Презира ли Борисов своя народ?

Автор: Велизар Енчев

Много съм писал за уличното възпитание на Бойко Борисов и за непристойните му публични прояви, но и най-тежките думи към премиера срещат коравата му броня, която е уникална сплав от нарцисоидно самодоволство и презрение към другомислещите. Борисов е еманация на овластения маргинал, който не блести нито с образование, нито с обноски.

Но по стечение на обстоятелствата, които наричаме рецидиви на криминалния преход, премиер на България е нискокултурен човек, обградил се със себеподобни.
Вижте вътрешния министър Цветан Цветанов, чието физкултурно образование бие на очи от километър, и ще разберете защо Висшият институт за физкултура и спорт е най-подиграваната образователна институция. 
 
Именно защото идват от нищото, а разполагат с всичко, персони като нашия премиер изпитват непоносимост към учените глави. Затова Борисов се обърна към свои почитатели и заговорнически сподели: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се харесваме...“
С това откровение той стана първия политик, който признава, че простотията обединява електората, както марксизмът-ленинизмът сплотяваше пролетариата и му отреждаше ръководна роля в комунистическото общество. С тази разлика, че при социализма работническата класа се образоваше, за да е в крак с научно-техническата революция, докато в деиндустриализирана България липсата на образование гарантира възхода на слугински професии като сервитьорството и охранителната дейност.

И никак не е случайно, че премиерът е охранител от СИК, еволюирал в бос на охранителната фирма ИПОН. По същата логика  следващият премиер може да е от келнерския бранш.
Понеже на третата година от управлението на ГЕРБ търпението ми се изчерпа, сезирах държавния орган, призван да ни защитава от диктатурата на простаците.
Поднасянето на хляб и сол олицетворява народната традиция на госта да се дава най-скъпото, дори единствената прехрана в бедни и смутни времена. Споделянето на хляба и солта със случаен пришълец или чакан гост е дар от сърце, а когато погачата е поднесена с мед, това символизира споходилото дома изобилие.

Казано направо, дори да нямаш нищо друго, освен хляб и сол, ти го споделяш с почитания гост. А в по-древни времена солта е имала цената на златото.
Незачитането на традиционната погача, отказвайки хапка хляб и сол, е оскърбление за домакина. А грубото слагане на залъка в устата на посрещача – в случая дете, девойка или млада жена, е не само просташко високомерие, но и тежка обида, която трудно се преглъща. Зад нея се крие не само презрението на големеещия се към простолюдието, но може би и страхът му да не бъде отровен, което е комплекс на всеки тиранин.

Изчаквайки решението на комисията, което трябва да излезе до месец, ще припомня и други премиерски бисери, граничещи с байганьовска агресия и даже цинизъм.  
В деня на Съединението - 6 септември, Борисов посети пловдивското училище “Патриарх Евтимий”. Както образно описва визитата сайтът „Под тепето“, министър-председателят е любимец на нежния пол. „Той бе атакуван от фенки от различни възрасти, първи го гушнаха майките, които му пяха “Бански на лалета“. Къде и вие, вижте, че го чакат мажоретките, скастри напористите дами жена от тяхната компания“, задъхано пишат пловдивските репортерки.

И във върховния момент на народната любов, Борисов изръсва: „Стара жена и стара риба няма – или е свежа, или не е”.
Ако това се изрече в обичаните от Борисов Съединени американски щати, той начаса ще освободи високия пост, ще е пожизнено опозорен политик, а всеки щатски съд ще отсъди поне един милион долара на засегнатите от обидата жени. У нас за такова волнодумство печелиш милион избиратели.

На 11 септември Борисов изнесе зад граница дебелашкия си хумор. В Тел Авив той съобщи, че договорил с израелския премиер игра на шах в сауната. След като видял в кабинета на Нетаняху шахматна дъска, гостът предложил: "Да видим кой колко ще издържи. Имам в сауната шах. В сауната играя".
Колкото и да бягам от литературната класика, Борисов прави и невъзможното, за да влезе в кожата на Алековия герой. Представям си еврейска сауна, в която нашият талант играе Бай Ганьо във Виенската баня. Какъв ли цирк бихме гледали, ако имаше скрита камера в сюблимния момент?

А помните ли декемврийския ден на 2009-та, когато премиерът нарече „простаци“ парламентарните критикари, позволяващи си да осмиват менюто на пицария „Ало, ало“, в която главен готвач е финансовият министър Симеон Дянков?
И забравили ли сме как любителят на кубински пури засегна два милиона граждани, казвайки че „всеки, който пуши, е простак“? Добре, че опозиционната лъвица Корнелия Нинова го закопа с убийствена реплика: „Веднъж Борисов да си даде правилна самооценка“.

Арогантността му има своя връх и той го изкачи в деня, когато полицията откри мъртвото тяло на 17-годишната Мирослава от Перник. Тогава премиерът си позволи нечувана бруталност, нареждайки на вътрешния министър да даде телешки пържолки на кучето, намерило тялото на момичето.

Дори когато се извини, той пак обруга паметта на Мирослава, изричайки тези примитивни слова: „Всеки кучкар знае, че това е най-добрата награда за него... Хората се радват на ордени, а кучето на месо“.
След месец ще узнаем дали комисията срещу дискриминация ще защити унизените от Борисов жени. А на изборите след година ще преброим останалите почитатели на премиера.
Господ да ни е на помощ, ако са повече от нас.


Анализирай това
Този жест е не само просташко високомерие, но тежка обида, която трудно се преглъща. Зад нея пък се крие не само презрението на големеещия се към простолюдието, но може би и страхът му да не бъде отровен, което е комплекс на всеки тиранин.


Писмото до въпросната институция:


Госпожо председател,
Обръщам се към ръководената от Вас комисия с молба да  разгледате случаите на унижение и дискриминация на човешката личност, публично практикувани от министър-председателя на България Бойко Борисов.

От приложените фотографии и видеоматериал, на които сме свидетели вече трета година, е видно как българският премиер поставя в унизително положение, като така дискриминира на полова основа и лично и обществено положение, момичета, девойки и жени, поднасящи му погача хляб по време на официални мероприятия. 

Отчупването на къшей хляб от премиера и пъхането на хляба в устата на поднасящата погачата е грубо, крайно неестетично, нехигиенично и сексистко действие от страна на г-н Борисов. То е документирано в предоставените ви фотографии и видео и попада в обсега на Чл. 4 (1) от Закона за защита от дискриминация, който гласи:

„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“.

Освен това член 14 в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана от всички страни – членки на Съвета на Европа, третиращ забраната на дискриминация, е указано следното: 

„Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак“.    
  
Като имаме предвид, че унижението е накърняване и оскърбяване на човешката гордост и достойнство, което води до пряка дискриминация на потърпевшите лица, смятам, че на базата на предоставения й документален материал Комисията за защита от дискриминация може да порицае тези действия на министър-председателя Бойко Борисов.




В категории: Анализи , Горещи новини