Не само парите, но и мръсното минало не мирише, ако навреме обърнеш съветските рубли в американски долари
Автор: Велизар Енчев
Конгресът на Европейската народна партия (ЕНП) в Букурещ ще се запомни с две събития, които показаха, че евродесницата се балканизира. Избирайки румънската столица за домакин на събитието, ЕНП даде рамо на десния президент Бъсеску в битката му с лявото правителство на Виктор Понта.
Както навсякъде в страните, преживяващи преход от социализъм в капитализъм, лявото и дясното в Румъния е размито до неузнаваемост. Затова бившият комунист и агент на Секуритате Траян Бъсеску се изживява като десен, а младият Понта играе в лявото поле, за да обира гласовете на носталгиците по Чаушеску.
Редом до Бъсеску се открояваше крупната фигура на българския премиер, чиято биография копира житейския път на румънския президент.
За хората с къса памет ще припомним:
Борисов е не само възпитаник на Школата на МВР и ДС, но и строител на борческите групировки при първоначалното натрупване на капитала, когато мутри застраховаха с бухалки. Така кадрите на Тодор Живков и Николае Чаушеску триумфираха като победители в Студената война, от която излязоха с милиони и с чисти биографии.
В Букурещ видяхме, че преходът в Румъния и България изпра униформите на червената номенклатура и милиционери, партийни секретарки и комсомолци станаха бесни десни и европейци. И което е най-удивително – десните в ЕС осиновиха овластените българо- румънски мутри и ги приеха в Светая светих на евродесницата – Европейската народна партия.
Така открихме циничната истина на новото време: не само парите, но и мръсното минало не мирише, ако навреме обърнеш съветските рубли в американски долари.
На третата година от управлението на Бойко Борисов осъзнах, че кадровата политика на премиера следва каноните на мутренските групировки, където цари желязно правило – колкото си по-оцапан с кръв, толкова си по-ценен за мафията, колкото си по-омърсен, толкова си по-верен на боса. Ето защо премиерът се обгради с тези хора:
Президент – комсомолски секретар в Пиринския край
Издигайки Росен Плевнелиев за президент, премиерът вярваше, че простият народ ще избере и магаре, ако за него гарантира иконата Бойко Борисов. Така и стана. Човекът на СИК може да е необразован и даже прост, но познава психологията на тълпата, подчиняваща се на първични инстинкти, а не на здравия разум.
Силата на диктаторите е в дълбокото познаване на примитивното съзнание, търсещо опора във фалшиви кумири и отричащо рационалното. По тази сбъркана логика Плевнелиев е не баща на нацията, а слуга на Борисов, топлещ президентския стол само за един мандат, след който в него ще седне умореният от рязане на ленти министър-председател. За синекурния пост на „Дондуков“ 2 едва ли можеше да се намери по-зависим от миналото си човек.
Колко всъщност е зависим той, виждаме от отговора на президента на едно нахално писмо. Авторът му е моя милост, позволила си да запита: „Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, моля да ми отговорите дали сте били щатен или нещатен комсомолски секретар в Пиринския край преди 1989 година?“
Вместо да използва недвусмислените ДА или НЕ, президентът малодушно избяга от истината за младежкото си минало и отказа да отговори с това позорно оправдание: интересът към биографията му не е информация за обществено ползване, а съкровени лични данни.
Е, как да не лансираш за президент толкова зависима, толкова страхлива и толкова послушна персона?
Шеф на НС - партийната секретарка на Плевен
Издигайки невзрачната юристка от Плевен за шеф на парламента, Борисов унизи законодателния орган на държавата, но извиси собствената си персона. На фона на фанатичната партийна секретарка на Общинския народен съвет, обикаляща заводи и ТКЗС-та, за да сее комунистическото верую, мутренското минало на премиера даже е симпатично.
Припомня ли, че Цачева кацна в София след срамното разкритие, че като щатен юрист на кмета Зеленогорски адвокатства на съдещи общината фирми, нещата загрубяват.
Само този факт бе достатъчен да блокира избора й за председател на Народното събрание, но СДС и ДСБ замълчаха - дали заради гузно минало, дали заради десните ценности.
Година по-късно Иван Костов ходатайства за ГЕРБ в Европейската народна партия. И по ирония на съдбата възпитаникът на Авиационната школа в Кременчук (прикритие на КГБ), стана гарант за членството в ЕНП на милиционера Бойко Борисов.
Понеже е чистосърдечна, Цачева си призна за партийното секретарство и от трибуната на парламента изрече сакрални слова: „Ако на 20 години не си бил член на БКП, нямаш сърце, ако след 20 години си още в БКП – вие си знаете”.
Всъщност въпросната фраза гласи: “Ако на 20 години не си комунист, нямаш сърце, ако след 20 години все още си комунист, значи нямаш мозък”.
Но на Цецка всичко е простено, защото й прости Главният.
Куриер в Седмо управление на ДС - вицепремиер
Ако Цецка Цачева е женският образ на апаратната посредственост, Цветан Цветанов е хищник в партийната джунгла. Архитектът на ГЕРБ държи юздите на партията и думата му е решаваща при всеки кадрови въпрос.
Лансирайки го за кадровик на ГЕРБ, Борисов знаеше за шестте му апартамента, купени на безбожно занижени цени, от частна фирма, спечелила милиони от нагласени поръчки на Столична община, когато заместник-кмет е Цветан Цветанов.
Каква по-силна зависимост от тази – да държиш в ръцете си своя заместник с имотни афери, неясни трудови доходи и съмнителни воаяжи в чужбина, платени от чужди фирми и фондации.
Добавим ли стажа му в Седмо управление на ДС - като постови, куриер, разносвач на пици и писма, картинката е отвратително ясна: вътрешният министър е най-удобният полицай в ГЕРБ, безкрайно лоялен на лидера заради срамното си минало.
За да е сигурен, че ключът за миналото на герберските кадри е в сигурни ръце, премиерът даде втори мандат на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Който прекрои досието на вътрешния министър и го обяви за „чист“.
Ако някой е забравил, да припомня: това е комунистическият полковник Костадинов - завършил Школата на МВР преди 1989 г., последният милиционерски началник на град Толбухин, амбулантен търговец на турски стоки, провален приватизатор на Добрич и напорист депутат от БСП в 40-то Народно събрание, ратуващ за тотална декомунизация и лустрация на служителите в ДС.
Казаното за Цветан Цветанов звучи перверзно, но нима целият преход не е перверзен сън, който все още не свършва?
Външен министър – комсомолски секретар и син на ДС
За Николай Младенов е изговорено толкова много, че всяка нова дума е досадно повторение на вече известното. Последният комсомолски секретар на номенклатурната Английска гимназия мрази да говори за миналото си и сърдито отвръща на всеки опит за възкресяването му. Още по-гневен става, ако запитате за родния му баща – подполковник в Първо главно управление на ДС, обиколил света като радист и шифровчик, изучил сина си в елитни колежи и университети с валутата на комунистическите служби.
Тъй като е кристално чист продукт на старата система, Младенов страстно се вкопчи в демокрацията и стана неин трубадур у нас и по света. Дали оглавява софийския офис на „Отворено общество“, клон на Световната банка или мисия на Американския републикански институт в Ирак, това е без значение за храненика на ДКМС и ДС. Важното е да е овластен, да е със силните на деня и държи в ръцете си съдбите на другите.
Защо им е толкова важна властта на диктатора и фаворитите му? Защо всички те са готови на всяка мерзост, за да бъдат винаги на върха и никога долу?
-------------------
Може и да греша, но отговорът го дава Ейбрахам Линкълн (1809 - 1865), 16-ият президент на САЩ:
„В недалеко бъдеще ще настъпи прелом, който ме безпокои и ме кара да треперя за съдбата на моята страна. Преходът към власт на корпорациите неизбежно повлича със себе си продажност и разложение във висшите органи на държавата. За да утвърди своето владичество, капиталът играе с най-тъмните инстинкти на масата и така националните богатства се съсредоточават в ръцете на избрани. Тогава настъпва краят на републиката“.
Анализирай това
За да е сигурен, че ключът за миналото на герберските кадри е в сигурни ръце, премиерът даде втори мандат на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Който прекрои досието на вътрешния министър и го обяви за „чист“.
