Борисов раздава пари доживот

Автор: Велизар Енчев

След като Бойко Борисов влезе в учебниците по история, а от тях е напът да излезе поезията на Христо Ботев, България е жалка държава. Държава, в която е чест да си мутра или престъпен бос, а е позорно да умреш за свободата й, заслужава мизерната си съдба. Но след като през четири лета си избираме примитиви, нека не очакваме от тях мозъчна дейност на ползу роду.

Чета стенограмата от срещата на Борисов с олимпийците ни в българското посолство в Лондон и се питам: как толкова прост и ограничен човек стигна дотук? Това е елитът на нацията, това ли успяхме да родим след 23 години демокрация?
Понеже за един бодигард мускулът е по-ценен от ума, премиерът обеща законови промени, осигуряващи доживотни парични награди за получилите олимпийски медали спортисти.

Как ли пенсионираните учители, преживяващи с подаяние от 290 лева, приемат премиерското обещание да увеличи месечните награди за олимпийските медалисти, като за златен те ще са три минимални работни заплати (290 лева в момента)?
И с какво трудът на гюлетласкача, щангиста и бореца е по-ценен от достойнствата на учителя, професора и лекаря, та първите са с доживотни привилегии, а на вторите е отредена доживотната оскъдица.

Първият английски интелектуалец, повдигнал този болезнен въпрос във Великобритания, е Джон Лоутън. В интервю за българските медии той изнесе, че на Острова  отдавна негодуват от богатствата на футболните звезди, които само за един сезон получават 50 милиона лири.

Тази въпиюща несправедливост не може да трае вечно, не може ритнитопковци да тънат в лукс, а интелектуалци да са на дъното, възкликна великият музикант, впечатлен от българската действителност, в която полуграмотният Христо Стоичков получи титлата „Доктор хонорис кауза“.
Като непоклатим местен дерибей от времето на турското робство, Борисов държи и хляба,  и ножа в българския спорт и дори не го крие.

Без да се бои, че ще разгневи пенсионерите, Бойко се похвали, че всяка година увеличава средствата за финансиране на българския спорт. И тъй като някой трябва да е виновен за хилавото ни представяне на олимпиадата, той откри вината в тоталитаризма:
"Ако държавата извади един-два милиарда да ги инвестираме в спорт, вместо в здравеопазване, образование, инфраструктура, сигурен съм, че ще вземем 10-15 медала повече.

Но когато Великобритания е строила магистрали, ние сме строили ТКЗС-та, когато те са си правили пречиствателните станции, ние сме правили партийни събрания и чинията на Бузлуджа. Така че тези години трябва да се наваксат. Ние заварихме държава, която нямаше нито една зала за подготовка и за големи състезания...“
Безочието му е безгранично, лъжата е естественото му състояние, а истината го вбесява, както червеното подлудява бика.

Именно при омразния му социализъм българският спорт постигна най-големите резултати на олимпийската сцена и бе между първите 20 в света. След Лондонската олимпиада сме на 62-о място, редом до опустошени от сушата и глада африкански бандустани.
А 50-километровата отсечка на автомагистрала „Хемус“ до Правец бе построена от бригадирите на героя на труда Игнат Раденков за три години, докато при ГЕРБ новите магистрали са едва 25 километра, и то некачествени.

За ТКЗС-тата няма да говоря, за да не бъда обвинен в носталгия към старото, но ще уточня: през 2012-а няма ТКЗС-та и кооперативно земеделие, но има стотици хиляди декари пустеещи и необработваеми земи, а всяка година от картата на България изчезват десетина села, останали без нито един жител.

Затова пък сме единствената страна в Европейския съюз, узаконила латифундиите, чиито господари държат над един милион декара земеделска земя и печелят стотици милиони – и от държавния бюджет, и от земеделските еврофондове, и от безогледната експлоатация на новите ратаи. За да избегнат частния монопол и поощрят дребните и средните собственици, във Франция забраняват притежаване на земеделски земи над 10 000 декара.    

Докато отпиваше от лондонското уиски, обграден от спортните ни звезди, господарят се разпореждаше с държавното имущество така: „...В следващите три години най-добрите тенисистки ще играят в София, като за провеждането на турнира и осигуряването на наградния фонд правителството вече е превело 1 250 000 лева. Ще търсим възможност и за отпускане на 100 000 евро за оборудване на тренировъчна зала във Варна за гимнастика Йордан Йовчев.

Българската федерация по волейбол ще получи правото за управление на зала „Христо Ботев“ в София, тъй като Данчо Лазаров (председателят на федерацията – б.а.) пожела, за да могат да си провеждат и първенството, и да си я постегнат малко, да си тренират в нея. И другите зали са на тяхно разположение, просто, дето се вика, им я зачисляваме да се грижат за нея..."

След като осигури доживотни премии на спортистите, премиерът им дарява и имоти, като в дарението влизат и  държавните субсидии за федерациите. По тази логика не трябва ли да помислим и за строеж на хеопсови пирамиди, увековечаващи спортните успехи на герберската власт?

Понеже личните му авоари са крадени, а успехите му в каратето са измислени, време е да го приземим. Борисов може да дава парични награди доживот само от своите банкови сметки, направени от мутренски рекет и нагласени държавни поръчки.
Никой не му е дал правото да раздава народни пари доживот.

След като ни налага американския култ към парите, нека знае и това: САЩ дават за златен олимпийски медал 25 000 хиляди долара еднократна премия, за сребърен - 10 000, за бронзов - 5 000. При това тези пари не се плащат от американските данъкоплатци, а от частни корпорации - спонсори. България, която дава 100 000 долара за златен медал, е десет пъти по-бедна от Америка.

Навсякъде по света неуките са мнозинство, само у нас нискочелите имат властта да учат и поучават челите. В този смисъл премиерът ни е христоматиен пример за преуспелия нагъл тарикат, който е чел само „Винету“, набивал е филии с мас в Банкя и пребивал от бой кварталните конкуренти. Отнесена към дивите балкански нрави, народопсихологията му е проста, но ефективна: „Може са си по-умен от мен, но щом си беден, значи си прост“.

Ето репортерско описание на лондонската мисия на преуспелия тарикат: При влизането в посолството премиерът извика представител на английските секретни служби, който го придружаваше, и го премери до Ганев. По време на срещата Борисов разказа на олимпийците различни истории. Например с британския премиер Дейвид Камерън си говорили да направят тенис каре с Анди Мъри и Новак Джокович.

„Джокович му е идол, видял снимката ми с него и ми казва: "Ама ти познаваш тоя човек? Той е моят човек". Толкова му се възхищава от оня дълъг мач с Надал. Джокович няма нищо общо с психологията и физиката", разказа Борисов.
След като бе поднесено кафе, той отбеляза, че може би не е много полезно спортистите да пият заради допинг контрола. "Джокович като беше при мен, ми казва: "Няма проблем, ракия много обичам". Обаче имаше наредени редбули и той ми казва: "Такова не пипам. Иначе ракията я пия като тебе", добави премиерът.

Най-образен е репортерът на „Сега“, чието описание на новия Бай Ганьо ни кара да се изчервим: „Премиерът опитва още повече да разведри обстановката. "Както казва Любо Ганев, секс само по време на мач не може. Иначе е полезен, нали Любо - обръща се той към гиганта и продължава. - Требва да има колектив. Пената, като станал треньор на ЦСКА, и искал да направи колектив. Казал им: "Като начало искам някой, като вкара гол, другите да не му се сърдят. Не да го прегръщат, да не му се сърдят."

И посред спонтанния смях от присъстващите, на мушката отново попада Тервел Пулев. "Брат ти как е мераклия да се бие, ти го слушай за всичко. Ше направиме един боксов мач с него, нали? Ще напълни залата, ама няма да е с Кличко. Напрегнато му е на него (Кличко), щом много приказва, значи му е напрегнато..."
   
Ако премиерската реплика за кучешките пържолки бе зловеща простащина, това в Лондон е безобиден дебелашки простакизъм - копие на словесните бисери на Тодор Живков. Но при правешкия хитрец поне нямаше гладуващи, а бодигардът му накара възрастните да плачат за коричка хляб, а младите да бягат навън.
Как  да не се срамуваме от днешния Първи, който и едно смислено изречение не може да върже, една дума на чужд език не знае. Затова пък с лекота раздава доживотни привилегии за спортистите, докато Симеон Дянков хвърля трохи на пенсионерите.

Спокойно, народе! Точно след година Бойко Борисов може да остане само един кошмарен сън, който обаче ще плащаме доживот. Това е цената на всенародната илюзия, че един неграмотен може да управлява грамотно цял един народ.  

Анализирай това
Навсякъде по света неуките са мнозинство, само у нас нискочелите имат властта да учат и поучават челите. В този смисъл премиерът ни е христоматиен пример за преуспелия нагъл тарикат, който е чел само „Винету“, набивал е филии с мас в Банкя и пребивал от бой кварталните конкуренти.



В категории: Анализи , Горещи новини