Една забавна криминална хроника във в. „Заря” с дата 12 август 1932 г.
Автор: Диана Славчева
Забавна криминална хроника във в. "Заря" от 1932 г. разкрива как по облеклото на едни нападатели, полицията се ориентира откъде са:
„Вчера сутринта край гр. Клисура са се явили трима разбойници. Облечени били в селски дрехи и въоръжени с пушки и парабели. Разбойниците заловили овчарчето Никола Христов и го вързали за едно дърво. Питали го за кехаята, при който работи, дали има много пари, къде ги държи и др.
След като го обискирали и му взели всичко каквото има – хляб, ножче, 8 лева и върви, оставили момчето вързано за едно дърво и си заминали. Едва вечерта майката на овчарчето, която отишла на полето, за да занесе храна на сина си, го намерила и отвързала... Изпратените в Клисура полицаи узнали, че разбойниците са носили копривщенски потури и говорът им бил също копривщенски”.
И докато това е един частен случай, изданието съобщава и за поредното нападение на заселените от румънските власти в окупираната от тях Добруджа множество цинцари:
„От няколко дни в някои села на Добруджа се водят същински сражения между цинцари и българи. На 8 август през нощта група от около 200 души цинцари нападнали с. Топчии, като искали да задигнат снопите и някои други вещи от крайните къщи и дворове. Научавайки за грозящата ги опасност, всички българи настанали и се започнало истинско сражение. Едва след двучасово сражение цинцарите се оттеглили, като оставили около 20 души ранени тежко с лопати и брадви”.
В същото време, оказва се, че нашата страна укрепва съоръженията по западната си граница. И ако тогава действаше Шенгенското споразумение, със сигурност щяха да ни присъединят към него без забележки:
„Миналата седмица българските власти са построили на границата при Гюешево врата точно над шосето, което води от Кюстендил за Македония. Българската врата стърчи на 1 метър от сръбската, която от двете страни е здраво закрепена с три реда телени мрежи. На вратата към Македония пише „България”, а на страната обърната към България – „Македония”. На сръбската врата към България се чете: „Кралевине Югославия”.
Доказателство, че няма нищо ново под слънцето, е дописката в същия брой на газетата, от която се вижда, че и преди 85 години стачките у нас са се вдигали по същите поводи, каквито предизвикват и днешните протести:
„Работниците от стъкларската фабрика в индустриалния квартал са в стачка от 1 август. Стачкуват всички работници – на брой 120 души. Исканията са: изплащане на всички стари задължения, редовно заплащане, спазване на 8-часов работен ден, хигиенични условия, човешки обноски и др... Във фабриката работят 25 души чужденци и 15 жени”.
От гледна точка на днешния голям интерес към родните казина от страна на израелските туристи, любопитство предизвиква публикуваното в „Зора” през далечната 1932 г. изявление на д-р Димо Бурилков по повод намерението у нас да се открият хазартни заведения:
„Мнението на някои правителствени среди да се открият игрални домове в известни курортни места, накара Българският натурален въздържателен съюз, чийто председател имам честа да бъда, да предприеме една анкета по въпроса... Изказалите се досега видни общественици са единодушни, че хазартните игри убиват личността морално, че са извор на безброй скандали, разоряване на редица семейства, на убийства и самоубийства...
При това положение много странно звучат напечатаните оня ден в някои вестници приписани на министър-председателя (по това време Никола Мушанов, б. а.) изявления, че правителството приготвило законопроект за построяване и откриване във Варна игрален дом за чужденците... Когато се създаде във Варна вертеп за ограбване материално и на разрушение морално, не е възможно да запазите известни части от населението от тая опасност... Градът Варна се мами като смята, че ще спечели като курорт, ако се открие там игрален дом”.
И накрая да хвърлим едно око върху рекламите в едновремешната преса отпреди 85 лета:
„Посещавайте само вегетариански ресторант „Здрава храна” на ул. Московска 1, защото само там ще намерите здрава и вкусна храна при чист прохладен салон, без мухи и кухненски миризми. Отлична радиомузика. Цени намалени”.
А ето и коя е била тогава най-култовата паста за зъби:
„Жибол” е едничката зъбна паста, която поради незаменимите й качества, ангажирва всеки, който я опитва”.
