Бургас, който през 2010 г. бе обявен за „най-добър град за живеене“, вече здраво е сериозно амбициран да стане и културна столица на Европа през 2019 г.
Автор: Диана Славчева
Не че това е кой знае колко голяма работа. И тази инициатива за изминалото почти тридесетилетие от създаването си успя да девалвира, след като през 2005 г. заради разширяването на Евросъюза бе решено Старият континент вече да има не една, а цели две културни столици всяка година – в една стара и в една нова държава членка.
Както е тръгнало, в обозримо бъдеще може и още повече да се масовизира, докато накрая ще вземе да остане избора на една-две... некултурни столици. Но не за това ни е думата.
Оспорваната надпревара за домакинството през 2019 г., когато идва нашият ред да излъчим културен град, заедно с Италия, като представител на ветераните от ЕС, вече е в напреднала фаза. Все още не може да се каже накъде ще наклонят везните. Освен Бургас, другите наши кандидати са Русе, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Варна, София, Благоевград и Кюстендил – едва ли не всеки по-голям български град претендира да се превърне в европейска столица на културата след 6 лета.
Недоумение обаче буди подготовката на Бургас в това отношение. В общинската администрация добре си дават сметка, че за да спечели, градът „трябва да изпълни редица изисквания и да отговори на строгите правила на ЕС за избора“. Това заяви още през 2008 г. неговият зам.-кмет по културата Йорданка Ананиева.
В най-общи линии условията да завоюва престижната титла изискват програмата на града-кандидат да открои богатството и културното многообразие на Европа и да се подчертаят „общите аспекти“ на европейските култури. Като в случая с домакинството на България и Италия ще се търсят допирните точки в програмните предложения на избрания български и италиански град. Казано иначе – ще спечели този, който успее да установи връзки и замисли общи действия с някой кандидат от Ботуша. Вече се знае например, че с най-големи шансове на Апенините са Равена и Перуджа.
Но в Бургас, напук на всякаква логика, са обърнали гръб не само на италианците, ами на цяла Европа и са се втренчили към Босфора, зад Океана и във всяка друга география на света, която не е европейска. В началото на тази седмица, ни в в клин, ни в ръкав, в подкрепа на кандидатурата на морския град за европейска културна столица бе проведен... фестивал на филмите от Близкия изток и Северна Африка! Така нареченият MENAR Film Festival (тук много обичат да кичат различните форуми с названия на английски – зер, така изглеждаме по-цивилизовани, някак си „по французки“.
Такъв е примерът и с прословутия дух на Бургас, зовящ се Spirit of Burgas, или на чист български – „Спирита“!), както поясняват организаторите, радващи се на съдействието на Община Бургас, имал за цел да покаже „културата и традициите на един недотам познат регион, както и да даде възможност на публиката да направи крачка по посока на толерантността и разбирането на различното“.
А защо й е на публиката да прави такава крачка, казва ли ти някой?! Нали изискването за културна столица, както споменахме вече, е да се търсят всъщност „общите аспекти“ на европейските култури и техните допирни точки! Дето се вика „Нерде Ямбол, нерде Стамбул“!
Пък като стана дума за Стамбул, как да подминем със затваряне на очите това, че в рамките на същия филм фест, където между другото бе прожектиран и турският филм „Роден дом“, като съпътстваща проява бе открита фотоизложбата „Турция през нашите очи“ с двадесетина снимки, „които разказват за ежедневието и културните забележителности“ на нашата съседка. Пак под егидата на „Бургас – Европейска столица на културата 2019“. Вярно Истанбул се дореди до честта да е културна столица на Стария континент преди две години, но това не значи, че като правим метани към Босфора, ще ни огрее изгревът, пардон успехът.
Изобщо това, което на практика се прави край морето в това отношение, изглежда твърде странно и неадекватно. Всички участници в надпреварата използват най-различни възможности да лобират в полза на своята кандидатура пред различни представители на ЕС. Бургас заложи това да стори Ерик Мартин – член на американската рок група „Мистър Биг“, извинете – Mr Big. „Аз ще бъда рекламното ви лице по света в тази кампания“ – обеща той през ноември м. г. на среща с бургаския кмет Димитър Николов и закичи на ревера си значка „Аз подкрепям Бургас 2019“, тръгвайки си под мишница с тениска с надпис „Аз съм бургазлия“! Защо точно американец трябва да олицетворява морския град в европейското пространство, пак се оказа въпрос без логичен отговор.
Столичани например, вместо да залагат на подобни маймунджилъци, по същото това време миналата есен си поканиха Тревор Дейвис да им изнесе лекция на тема: „Как се печели титлата Европейска столица на културата?“. Господинът Дейвис, за тези, които не знаят, ще поясним, че е проектният мениджър на кандидатурата на датския град Орхус, който спечели в гнилата Дания националното състезание за културна европейска столица през 2017 г.
Дори няма да се хабим да коментираме логото, което бе избрано да обозначава кампанията на Бургас. Странното като раздвояване на личността изписване на името на града едновременно и на кирилица, и на латиница, предизвика коментари в социалната мрежа, че „после общинарите може да си го ползват за знак на ВиК“. Направо си е като клозетна канализация, ама пък от кметството си го харесват.
Там въобще всичко си харесват. И си го хвалят най-безпардонно. Важното е да се въртят обороти, пари да се харчат на поразия. Пък че резултатите от всичката тази титанична дейност са все съмнителни, голяма работа. Нали си ги харесваме!
