Ще осветли ли промяната на Закона за досиетата и имената на БСП агентите?
12 Януари 2013, Събота
Румен Петков и Ангел Найденов панически бранят своите агенти в цивилното и военното разузнаване
Автор: Велизар Енчев
Освен че е разградена държава, в която няма нито закони, нито вътрешен ред и сигурност, България все повече се изражда в политическа лудница. Нима не е лудница страна, където почти всяка година, в навечерието на Коледа, управляващи и опозиция се хващат за гушите по една абсурдна тема – досиетата. Изглежда през декември депутатите изпадат в коледна треска, известна на Запад като синдрома на коледното полудяване.
Самият Закон за досиетата, написан от БСП, бе набързо приет в НС на 19 декември 2006 г. Пак през декември - на 10 декември 2010, ГЕРБ го обнови, а на Коледа 2011 г. герберите отново изпаднаха в ченгесарска истерия, започвайка кампания за отзоваване на посланиците ченгета.
Подвластни на лудостта си, ГЕРБ размахаха досиетата и тази Коледа. На 18 декември ГЕРБ и Синята коалиция редактираха чл. 12 в Закона за досиетата, забраняващ да се отварят досиетата на номенклатурата в Националната разузнавателна служба и военното разузнаване, преименувано с безличното име „Военна информация“.
Може би вносителите на поправката имаха своите основания, тъй като през 2006 г. чл. 12 бе резервиран само за лоялните на Станишев разузнавачи, както и за приятелите на шефовете на двете служби - ген. Студенков и ген. Киров. За да опазят протежетата си от ударите на закона, за една нощ те бяха произведени в началници, а след това–командировани навън, за да се заметат следите от това престъпление по служба.
По същество НС отмени чл.12, според който „не подлежат на проверка за принадлежност към бившите тайни служби министри, депутати, посланици и кметове, ако след 16 юли 1991 г. са заемали длъжност началник на отдел или на сектор в НРС и "Военна информация“.
Вместо да си посипят главата с пепел заради сътворения от тях Закон за досиетата, червените депутати скочиха като ужилени. Заместник-председателят на ПГ на БСП Ангел Найденов предупреди, че поправката ще засегне над 1000 души.
"ГЕРБ са напът да извършат престъпление, защото част от тези хора работят в рискови страни и ако не бъде наложено вето, ще се извърши предателство спрямо тях", коментираха Найденов и Петков и час по-късно бяха приети от президента.
Три дни по-рано Плевнелиев отказа да разговаря с пенсионерите, искащи да наложи вето на текстовете за мизерните пенсии в бюджета за 2013 г. Но на 19 декември президентът уважи само искането на червените и дори ги почерпи с кафе. При това изслуша с внимание воплите на Найденов и Петков, които сърцераздирателно го молеха да наложи вето на поправките, отварящи досиетата на бесепарските ченгета.
Какви наглеци! Именно Петков и Найденов предадоха на публичен линч редови разузнавачи в Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Близкия изток с червения закон за досиетата, а сега искат да спасят кожата на тузарите в НРС и ВИ.
Тук говоря за каймака в двете служби, изпратен зад граница още при Студенков и Киров, благодарение на чл. 12, резервиран за кадрите на БСП.
Точно преди година, когато столетницата пак виеше на умряло заради отзованите от Николай Младенов посланици агенти коментирах, че лицемерието на БСП няма граници.
След като опозориха десетки офицери и издадоха на съседите нашите агенти там, социалистите леят крокодилски сълзи за кариерата на своите хора в МВнР. При това шеф на Комисията по досиетата е милиционерският полковник Евтим Костадинов - крупен приватизатор, червен депутат от Добрич и член на Висшия съвет на БСП.
По този казус Румен Петков и Ангел Найденов са за психиатър. Не е нормално да си автор на закон за лустрацията, а да клеймиш тези, които го прилагат, след което истерично молиш президента да пощади от уволнение само червените агенти. Другите шпиони с пагони – кучета ги яли.
Затова през 2011 г. написах писма до НРС и ВИ, в които поставих този въпрос: „Вярно ли е, че заради безразборното отваряне на досиетата при неизяснени обстоятелства загинаха наши агенти в Турция и Македония, а в скопски затвор лежи сътрудник на българското разузнаване, разкрит от македонското контраразузнаване заради осветяването на водещия го офицер от НРС?“
До момента нямам отговор. И няма да има. Защото признаването на позорния факт ще е обвинение за писалите Закона за досиетата, които посякоха разузнавачите на Балканите, за да прехвърлят върху тях греховете на политбюровската върхушка, ръководела тайните служби до 1989 г.
Смешният плач на БСП за техните агенти преследва и друга цел.
При разговора с Плевнелиев е настоявано не само да се запази чл. 12, но да не се пипа и чл. 32, ал.2, където четем: “Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице”.
Търсейки истината за двойните стандарти на тайните служби при отварянето на досиетата, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, на 18 март 2011 г. попитах директорите на НРС и „Военна информация“: „Моля да отговорите по кои критерии прилагате чл. 32, ал.2 от Закона за досиетата?“
На 23 март с.г. НРС ми отговори така: „До този момент службата не се е възползвала от възможността, дадена й от чл. 32, да защити определени документи или лица български граждани от обявяване“.
Седмица по-късно получих и отговора на военното разузнаване: „...Нееднократно сме изготвяли мотивирани становища по реда на чл.32, ал.2, но до настоящия момент Комисията е обявявала имената на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности...“
Уважаеми читателю, сега разбираш ли защо БСП е толкова загрижена от промяната на чл. 12 от Закона за досиетата?
Нека се върна към началото на публикацията и припомня чл. 12 от Закона за досиетата, който указва: „Не подлежат на проверка за принадлежност към бившите тайни служби министри, депутати, посланици и кметове, ако след 16 юли 1991 г. са заемали длъжност началник на отдел или на сектор в НРС и "Военна информация“.
Тук истината боде в очите: член 12 е скроен по мярката на НРС и военното разузнаване, като им позволява сами да засекретяват досиетата на своите офицери и агенти преди 1989 г., назначавайки ги за началници на отдели и сектори, без изобщо да искат разрешение за това от Комисията по досиетата.
Докато чл. 32 е изцяло във властта на комисията, която не е уважила нито едно искане на „Военна информация“. Последното прави чест на военното разузнаване, което поне се е опитвало да опази ценните за държавата агенти от палачите на Костадинов. Докато НРС хвърля в кладата всичките си разузнавачи, само и само да заслужи благоволението на новите си господари.
Ето защо НРС нито веднъж не е поискала от Комисията по досиетата да приложи чл. 32 към свои служители. Много по-лесно е да укриеш агентите на БСП, като ги преназначиш на висока длъжност в НРС и така попаднат под закрилата на чл. 12, вместо да молиш за това Евтим Костадинов.
Друг е въпросът дали НРС не трябва да бъде закрита, след като не може да посочи нито един офицер, рискувал живота си във важна държавна мисия, налагаща той да бъде изваден от опозоряващите списъци на Костадинов.
А това изобщо не е така и то се вижда от успешните операции на службата преди 1989 г. - вербуването на част от бъдещия македонски политически елит от ПГУ-ДС, създаването на пробългарски партии и движения в Република Македония и Сърбия след падането на Берлинската стена, изнасянето на Паисиевата история от Хилендарския манастир, активната разузнавателна дейност в Турция и Албания.
От 18 декември 2012 г. чл. 12 отпадна от Закона за досиетата и БСП изпадна в паника. Защото сега ще лъснат имената на нейните шпиони, които изнасяха с чували парите на държавните фирми и приватизираха на килограм задграничните дружества на България, създадени по Указ 56 преди 1989 г.
Разузнаването е като всяка друга държавна структура, в която има всякакви хора – почтени и непочтени, всеотдайни и пресметливи, герои и негодници. И нормално ли е заради негодниците, които след 1989-а осребриха заеманите позиции в ДС и се преродиха в крупни бизнесмени, да се отрича направеното за България от почтените служители на балканското разузнаване?
Защо ли обаче задавам наивни въпроси, след като зная отговора. А той е един и звучи като присъда: държава, която напълно съзнателно и целенасочено разбива тайните си служби, очевидно е на доизживяване.
Анализирай това
От 18 декември 2012 г. чл. 12 отпадна от Закона за досиетата и БСП изпадна в паника. Защото сега ще лъснат имената на нейните шпиони, които изнасяха с чували парите на държавните фирми и приватизираха на килограм задграничните дружества на България, създадени по Указ 56 преди 1989 г.
