Македонската пирова победа на Плевнелиев и Младенов

Автор: Велизар Енчев

Когато преди година писах, че комсомолец, милиционер и партийна секретарка обладаха България, имах предвид семплите персони на президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов и парламентарната шефка Цецка Цачева, успешно мутирали от червена номенклатура в капиталистическа. Тогава пропуснах външния министър Николай Младенов – последният комсомолски секретар на софийската английска гимназия, прозрял истината за неизбежното комунистическо бъдеще година преди неговия крах.

Тези дни Младенов напомни за себе си и доказа проверената истина, че няма бивши комсомолски секретари.
Който е размахвал юмрук срещу световния империализъм, громил е враговете на пролетариата и сплотявал младежките редици под знамето на ДКМС, той е проверен боец за всяка кауза - даже и за национализма, доскоро хулен от президента и външния министър като последното убежище на комунизма.

Но това е животът – времената се менят и ние с тях. Довчера си бил комунист, днес си глобалист, а утре се събуждаш като националист. Всеки има право на своята еволюция, даже и да се откаже от баща си заради кариера в затвореното за комунисти СДС и „Отворено общество“. 

Да, няма никаква грешка. Комсомолските секретари Николай Младенов и Росен Плевнелиев се преродиха в убедени националисти, готови и глави да режат за българската кауза в Македония. Като разкаяли се блудни синове, двамата преоткриха семейните си корени и припознаха национализма на бащите си.
Плевнелиев-баща - завеждащ отдел в Окръжния комитет на БКП в Благоевград, пропагандист срещу македонизма и пантюркизма в Пиринския край. Младенов-баща – подполковник в Първо главно управление на ДС, известно и с шпионажа си срещу Социалистическа федеративна република Югославия. 

„България ще блокира Македония в процеса на интеграция в ЕС, ако Еврокомисията не упражни натиск върху Скопие за добросъседските отношения. Не можем да дадем евросертификат на управляващите в Скопие, които систематично налагат идеология на омраза към България“, заяви българският президент при срещата си с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле.
Не, президентът не е подменен. Това е същият Плевнелиев, който преди половин година безрезервно подкрепяше членството на Република Македония в ЕС, без да поставя и едно условие пред македонистите в Скопие. 

А сега да видим дали пък външният министър не е подменен с негов двойник-националист. Преди месец Младенов изпрати остро писмо до скопския си колега Никола Попоски, поставящо три условия за македонското еврочленство.
Първото е подписване на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изработено според най-високите европейски стандарти и основаващо се на декларацията, подписана през 1999 г. от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски.

Второто условие е изграждане на необходимата инфраструктура за засилено сътрудничество, както и създаване на съвместни работни групи за подобряване на отношенията в ключови области. На трето място се предлага формиране на съвет на високо равнище под формата на ежегодни междуправителствени срещи.

Нека сме обективни и уважаваме фактите, каквито и да са те, които и да са техните автори. Макар и закъсняла, новата македонска политика на Плевнелиев и Младенов е правилна.
Но това е само първата крачка. Важното е втората да е във вярната посока, която обаче съвсем не е българо-македонската декларация от 1999 г. Тогава този документ бе пробив в македонистката крепост. Но в него има опасна уловка, обслужваща македонизма, защото по същество декларацията признава македонския език.

Ето как изглежда неизгодното за България изречение в края на декларацията: „...Подписана в София на 22 февруари 1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни - български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила“.

Следвайки логиката на декларацията от 1999 г., всеки нов документ за нормализиране на българо-македонските отношения задължително минава през българското признание на сърбизирания западнобългарски диалект, обявен от югославските комунисти през 1946 г. за самостоятелен македонски език.
Ако България е решила да следва гръцката политика към Република Македония, изключваща всякакъв компромис с името на държавата, тя трябва да постави три нови условия пред Скопие:  

Първо, официално признаване от македонска страна, че т.нар. македонски език е диалект на българския. Второ, признание на държавно ниво, че т.нар. македонска нация е творение на Коминтерна и Съюза на югославските комунисти през 30-те и 40-те години на XX век. Трето, като следствие от първите две условия, Скопие трябва да декларира, че т.нар. македонска история е неразделна част от българската история.

Само след изпълнение на тези три условия от скопското правителство, при това ратифицирани от македонския парламент, България може да вдигне бариерата пред влизането на Македония в Европейския съюз.
По своята същност нашият македонски проблем е идентичен с молдовския въпрос на Румъния. По тази причина преди три седмици Букурещ подкрепи българо-гръцката позиция за членството на Македония в ЕС. Така се създаде новата балканска ос „София-Атина-Букурещ“, изискваща от Скопие прекратяване както на антибългарската и антигръцката кампания, така и на присвояването на българската и гръцката история.

Че в поставените от Младенов условия към Скопие има опасни за нас подводни камъни, се видя и от светкавичната реакция на Скопие. На 4 декември македонският външен министър изпрати отговор на писмото на Николай Младенов, с което приема българското предложение за договор за добросъседски отношения и сътрудничество.

„Оставаме решени да градим общо европейско бъдеще, основаващо се на европейските принципи и ценности и с уважение към взаимно чувствителните въпроси. Всички открити въпроси и различия ще успеем да преодолеем с уважение и доверие, както и със зачитане на европейските ценности, на демократичните начала и човешките права”, пише в писмото на Попоски до Младенов.

Ако вярваме на написаното от Попоски, очевидно и той е сменен с друга персона, нямаща нищо общо с войнстващия македонизъм, отричащ всичко българско в езика и историята на македонците край Вардар.
Уви, Попоски си е старият македонист, умело играещ ролята на заспала лисица, само и само да получи българското съгласие за членство в ЕС. А декларацията от 1999 г. е онова вълшебно килимче, което ще отведе македониста в Брюксел. Самото му име е доказателство за лицемерие.

Приетата през 50-те години на миналия век именна система на Република Македония наложи изхвърляне на буквата „В“, за да демонстрира скъсване с българските корени на новородените македонци. Затова, видите ли македонски политик с подобна осакатена фамилия, той е от заклето сърбокомунистическо семейство и с него е невъзможен честен диалог.
Как сега ще реагират президентът и външният министър? Ще изпаднат ли в комсомолски възторг от великата си дипломатическа победа срещу Македония или трезво ще видят плюсовете и минусите на коварната македонска добронамереност?
Македонският триумф на Плевнелиев и Младенов може да се окаже пирова победа.

Пуснем ли Македония в ЕС, само с празнотото обещание, че спира антибългарската кампания, без изрично да признае българския характер на езика, нацията и историята си, след влизането в ЕС тя легално ще македонизира Пиринския край.
И за да е пълно унижението ни, в Брюксел и Страсбург ще превеждат на еврокомисарите и евродепутатите на сърбизирания западнобългарски диалект, а в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще открием катедра „Македонски език“, за да подготвяме преводачи за Европейския парламент и Европейската комисия.
Какво наказание ни стовари преходът – комсомолски секретари да командват държавата.


Анализирай това
По своята същност нашият македонски проблем е идентичен с молдовския въпрос на Румъния. По тази причина преди три седмици Букурещ подкрепи българо-гръцката позиция за членството на Македония в ЕС. Така се създаде новата балканска ос „София-Атина-Букурещ“, изискваща от Скопие прекратяване както на антибългарската и антигръцката кампания, така и на присвояването на българската и гръцката история.



В категории: Анализи , Горещи новини