Бившият президент крои нови заговори срещу Сергей Станишев, изживява се като българския Тони Блеър и мечтае да стане премиер
Автор: Велизар Енчев
Откакто Георги Първанов загуби битката за лидерския пост в БСП, щатните му клакьори Румен Петков и Кирил Добрев повтарят в несвяст, че той е най-успешният политик на прехода. Защото имал два президентски мандата, спечелени на мажоритарни избори. Формално Петков и Добрев са прави. Но зад правотата им наднича едно от зловещите лица на прехода, влязло в историята като червения хамелеон.
Да го кажа направо – Първанов е събирателен образ на всичко най-отблъскващо в БСП, превърнало я от партия на онеправданите в слугиня на червената буржоазия.
След 1989 година анонимният историк от Института по история на БКП се прероди в строител на българския капитализъм. Естествено, капиталът трябваше да е в ръцете на оправните другари от „Позитано“, защото те са най-печени в правенето на пари – дали чрез масовата, дали чрез работническо-мениджърската приватизация.
Докато спестяваха първия си милион, другарите на Първанов навестяваха щатското посолство и неусетно прегърнаха атлантическата кауза. Което изобщо не помрачи флирта им с Москва, затворила си очите за американската вербовка на софийската им резидентура.
В края на краищата перестройката си бе активно мероприятие на Рейгън и Горбачов, от което спечели само руско-американската агентура в Източна Европа. Така, под диктовката на Първанов, БСП мутира в буржоазна партия на хранилката на Чичо Сам, а за червения електорат остана голото русофилство.
За да извърши невъзможния скок от крайно лявото в крайно дясното, на Първанов му трябваше параван. Този удобен параван бе социалдемокрацията. За тази цел в началото на 90-те тогавашният зам.-председател на БСП работеше за формиране на “Нова левица” – съюз между БСП, БСДП на д-р Петър Дертлиев, Обединения блок на труда на проф. Кръстьо Петков и движение “Социалдемократи” на Николай Камов.
След 1989-а социалдемокрацията ни копираше двуликия Янус и по тази причина сега имаме шепа леви социалдемократи, прикрепени към БСП, и файтон десни социалдемократически агитки, залепени за СДС. Но докато СДС се спомина, БСП продължи да засмуква социалдемократически останки, за да заличи болшевишкото петно.
Защо пиша за сбърканата ни социалдемокрация? Защото Първанов отново напомни за социалдемократическите си пируети.
Като професионален хамелеон, на 29 юли бившият президент пееше „Интернационала“ на Бузлуджа, а на 2 август цъфна на честването на Петър Дертлиев. Поводът бе 121-та годишнина от създаването на партията на българските социалдемократи и 119-а годишнина от приемането им в Социалистическия интернационал.
Пред паметната плоча на д-р Дертлиев Първанов получи покана да се присъедини към социалдемократите, която той умело използва и се обяви за обединител на лявото: „Ролята ми е да обединявам, не да прескачам от партия в партия. Надявам се това да се случи – не да се делим на социалисти и социалдемократи, земеделци, леви или центристи, а да направим мощна коалиция..."
Тук ще припомня печалния коалиционен опит на Първанов, разкриващ го като хитър, но безпринципен политик. С каквато и коалиция да се е захванал този човек, тя е била или губеща, или порочна.
В първата му коалиционна хватка попаднаха патриотичните сили в Кърджали, които искаха да парират влиянието на ДПС в Родопите. Преди 20 години Първанов влезе в техните редици, но скоро ги напусна, защото сигурните 300 000 гласа на етническата партия се оказаха по-важни от патриотичния блок.
През 2001 г. Първанов формира „Коалиция за България“, включваща БСП и сателитните „Български социалдемократи“, „Движение за социален хуманизъм“, „Европейска сигурност и интеграция“, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Нова зора“ и „Евророма“.
Победата на „Коалиция за България“ през 2005 г. бе пирова, защото министър-председателят Сергей Станишев управляваше под коалиционния диктат на ДПС и НДСВ, защото въведе десния плосък данък, въвлече България още по-дълбоко в иракското блато и разположи американски бази.
Идеолог на Тройната коалиция, събрала риба, рак и щука в кабинета на Станишев, бе президентът. Тогава Първанов не просто лобираше за коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, а открито натискаше столетницата да се прегърне със Сакскобургготски и Доган, въпреки че на всеки бе ясно: царят влиза в правителството, за да запази незаконно върнатите му имоти, а ДПС – за да продължи да разпределя порциите на властта. Това винаги трябва да се припомня, когато Георги Първанов се прави на обединител.
Тъй като парите са тайното му хоби, като държавен глава той даде рамо на бизнес партията „Лидер“ на енергийния олигарх Христо Ковачки. Макар че упорито отрича бащинството си на проекта, водещите лица в него до едно са от близкото му обкръжение и тях не ги ловят ни закони, ни съдилища. Защо ли?
В края на втория си мандат Първанов роди следващата коалиция с подкупващото име АБВ. Смятайки че БСП е изпята песен и повече нищо не може да спечели от партията-майка, президентът се закле пред Слави Трифонов, че никога няма да се върне при червените.
Коментирайки опасенията, че проектът му ще навреди на социалистическата партия, Първанов отвърна: „Чувам подобни реплики, които обаче са недалновидни“.
На учредяването на АБВ Първанов подло уязви БСП с тези думи: „Имаме много партии, но нито една алтернатива. Искам да обединявам, не да разделям. Но трябва да кажем възможно ли е трайно партньорство между бивши противници, които доскоро са стояли от двете страни на барикадите. Днес абсолютизацията на лявото и дясното е неработеща формула...“
Това е азбучното разбиране на Георги Първанов за коалиционно единение: няма ляво и дясно, няма идеологии и идеи, няма приятели и противници, има само власт, която трябва да превземем на всяка цена и държим с цената на всичко. По тази логика, ако някога Първанов превземе БСП, той ще се коалира и с ГЕРБ, и със СДС, и с всички останали партии, само и само да докопа премиерския пост.
Звучи комично, но от половин година бившият президент редовно цитира мемоарите на Тони Блеър и най-сериозно се сравнява с британския лейбърист, чието премиерство ще запомним със слугуването на Джордж Буш-младши и подпалването на иракската война. В последното двамата наистина са сиамски близнаци.
В навечерието на последния конгрес на БСП, когато вече бе ясно, че привържениците на Сергей Станишев имат надмощие, Първанов плю в кладенеца, от който напираше да пие, наричайки партията си „културно-политическо гето“. Само това е достатъчно, за да оценим морала му като катастрофален.
А как да коментирам последното му изявление в Стара Загора, където обяви „Коалиция за България" за умряла? „Тази коалиция е изчерпана и трябва да бъде преосмислена, нужни са нови преговори, които да покажат с кого можем да разговаряме и работим", каза Първанов, очевидно визирайки социалдемократите извън БСП.
Но с какво ще е по-различна една нова коалиция от сегашната, след като в нея са едни и същи стари муцуни, играещи ролята на пионки и нищо повече? Какво още иска Първанов от партията си, след като се отрече от нея и я нарече гето?
Отговорът е елементарен: Първанов неистово желае да е премиер, без значение с кого ще се коалира. Очаквайки с трепет наближаващия избор на председател на Партията на европейските социалисти, той се надява да спечели от изхода на конгреса в Букурещ.
Злите езици в червената централа твърдят: при победа на Станишев той вече бил склонен да напусне шефското място в БСП и изцяло да се посвети на ПЕС. За това допринесли печалните резултати от изборите в Белоградчик, които можели да се повторят в национален мащаб на парламентарния вот през 2013-а.
Ако тогава Станишев води партията, той ще изгуби лидерството в БСП, а малко по-късно и в ПЕС. Тъй като ПЕС не може да се води от провалени в своите страни политици.
Ето защо Първанов отново минава в партийно настъпление, шуми около себе и пробутва коалиционни недоносчета. Хубавото на макиавелистките му игри е, че ако случайно овладее „Позитано“, БСП ще се социалдемократизира по неговата рецепта и ще понесе още по-тежко поражение на изборите. Защото кой ще гласува за партията на червената буржоазия при такъв богат избор в дясно?
Анализирай това
Тъй като парите са тайното му хоби, като държавен глава той даде рамо на бизнес партията „Лидер“ на енергийния олигарх Христо Ковачки. Макар че упорито отрича бащинството си на проекта, водещите лица в него до едно са от близкото му обкръжение и тях не ги ловят ни закони, ни съдилища. Защо ли?
Статията на В.Енчев много точно отразява пъклените дела на Гоце. Пропуснати са вредите му за националната сигурност и разбиването на НРС от неговото протеже Подлизурко Киров.
