и неделя с тигрите на Борисов. Кюстендилци си спомнили как при първото идване на премиера в Кюстендил, Борисов го прегърнал и дълго-дълго си говорили...“

  Като гледам професионалните критерии на ГЕРБ, очаквам масажистът на "Бистрица" да стане министър на здравеопазването, а шофьорът на бусчето - министър на транспорта. Въпреки че не рита с бистришките тигри, Младенов е непоклатим във Външно министерство – и заради кумството на премиера, и заради волята на Обама.
Каква щастлива съдба за един комсомолски секретар.

Има нещо сбъркано в кадровата ни политика, щом след 23 години демокрация не можем да посочим нито един външен министър, който след четиригодишния си  мандат е заслужил овациите на нацията. Послушание пред партията и слугинаж на САЩ и ЕС – това са двете качества, които всеки кандидат за дипломат №1 трябва да притежава и отстоява.

Впрочем не беше ли така и преди 1989 година, когато дипломацията козируваше на БКП, кланяше се на Москва и укрепваше световната социалистическа система? Днес дипломацията ни укрепва евроатлантическата интеграция, а Варшавският договор е заменен с мироналагащия пакт НАТО.
С малката разлика, че Варшавският договор влезе в Чехословакия, а НАТО превзе Афганистан, Ирак и Либия. И в двата случая ролята на дипломацията бе да даже на черното бяло и убеди в това освободените народи.

Затова чехословашката операция от 1968-а днес наричаме окупация, а скорошното сваляне на тираните в Кабул, Багдад и Триполи – освобождение. Ако коментирахме същото преди 1989-а, „освобождението“ става „окупация“ и обратно. Звучи цинично, но е самата истина - грозна и отвратителна, каквато е и политиката. И преди, и сега.

Анализирай това
По логиката на Младенов римският папа е ченге от ДС, КГБ и ЩАЗИ, след като си позволява да откаже агреман на млад и обещаващ български демократ.



В категории: Анализи , Горещи новини