Президентът на мутрите се прави на баща на народа

Автор: Велизар Енчев

Ако на 10 ноември 1989 година някой бе предрекъл, че много скоро плебсът ще се африканизира, комунистическият елит ще се американизира, а софийските мутри от „Магурата“ ще се костюмират, щяха да въдворят пророка в най-близката психиатрия. Понеже у нас свестните смятат за луди, а крадците са на пиедестал, демокрацията се изроди в мутрокрация. И дойде денят, в който мутрите сложиха генералски пагони и започнаха да въздават справедливост.

След като народът избра мутра от СИК за премиер, съвсем логично и в реда на нещата бе сикаджиите да си изберат и президента. Точно преди година избраникът на Бойко Борисов влезе в президентските покои и доказа горчивата истина, че електоратът е луд по себеподобните, подозрителен към знаещите и силно мразещ различните от него.
И магаре да бе кандидатирал ГЕРБ, и него щяха да припознаят за държавен глава. Че изборът на Плевнелиев е под въпрос заради брутални нарушения на закона, че герберски депутати изнасяха чували с бюлетини от зала „Универсиада“, това не стресна зомбирания електорат, припознал в избраника на Бойко новия баща на нацията.

Ала нека видим делата на бащицата през първата му година на „Дондуков“ 2. Годината на Плевнелиев започна с героичната му визита при българския контингент в Афганистан.
Дали от незнание, дали от престараване или от чиста глупост, държавният глава летя до талибаните с щатски военен самолет. Така стана първият европейски президент, кацнал в Кабул с флага на чужда държава.
Три месеца по-късно президентът се озова на срещата на НАТО в Чикаго и, сияещ от щастие, рапортува пред репортерите: „Ръкувах се с Барак Обама, който ни похвали и каза да продължаваме все така…“

Когато глупостта е хронична, тя не се лекува. Затова на шестия месец от мандата си Плевнелиев прие американския посланик Джеймс Уорлик и обогати световния президентски протокол с поредния си гаф. Вживявайки се в ролята на автодилъри, президент и чужд дипломат демонстрираха качествата на американски хибриден автомобил пред Президентството на България.

Втрещената от изненада тълпа наблюдаваше уникално мотошоу, а неколцина чужди туристи се снимаха за спомен с местния президент, рекламиращ „Шевролет“. Ако има световна книга за вип-идиотизми за 2012 година, Плевнелиев би оглавил класацията с този спектакъл.
Ако президентското бърборене е забавна логорея, мълчанието му на неудобни въпроси е като на египетски сфинкс. На 23 януари 2012 година, ден след заклеването му, Плевнелиев получи писмо от моя милост, в което питах:

„Уважаеми господин президент,
В първия Ви работен ден като държавен глава, главнокомандващ  армията  и обединител на нацията, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, моля да получа, по съответния ред, отговор на два въпроса относно Вашата биография:
Били ли сте комсомолски секретар в Пиринския край преди 1989 година? Заемали ли сте длъжността щатен комсомолски секретар, която по тогава действащите наредби е номенклатура на ЦК на ДКМС и ОК на БКП в Благоевград?

Смятам, че е от обществено значение гражданите да знаят цялата истина за миналото на президента на републиката и неговите връзки с тоталитарната система. Както самият Вие пледирате да се открият всички досиета на тайните служби и да се лустрират дипломатите, работили за НРС, така и ние, гражданите, имаме правото да знаем дали държавният глава е бил част от комунистическата  номенклатура, ръководила тези служби“.

Месец по-късно получих лаконичен отговор: държавният глава не е длъжен да отговори на поставения му въпрос, защото той не попада в обсега на закона.
Ставало дума за строго лична информация, която била неприкосновена територия.
Ако човек е гузен от миналото си, това е лично негов проблем. Когато държавник крие истинската си биография, гузната съвест избива в агресия.

За да измие червеното си петно, Плевнелиев обяви война на покойния Тодор Живков. Отговаряйки на въпроса на емигрант дали Бойко Борисов ходи на тайни срещи в руското посолство в София, президентът се прероди в прокурор и изстреля тази пледоария:
„За мен най-голямото предателство, най-големият отказ от държавност е решението на ЦК на БКП през 70-те години, когато 167 души единодушно гласуват България да стане 16-а република на Съветския съюз. Тази страница не е затворена. Аз се надявам, че няма да бъде забравена".

Измина половин година от чикагското заклинание на президента, но подчиненият му държавен архив не отваря срамната страница от българската история. Защо ли?
Че БКП е сателит на Москва, а Живков – храненик на Брежнев, това не е тайна. Но че Борисов е пудел на Обама, с ранг на агент на ЦРУ, това е най-строго пазената секретна информация днес. С тази разлика, че Кремъл плащаше за верноподаничеството, докато Белият дом иска да си плащаме за покровителството. Москва ни даваше нови ракети и изтребители срещу жито и царевица, Вашингтон ни продава втора ръка изтребители за 30 милиона долара бройката, а като бонус иска пушечно месо за Ирак и Афганистан. 

Всеки народ си заслужава управниците, щом сам си ги избира и търпи. Лошото е, че веднъж избрани, те избират да слугуват на чужди господари, вместо да служат на народа си. И преди, и сега васалният комплекс на плебса е втората му природа.
С времето оцеляването се изражда в непоклатима житейска философия, превръщаща свободния в поданик, а примирението – в естествено състояние на духа. Така народът деградира до тълпа, приемаща всяко робство, ако й гарантират преживяване
Плевнелиев не страда от комплекс за национална малоценност, защото нацията е последната му грижа. Затова и посети мюсюлманите в Рибново, където изръси: България е многонационална държава.

След това прие делегация на турския Меджлис и призова гостите свободно да инвестират тук - колкото искат и където поискат. Какво става в смесените райони, където анадолци изкупуват стотици хектари земеделска земя, това не е грижа на вожда. Важно е да не скърши хатъра на Бойко ефенди и алъш-вериша му с баш авера Ердоган.
Плевнелиев е разбран и диалогичен човек. Разбира от една дума и не е нужно премиерът да повтаря. Притиснат от Брюксел, Борисов нареди: скандалната съдийка Венета Марковска не бива да е член на Конституционния съд!

Плевнелиев начаса саботира клетвата й, даже рискува импийчмънт заради погазената конституция. Преди това номинира отиващия си главен прокурор Борис Велчев за член на Конституционния съд – за да освободи по-бързо вакантното място за Сотир Цацаров. И понеже е последователен човек – 24 часа след спорния избор на Цацаров от Висшия съдебен съвет, подписа указа за новия главен прокурор.

Проповядващият морал президент запуши носа си и добре изчисли ползата от вредата – ако зависимият от брокерските игри на жена си Цацаров, при това масон и протеже на червения милионер Георги Гергов, е главен прокурор,  Борисов ще спи спокойно следващите седем години. А и Плевнелиев няма да трепери от багерите и ще опази незаконната вила на морската скала.

Така се твори историята – на сцената се играе за публиката, истинската пиеса е зад кулисите.
Когато се издъни в новогодишната си реч, отминах с усмивка президентския гаф. Все пак е човешко да грешиш, пък и кой е застрахован от глупостта на съветниците си. Но когато бащата на нацията изми ръцете си със своя екип, останах в почуда.
Не можех да повярвам, че президентът е способен на публично вероломство, уличаващо го в малодушие и липса на държавническа чест. Вместо да поеме чуждата вина и затвори с лежерна усмивка тази страница, той се прероди в зъл цензор, даже обвини в неуважение на институциите своите критици.

Колко жалък човек е избраникът на мутрите. Колко тъжно е глава на държавата да е точно Росен Плевнелиев. Още цели четири години. 

Анализирай това
Ако човек е гузен от миналото си, това е лично негов проблем. Когато държавник крие истинската си биография, гузната съвест избива в агресия. За да измие червеното си петно, Плевнелиев обяви война на покойния Тодор Живков.

В категории: Анализи , Горещи новини