„Лято, слънце, разхождаш се по обновения мост, стигаш до края му, качваш се на елегантен катамаран, прекосяваш за минути залива,
Автор: Яна Славянска
слизаш на остров „Света Анастасия”, сядаш в ресторанта „100 години назад”, поръчваш си разхладителна напитка и миди по стара бургаска рецепта“...
Представите за това светло бъдеще, дами и господа, тези дни разпространиха от пресцентъра на Община Бургас по повод информацията, че на 11 януари ще бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител, който да достави на местната администрация пътнически кораб, за обслужване на круизите до остров „Света Анастасия“.
По-възрастните бургазлии и тези на средна възраст с умиление си спомнят, че допреди демокрацията да се разпростре над морската шир, до малкия остров, отдалечен само на 6,5 км от Бургас, непрекъснато сновеше, натоварено с туристи, морското корито „Теохар Бакърджиев“ (носещо името на избягалия от острова затворник, въдворен за комунистическа дейност в зандана, възстановен насред морето след атентата в църквата „Св. Неделя“, б. а.).
Та сега общината се кани да възроди отново тази атракция. Което, разбира се, е повече от похвално. Смущаващи в случая обаче са съмнително подробните изисквания към пасажерския плавателен съд, който ще осъществява връзката между града и острова.
От разпространеното прессъобщение става ясно, че бургаската администрация е избрала за случая (сякаш си го е избирала от автосалон) „двукорпусен модел, тип „катамаран” – с цяла непрекъсната водонепроницаема палуба, свързваща двата корпуса“. И то не какъв да е, а такъв, че пътниковместимостта в него да е точно 75 души, включително екипажа. Освен това, той „трябва да е с дължина до 18 метра и с ширина до 7 метра. Главните му двигатели трябва да са два турбонадувни морски дизела“. А вътрешното му обзавеждане да е пригодено за обслужване на пасажери с увреждания.
Тук общинските пиари са проявили лека небрежност, като са пропуснали да уточнят и точно в какъв цвят ще бъде тапицерията в салона на катамарана, ама нейсе. И останалата подробно детайлизирана конкретика е достатъчна, за да наведе неизбежно и най-непредубедения човек на мисълта, че и съответното корабче вече е избрано кое ще е. Щото, представете си, че на палубата на съда, предложен от някой случаен кандидат, може да се качат примерно 76 човека, то той директно изпада от борда. Пардон, от конкурса за обществена поръчка.
Иначе кметът Димитър Николов сърдечно оповестява: „Каня всички производители на плавателни средства да участват в конкурса“.
Абе те ще участват, ама кой ли ще спечели...
В крайна сметка за бургазлии ще остане удовлетворението, че градът им ще е единственият в най-новата история на България, който ще закупи и ще притежава свой собствен кораб. Макар че не може да се каже, че катамаранът е нещо, което е здраво стъпило на земята, то тази собственост поне ще е на доста по-твърда почва, отколкото предприемаческата идея на старозагорската община да си купи... парцел на Луната.
