Борисов, Путин и Обама избират новия български патриарх

Автор: Велизар Енчев

Каквато държавата, такава и църквата. Това е мотото на проведените на 24 февруари епархийски избори за делегати на Патриаршеския църковен събор, който ще избере новия български патриарх.

Най-голяма бе интригата в Софийската епархия, където коли и беси и.д. патриархът – варненският митрополит Кирил. Опитът на варненския бос да наложи свои хора се провали, след като при първото гласуване отпаднаха писателят Антон Дончев, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и професор Аксиния Джурова.

Вместо тях софийското събрание предпочете декана на Богословския факултет професор Александър Омарчевски, преподавателя доц. Иван Петев, филолога от Софийския университет „Св.Климент Охридски“ проф. Климентина Иванова и адвоката на Светия синод Мария Кьосева. Запознати с делата на църквата смятат, че това е удар по патриаршеските амбиции на Кирил,  изпаднал в положението на генерал без армия.

Впрочем толкова ли е съдбоносен за БПЦ изборът на патриарх? На този въпрос великотърновският митрополит Григорий отговаря така: "За разлика от Руската православна църква, където патриархът действително е ръководещ, у нас той е част от Светия синод. А в Синода решенията се вземат от всички митрополити, след което са задължителни и за патриарха. Така че от горкия няма какво да искаме. Той просто е пръв между равните и нищо друго“.

Ако във вътрешен план главата на Православната църква наистина е пръв между равните, в международен план той е фактор, който влияе върху отношенията на БПЦ със световните верски централи - на първо място с Москва и Ватикана.
Докато в Москва се надяват мястото на Максим да заеме близък на Руската православна църква, на Запад очакванията са други. За разлика от руския патриарх Кирил, папа Бенедикт XVI ще се радва, ако патриарх ни стане духовник, подкрепящ екуменизма - движение, ратуващо за обединение на християнските църкви.

Произхождащо от недрата на католическата църква, силно повлияно от протестантството, движението има своя влиятелна организация в лицето на Световния съвет на църквите (ССЦ), създаден през 1948 г. Българската и руската православна църкви влязоха в Световния съвет на църквите през 1961 г., но в средата на 1998 г. БПЦ напусна ССЦ.

Причина за българския бойкот бе вихрещият се тогава разкол в БПЦ, подклаждан от привърженици на екуменизма. Искащите оттеглянето на Максим се обявиха за емисари на екуменизма, което провокира контраобвинението, че враговете на патриарха прокарват интересите на католици и протестанти, опитващи се да изтласкат православието в бившите комунистически страни.
Официално изтъквана причина за православното подозрение към екуменизма е воденият от него курс към ръкополагане на жени за свещеници и толерирането на сексуалните малцинства и сектите. Скритата причина е страхът на православните водачи от влиянието на богатата Римокатолическа църква, оказала се един от главните фактори за краха на СССР.

Както полският папа срина комунизма, така днес Ватикана подкопава православието, предупреждават ортодоксални теолози. И донякъде са прави, защото в глобализирания свят границите имат все по-малко значение и конкуренцията за душите на верниците е наистина ожесточена.
Отделям специално внимание на екуменизма, защото това е една от разделителните линии при избора на патриарх. Дали поради географията на работните си места, дали по дълбоко  убеждение, двама митрополити са привърженици на екуменизма – Симеон–водещ Западно- и Средноевропейската епархия, и Йосиф – Американски и Австралийски митрополит.

Симеон отдавна боледува и напоследък не участва в заседанията на Светия синод. Затова пък Йосиф използва празниците и отправи многозначително послание. Като уточни, че не е кандидат за патриарх, в Новогодишния си молебен той пожела това: „Ако патриарх Евтимий бе исихаст, ако дядо Кирил бе академик, ако дядо Максим бе аскет, новият патриарх трябва да е анализатор".

След като декларира, че не е кандидат за патриарх заради досието си, вероятно Йосиф не лобира за себе си. Със сигурност не визира и Симеон, също оказал се в списъка на ДС. Кого тогава има предвид задокеанският митрополит?  
Преди да отговорим на интригуващия кадрови въпрос, нека разчетем другото послание на владиката: „Сред управляващите ни слушаме и виждаме хора, на които не вярваме, защото не милеят за бъдещето на българина и гледат с пренебрежение на просвещението и духовността…“

На фона на отблъскващите служби за освещаване на банкови офиси през 90-те, когато попове прегъваха гръб пред костюмирани мутри, критичните думи на Йосиф са жива ерес,  достойна за уважение.
В тези слова обаче има и спорно послание. Поставяйки просвещението до духовността, той дискретно ратува за задължително изучаване на „Вероучение“ в българското училище, за което настояват Светият синод и Главното мюфтийство.

Не е ясно дали БПЦ го съзнава, но това ще узакони легалното нахлуване на исляма в образователната система. И ще е обичайна гледка в светско училище да се разхождат имами, промиващи мозъците на децата в смесените райони, където и без това младите ударно се ислямизират.
Новият патриарх трябва да е с ясна позиция и по този въпрос, който за балканските условия е не само църковен, даже бих казал, че изобщо не е църковен.

Пожелали анонимност източници в БПЦ твърдят: след отварянето на църковните досиета, в Светия синод се оформило ядро от дълбоко обидени от този акт. То се оглавява от варненския митрополит и затова той се наложи като временен наместник и и.д. софийски митрополит. Но тъй като избраните делегати от София не симпатизират на варненския отец, шансовете му за патриаршеска корона са под въпрос.

Във външен план варненският митрополит е желан от Руската патриаршия, докато близкият на правителството Николай се смята за скритото оръжие на Запада. Последното звучи абсурдно, защото Николай е известен като фанатик и църковен догматик, осъждащ западната култура. А може би Николай е живо въплъщение на двуликия римски бог Янус? Поради което анатемосва Мадона, но се вози в безбожно скъпи мерцедеси, а швейцарски ролекс краси митрополитската му китка.

До момента никой не иска ревизия на Устава на БПЦ, поставящ възрастова бариера за патриарх, която 43-годишният Николай не може да прескочи. При това положение изборът ще е между трима митрополити, като единствената  сигурна кандидатура е на Кирил. Преди две години варненският митрополит стана любимец на властта, след като сравни премиерстването на Борисов с великото дело на княз Борис I – покръстителя на българите.
Но герберите охладняха към Кирил и вече имат нов фаворит. В Светия синод под сурдинка се мълви, че при визитата си в САЩ Бойко Борисов имал дискретна среща с митрополит Йосиф, на която изразил желанието си той да участва в състезанието за патриарх.

Мълви се, че американците лобирали за Йосиф, сочейки го като най-приемливия български духовен глава, който ще ратува за духовното ни приобщаване към Запада и отдалечаването ни от Русия. Това обяснява митрополитската активност и критичните му слова, харесани не само от изгубилите от прехода миряни, но и от редовите свещеници, едва преживяващи със заплата от 200 лева.
В църквата цари мнението, че достойни патриаршески кандидатури са ловешкият митрополит Гавраил, великотърновският Григорий и русенският Неофит. Но поради нерешителността на Гавраил, прекалената скромност на Григорий и боледуването на Неофит, засега те не демонстрират влечение към патриаршеското було.

След като Николай Пловдивски отпадна от състезанието, а Кирил Варненски е с отслабени позиции, Неофит Русенски се налага като компромисна фигура. Въпросът е дали русенското лоби е достатъчно силно, за да елиминира подкрепяния от новия Голям брат Йосиф Американски.

Каквото и да е решението на патриаршеския конгрес на 24 февруари, май е сигурно едно - и главата на Православната църква ще е част от номенклатурния елит, избиран от народа, но управляван от наши и външни господари.
И ще е по-честно към клира и миряните българският патриарх да бъде посочен от Борисов, Путин и Обама. Място на избора – край остров Малта, на руски или американски крайцер. Както се случи преди 24 години.    


Анализирай това
Пожелали анонимност източници в БПЦ твърдят: след отварянето на църковните досиета, в Светия синод се оформило ядро от дълбоко обидени от този акт. То се оглавява от варненския митрополит. Но тъй като избраните делегати от София не му симпатизират, шансовете му за патриаршеска корона са под въпрос.



В категории: Анализи , Горещи новини