Отдавна се спори на кого е посветил Христо Ботев своето стихотворение „До моето първо либе“
Автор: Йордан Нецов
Отдавна се спори на кого е посветил Христо Ботев своето стихотворение „До моето първо либе“. Някои смятат, че това е М. И. Карловчанката – Мария (Минка) Иванова Пулиева, други, замесват името на Парашкева Ив. Шушолова. Истината обаче е друга.
Известно е, че като 14-15-годишен младеж Ботев е изпратен от баща си даскал Ботьо Петков в Одеса, където е записан като слушател във ІІ-ра Одеска гимназия. По-късно той става студент там.
Проф. Пьотр Григорович го препоръчва за частен учител на малкия Адам Рудзиевски от семейството на пани Ядвига – полски емигранти, преселили се в Русия след неуспешното въстание, избухнало във Варшава през 1865 г. Пани Ядвига имала и дъщеря – Евелина, която била на годините на Ботев. И впоследствие между българина и нея пламнала „голямата любов“.
Една нощ в края на 1866 г. и началото на 1867 г. руската полиция подушила, че на ул. „Садовая“ № 8 във вилата на полските емигранти се чете нелегална литература и е извършен обиск. При него са намерени няколко броя от седмичника „Колоколь“, издаван от Херцен пър-воначално в Лондон, а по-късно – в Женева.
Квартирант на този адрес бил и Христо Ботев – частният даскал на Адамчик. Той смело се представил на руските полицаи, след като Ядвига го известила за проверката, и заявил, че въпросната литература е негова.
Тогава един от жандармите се обърнал към българина и му заявил: „Ето какво, господин учителю, давам ви срок от 48 часа да напуснете пределите на Русия, ведно с останалите полски емигранти“.
Майката на неговата любима, както и самата тя, полагат настойчиви усилия, за да уговорят Ботев да тръгне с тях и стане член на семейството им.
Преди да бъдат интернирани от Варшава, пан Рудзиевски бил превел пари в Париж и Лондон. Поляците били готови да го издържат с тях да учи било в Сорбоната, било в Кембридж, да си се люби с Евелина и да си врътка синджирчето, скъсвайки завинаги с българската действителност.
Големият българин обаче отпъжда птичето с този невероятен късмет, кацнало на рамото му, и отговаря непреклонен: „Отечеството страдално измъчено ме вика“. А когато разхождайки се по черноморския бряг край пристана на Одеса, любимата му Ева декламира вдъхновено стихотворението на Адам Мицкевич „Плувец“, той й отвръща с „Остави таз песен любовна...“, създавайки прочутото си стихотворение „До моето първо либе“.
След което се впуска във водовъртежа на революционната борба, за да остави „бели си кости по скали и орляци“ – без гроб, но на скъпата му родна земя.
Патриотичен календар (12-17 януари)
12 януари 1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд І, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България
13 януари 1851 г. — Роден е българският революционер Тодор Каблешков
13 януари 1878 г. — Роден е Пейо Яворов
13 януари 1915 г. — Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов
14 януари 1928 г. — От раните си умира Мара Бунева, която ден по-рано разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите
14 януари 1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
17 януари 1765 г. — Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир
