Съседи ограбват историята на България

Автор: Велизар Енчев

Понеже в България всяко чудо е за три дни, скандалната тема за неудобното присъствие на Ботев, Левски и Вазов в учебниците по история е вече история. Само три седмици след вълната от публикации за антибългарската дейност на Комисията по дискриминация никой не коментира отговорността на нейните бивши и настоящи членове, позволили си да редактират българската история и литература, посягайки на националната памет и историческата истина.

 Нека потърсим корените на проблема, за да видим, че отново става дума за външна намеса,  зад която надничат евроатлантическият глобализъм и национализмът на Турция, Македония, Сърбия и Румъния.
Точно преди седем години германското държавно радио „Дойче веле“ и македонската преса ни информираха, че балкански експерти и преподаватели подготвили общи учебници по история за учениците в основните училища и гимназиите в Югоизточна Европа. Целта на проекта е да коригира едностранчивия поглед към историческото минало на балканските страни.

Заглавията на четирите балкански учебника по история звучаха обективно: "Османската империя", "Нациите и държавите в Югоизточна Европа", "Балканските войни", "Втората световна война".
През юли 2006 г. учебниците бяха представени в Брюксел от Центъра за демокрация и помирение на Балканите със седалище в Солун. Инициаторите на проекта с гордост обявиха, че четирите тома са преведени на гръцки, албански, македонски и турски, а в подготовка е и превод на български.

Авторите на учебните пособия гарантираха, че преследват благородната цел да предоставят допълнителен материал в часовете по история в Албания, България, Румъния, Гърция, Турция, Кипър, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Хърватия и Словения.  
Проектът носи името Joint History Project и е стартирал още през 1998 г. с американска парична помощ, спонсориран от Австрия, Норвегия, Швейцария и Великобритания.

Налагайки проекта на балканските си слушатели, на 12 февруари т.г. „Дойче веле“ коментира, че на Балканите владее мит, според който турското робство е виновно за всички беди.
Отговорни за това били учебниците по история, напомнящи тривиален приключенски роман. Роман, в който един герой изнася много битки с подлеците и мерзавците. Героят се зачислявал към собствената нация, мерзавците пък били въплъщение на чуждото, сиреч на държавите, с които собствената страна е имала конфликти след разпадането на Османската империя и формирането на националните държави...

Това обаче била опростена и невярна представа, която се вклинила в официалната култура, медиите, учебниците по история и до голяма степен тъкмо тя била причина за взаимното недоверие между балканските народи. Затова изходът е само един: да пренапишем историята заедно!

И резултатите не закъсняха.
Първа в състезанието за пренаписване на историята стана Турция. Български райони станаха турска територия в мултимедийни учебни пособия, раздавани на децата в Истанбул.
В материалите се твърди, че Турция включва цяла Армения, региони на Ирак, гръцката част на остров Кипър и райони на Грузия. След като външните министерства на Грузия и Армения реагираха, от турска страна поясниха, че станала „досадна грешка“.

За да успокои България, турският посланик в София Исмаил Арамаз увери външния министър Николай Младенов, че „Турция никога не е имала и няма териториални  претенции към България“.
По-късно се установи, че турската карта е подготвена с пропагандна цел още през 2008 г., а поръчител е турската националистическа организация „Алперен оджакларъ”.
В разгара на скандала с турския учебник, в Молдова се случи същото. Молдовски експерти по образованието  разкритикуваха учебника „История на румънците“, отпечатан през 2011 г. и ползван в румънските училища.

В учебника пише само за „предците на румънския народ“ и няма нито една дума за другите народи, живели на тази територия, отбелязаха критиците в Кишинев. В учебника има и карта с териториални претенции към България, Унгария и Украйна, а тракийците и населяваните от тях земи са представени като „предци на румънците – от Егейско море и Среден Дунав до Днепър“.

Добавим ли към казаното дотук, че много преди 1998 година учебниците по история в Югославия, най-вече в Сърбия и Македония, открито фалшифицираха и присвояваха българската история, проблемът пред България е  фундаментален.
Образователната програма в основните и средните училища в Белград и Скопие не само посяга на нашата история, но и налага т. нар. македонска и шопска нация, като особено коварно е внушението, че македонци и шопи населяват цяла Западна България и трябва да имат статут на национални малцинства и регионална автономия.

Тук е мястото да разкажа как реагира България на инициативата ми за редакция на написаните в духа на югославизма хърватски учебници, в които Кирил и Методий и техните ученици нямат нищо общо с българската държава, цар Самуил, братя Миладинови, Гоце Делчев и Яне Сандански са македонци, а през Втората световна война българите окупирали Вардарска Македония.

В качеството си на посланик в Република Хърватия, на 11 юли 2002 г. изпратих до президента, премиера, външния министър, Образователното министерство и Института по балканистика тази информация (изх. № П-66):

„ОТНОСНО: Съгласие на хърватската страна за започване на преговори за корекции в учебниците по история и география на България и Хърватия
Приложено Ви изпращам нота на МВнР на Република Хърватия, с която се дава съгласието за започване на преговори на експертно ниво между българското и хърватското министерства на образованието.

На основата на горното бих желал да Ви информирам за следното:
Хърватският отговор е резултат от продължителната работа на Българското посолство в Загреб със съответните хърватски институции и с българското лоби.. 15 месеца след връчването на нотата на Българското посолство, с предложение за корекции на учебниците по история и география на двете страни, хърватската страна приема българската идея да се преговаря по деликатната тема за съдържанието на хърватските учебници.

Както съм Ви информирал в други грами по този въпрос, много факти в  учебниците по история и география в хърватските средни училища, отнасящи се до българската история и култура, са или премълчавани, или открито фалшифицирани. В хърватските учебници, отпечатани след създаването на хърватската държава през 1992 година, българската тема е почти изцяло преписана от учебниците по история и география от бивша Югославия. Повечето пасажи, отнасящи се до българската история и култура, са в духа на македонизма и югославизма и са откровено антибългарски.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПОСЛАНИКА:
С хърватската нота и очакваната първа среща на експертите на двете страни се слага началото на преговорен процес на експертно ниво, който би могъл да доведе до постепенна коренна промяна на съдържанието на хърватските учебници по история и география в полза на България. Тъй като тези хърватски учебници се използват в образователната система на Херцеговина (Босна и Херцеговина) и Войводина (СР Югославия), където живеят най-малко 300 000 хървати, корекциите на засягащите България трактовки и изнасянето на историческата истина за нашата страна, ще имат положителен мултиплициращ ефект върху младите поколения в Хърватия, СР Югославия, Босна и Херцеговина, а в известна степен и в Република Македония.

Споразумението за начало на преговори за корекции на учебниците между образователните ведомства на България и Хърватия е пример за успешно сътрудничество в тази област и за останалите страни в региона. Поради това от българска страна е необходимо да се направи следното:
Първо, Министерството на образованието и Министерството на външните работи на Република България би трябвало да работят координирано, като по време на преговорния процес настояват за конкретни промени на конкретни текстове в хърватските учебници.

Второ, в преговорите би трябвало да участват и историци от Института по балканистика към БАН.
Трето, независимо от възможни трудности по време на продължителния преговорен процес, българската страна трябва последователно да отстоява нашите интереси, без да се съгласява на каквито и да е компромиси по отношение на фактологията.
Четвърто, българската страна трябва да е готова да приеме хърватски искания за допълнения в българските учебници по история.

Пето, Българското посолство в Загреб ще предостави на българската страна всички спорни хърватски учебници с посочените насажи за корекция или премахване.
Шесто, Българското посолство в Загреб трябва да използва максимално българското лоби в Хърватия, за да оказва конструктивно влияние върху авторите на новите хърватски учебници по история и география“

Реакцията на държавата бе съкрушителна:
президентът Георги Първанов отказа да подкрепи успеха на посолството в Загреб, постигнат след петгодишна работа, като упрекна моя милост, че съм пренебрегнал предложената през 1998 г. инициатива на Центъра за демокрация и помирение на Балканите. Това ми бе заявено лично от президента, в присъствието на водената от него българска делегация, която в края на юли 2000 г. посети Хърватия.

Свидетелите на спора ми с държавния глава дипломати от МВнР предадоха думите на Първанов на външния министър Соломон Паси и той нареди на заелия месец по-късно посланическия пост в Хърватия: посолството в Загреб да прекрати работата по промяна на хърватските учебници по история, водена от бившия посланик.
Така пропадна идеята да зачеркнем хърватските рецидиви на югославизма, превърнали доказани във вековете съюзници в неприятели на българите.

Звучи мрачно, но е напълно реално: с тези управници България има всички шансове да бъде сполетяна от съдбата на държава със славно минало, тъжно настояще и неясно бъдеще.   


Анализирай това:
Първа в състезанието за пренаписване на историята стана Турция. Български райони станаха турска територия в мултимедийни учебни пособия, раздавани на децата в Истанбул.



В категории: Анализи , Горещи новини